Идеята се оказа най-големият коз на Пловдив да стане Европейска столица на културата
Автор: Илияна Христова
Пловдив ще бъде Европейска столица на културата през 2019 г., реши жури от наши и чужди експерти. Новината бързо обходи страната, предизвиквайки гордост под тепетата и завист в другите неодобрени градове. Но има някои специфики на конкурса, които разкриват как тази хубава идея бе „побългарена” от общинските управи.
Европейска столица на културата е титла, която се връчва от 1985 г. и целта й не е непременно да отличи най-културния, просветен и бляскав град. Идеята е да бъдат награждавани и малки според европейските мащаби селища, с богата, но непопулярна култура, като превръщането им в европейска културна столица стимулира тяхното развитие. Така през годините, наред с Ливърпул и Марсилия, с тази чест се окичиха Турку (Финландия), Гимараеш (Португалия), Марибор (Словения) и др.
Избраният град става домакин на фестивали, научни симпозиуми, различни артистични прояви, инфраструктурата се модернизира, преобразява се архитектурно. Събира хора от цял свят. Всичко това е скъпа инвестиция, която се финансира от съответните община и държава, а и от спонсори. Но се възвръща от туризъм, реклама, продажби, услуги и други дейности, стига да бъдат организирани добре. Премия от 1,5 млн. евро дава и Европейската комисия.
Самият конкурс е направен така, че да не сблъсква безмислено европейски градове в конкуренция, а дава шанс на всички – всяка година две държави (едната от старите членове на ЕС, другата – от по-новоприсъединените към европейското семейство, б. р.) излъчват победител. През 2019 г. бе решено това да са Италия и България. Ако някой си е въобразил, че Пловдив е спечелил европейска надпревара, се лъже.
Състезанието бе само българско – с участието на София, Варна и Велико Търново на финалната права. На по-ранен етап отпаднаха Русе, Шумен, Бургас и Габрово.
Европейското жури няма навик да одобрява държавни столици. Обратното – добре е победителите да не са такива. Затова може би се чудите защо София подаде документи? Или пък Шумен, който е хубав български град, но няма никакви шансове?
Отговорът стана ясен тези дни. Съобщи го кметът на Велико Търново Даниел Панов, а министърът на културата Мартин Иванов потвърди – държавата е решила да финансира не само града победител, но и други три участници в конкурса.
Предвижданият оперативен общ бюджет за Пловдив е 22,3 млн. евро, като 10 млн. са национално финансиране, 7,3 млн. – общинско, другите трябва да дойдат от спонсори. Така София, Варна и Велико Търново, отпаднали на финалната права, ще получат дял от тези 10 млн. евро, вероятно около една трета. Ето го първото „побългаряване” на надпреварата - навалица от неизбираеми кандидати заради парите.
Има обаче и второ, пак свързано с финансите. Вижда се, че от планираните пловдивски инвестиции над 17 млн. евро трябва да дойдат от държавата и общината. Това са към 35 млн. лв. Утре може да се увеличат. Имаше ли обществено обсъждане в Пловдив за тези пари? Нямаше. Такова не бе проведено и в Габрово, София, Варна – никъде не се състоя. А имаше още по-разточителни кандидати – Габрово с 40 млн. евро, Русе 30 млн. евро и т.н. Вложенията могат да се възвърнат, но само при добро управление, ако не се краде от тях и наистина се изразходят целесъобразно.
Стигаме до третия проблем. Пловдив спечели заслужено. Това е най-добре изглеждащият в момента град от кандидатите, с най-богата култура, променя се за добро. Но спечели с концепция, в която основен акцент са циганите. „Столипиново” ще се превръща в киноцентър, подобен на индийския Боливуд. Работното наименование на тази мегаидея е Столиуд. Не е шега. Ето ги подробностите:
В квартала ще заработи академия, в която млади роми ще бъдат обучавани на актьорско майсторство. Те ще изнасят представления, ще правят театър, кино, а организаторите обещават, че ще ги обучават знаменитости като Тони Гатлиф, Емир Костурица (дали?).
Първата местна „забележителност”, която кметът Иван Тотев показа на журите, бе именно циганският квартал.
А ето какво пише и в концепцията, с която Пловдив кандидатства: „Градът ни е изправен пред редица предизвикателства. Хората живеят в изолирани пространства с уязвими групи. Районът, населен с роми (официално 40 000, но реално много повече), е ограден с невидими стени и рядко влиза в контакт с другите групи. Има и други уязвими групи – младежи, възрастни хора... Кандидатурата е част от политиката за защита на човешките права и достойнство и начин за обединяване на града чрез участие и включване”.
Видно е, че „ромското включване” е черешката, с която Пловдив черпи международното жури. Знаем, че Европа си умира да „включва” уязвими групи, особено цигани. Никак не е чудно, че в крайна сметка Пловдив спечели с два пъти повече гласове от конкурентите.
Още веднъж подчертаваме, че градът е с изключително богат артистичен и бохемски дух, средище е на много култури и наградата е заслужена. Но защо се действа пак с ромите напред? Те ли ще ни представят пред Европа? Кога най-после светът ще разбере, че в България няма само цигани?
Накрая няма да пропуснем и още един проблем. Това е изключително посредствените концепции, с които Пловдив се конкурира. Как няма да спечели? Девизът на Велико Търново в надпреварата бе „Творим щастие”. Предвиждаше се създаване на „Индекс на щастието”, който щял да се измерва посредством „12 синонима на щастие”. Представяте ли си? Велико Търново, този невъобразимо красив старинен български град, заложи на „окултна програма”, достойна за Далечния изток. Кой ли чутовен мозък я е родил?
А девизът на Варна бе „Пристанище на вдъхновението”. Варненци се шегуват, че можеше да е “Ро-ро терминал на вдъхновението”, защото от доста години първи приоритет на морския град е изграждане на ро-ро терминал. После думичката „пристанище” бе заменена с поетичната „бряг”, но в английския вариант си остана пристанище.
С една дума – честито на Пловдив. Дано представи добре България. Италианският победител, с който ръка за ръка през 2019 г. Градът под тепетата ще споделя честта да е европейска културна столица, все още не е известен.
Челен опит
Обявяваният няколко пъти за най-добър град за живеене – Бургас, отпадна още на първия тур на надпреварата за европейска столица на културата. Това не бе изненада, поне за здравомислещите хора край морето, защото, както „Десант“ отбеляза още преди година, подготовката на града за конкурса будеше абсолютно недоумение.
Напук на всякаква логика, бургаската администрация обърна гръб на цяла Европа и се втренчи в Босфора и зад Океана в търсене на концепция и подкрепа на своята кандидатура.
Така например в рамките на кампанията по повод претенцията да е европейска културна столица в Бургас бе проведен... фестивал на филмите от Близкия изток и Северна Африка, наречен MENAR Film Festival.
Организаторите му, радващи се на безрезервното съдействие на Община Бургас, тогава поясниха, че форумът имал за цел да покаже „културата и традициите на един недотам познат регион, както и да даде възможност на публиката да направи крачка по посока на толерантността и разбирането на различното“.
А защо й е на публиката да прави такава крачка, никой не разбра, при положение че изискванията към домакинството за културна столица включваше да се търсят всъщност „общите аспекти“ на европейските култури и техните допирни точки!
Между другото, в рамките на този филм фест, пак под егидата на мотото „Бургас – Европейска столица на културата 2019“, бе открита фотоизложба „Турция през нашите очи“ с двадесетина снимки, „които разказват за ежедневието и културните забележителности“ на нашата съседка.
Друга странна постъпка на бургаската администрация бе напълно в дисонанс с това, което правеха другите участници в надпреварата – да търсят най-различни възможности да лобират в полза на своята кандидатура пред различни представители на ЕС. Бургас обаче заложи това да стори Ерик Мартин – член на американската рок група „Мистър Биг“, извинете – Mr Big. „Аз ще бъда рекламното ви лице по света в тази кампания“ – обеща той през ноември м. г. на среща с бургаския кмет Димитър Николов и закичи на ревера си значка „Аз подкрепям Бургас 2019“, тръгвайки си под мишница с тениска с надпис „Аз съм бургазлия“!
