Душата на патриарха на съвременната българска литература отлетя към небето
Автор: Камен Колев
Кристалното сърце на големия български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров спря да бие в сряда, 27 август. Така душата на автора на „Хвърчащите хора” отлетя към небето, но написаното и преведеното от него остана на земята с величието на създадено от патриарх на съвременната българска литература.
Валери Петров е псевдоним на Валери Нисим Меворах. Роден е на 22 април 1920 г. в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат, посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов.
Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей в София, което завършва през 1939 г. Малко преди това проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“ и решават името на сина им да се промени на Валери Нисимов Петров.
За пръв път стиховете му са публикувани през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По това време писателят е едва 15-годишен. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“. Завършва медицина в Софийския университет през 1944 г. Известно време работи като лекар, а в края на 1944 г. е на работа в Радио „София“.
Валери Петров се включва във втората фаза на Втората световна война като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“. След това е сред основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. В тези времена пътува до Америка, Швейцария и Франция като делегат на различни форуми. След завръщането си в България става редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1956-1967 г.).
През 70-те години на ХХ век Валери Петров се сблъсква със смазващата машина на БКП и Държавна сигурност. На 8 януари 1971 г. той и колегите му - киносценаристът Христо Ганев, поетът Марко Ганчев и театроведът Гочо Гочев, са изключени от комунистическата партия за отказа им да гласуват протестното писмо срещу награждаването на Солженицин с Нобелова награда за литература.
На 4 януари 1974 г. Управителният съвет на Съюза на българските писатели гласува позорната "Декларация за "случая Солженицин“ по повод наскоро издадената в Париж негова книга "Архипелагът ГУЛАГ".
Седмица по-късно Солженицин е екстрадиран от Съветския съюз. Взети са всички превантивни мерки, за да няма гласували "против" или "въздържали се" с мотива, че не са чели произведението, тъй като Солженицин е квалифициран като "предател и враг на СССР". В една строго секретна справка на Шесто управление на Държавна сигурност, озаглавена „Някои прояви сред художествената интелигенция през 1973 г.”, е записано:
„Валери Нисимов Меворах – Петров – роден през 1920 г., изключен от БКП за идейни грешки, член на СБП и на Съюза на филмовите дейци. Произхожда от дребнобуржоазно семейство. Има близки, изселили се в Израел. Петров поддържа връзки с „обидени”, наказани и критикувани за отклонение от партийната линия и грешки писатели като Христо Ганев, Радой Ралин, Марко Ганчев, Христо Радевски, Константин Павлов и др. С някои от тях от нездрави позиции е критикувал линията на БКП в областта на литературата и изкуството. Обмисляли съвместни действия за осмиване и иронизиране на някои официални прояви на културния фронт. Някои културни дейци, стоящи на нездрави идейно-естетически позиции, използват различни поводи, за да изразяват морална подкрепа на Петров и създават „шум” около неговото име и творчество... Петров се наблюдава.”.
Документът е подписан от началника на идеологическото управление на ДС ген. Петър Стоянов.
Тъкмо след изключването си от писателския съюз Валери Петров се заема с преводите на Шекспир. Той работи върху тях повече от четвърт век, в тясно сътрудничество с един от най-големите познавачи и специалисти на Шекспир - професор Марко Минков. Така Валери Петров превежда на български цялото шекспирово творчество.
След 1975 г. той отново работи в „Бояна”, редактор е в издателство „Български писател“, избран е за народен представител в Седмото ВНС (1990-1991), което гласува Конституцията.
Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца. Емблематични са пиесите му „Когато розите танцуват“, „Бяла приказка“, „Меко казано“, „Пук“, „Честна мускетарска“, "Морско синьо".
Любима на няколко поколения деца е книжката с приказки "Копче за сън". Валери Петров е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради книжката "Пет приказки".
Номиниран е за Нобелова награда, а от 2003 г. е академик на Българската академия на науките. Става доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Валери Петров е автор на сценариите на игралните филми „„На малкия остров“ (1958), „Слънцето и сянката“ (1962), „Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Йо-хо-хо“ (1981), „Разходки с ангела“ (1990), „Театър, любов моя“ (1994). Превеждал е от английски, руски и италиански.
Винаги е бил заклет оптимист: "Надявам се, че ще преодолеем трудностите. Как точно, не мога да кажа. Не съм нито икономист, нито политик, но съм човек на надеждата. Не може да сме свидетели на краха на една нация. Няма да стане тая работа”, казва Петров.
Носител е на редица национални и международни награди, сред които Димитровска награда (1960 г.), орден „Стара планина” І степен (2000) и „Аскеер” (1997).
През 2004 г. получава националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване, на следващата година - голямата награда за литература на Софийския университет.
Следват наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос, държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“, почетен знак „Марин Дринов“ на БАН, наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 г. - за принос към българската култура и разбирателството между нациите, а през тази година получава медала „Иван Вазов“ на СБП.
Летящата душа на Валери Петров ни остави едно великолепно утвърждение на вярата и мечтите, наречено „Хвърчащите хора”:
Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някак си и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен фиат.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?
