Бай Ганьо Балкански и днешните политически маскари

Автор: Стефан Солаков

В предишния брой предупредихме служебния премиер Близнашки „да внимава в картинката“. Бяхме обезпокоени от факта, че този мазно усмихнат господин, съзнателно или не, бързо се превръща в пощенска кутия и говорител на президента Плевнелиев. А това е брутален опит да се заобиколи Конституцията на Република България, създадена с активното участие именно на професора по конституционно право Георги Близнашки.

Служебният министър-председател обича да се хвали, че е беглец от Българската социалистическа партия и да се представя за велик демократ, опълчил се срещу авторитарното ръководство на „Позитано“ 20. Там обаче го смятат за ренегат и дори за предател на лявата идея. Кой крив, кой прав – само комунистите си знаят, а господин Близнашки продължава да вярва във величието на комунистическия идеал.
Важното за нас, уважаеми читатели, е, че професорът по конституционно право днес предава и собственото си дело – Конституцията – за да угоди на Плевнелиев и на групичката американски марионетки около него. Както се казва – два пъти предател на Република България!

Усетил, че прекалява с поклоните по адрес на президента и на американското посолство в София, Близнашки се опита да прехвърли топката към „коварното задкулисие“, което според него му било „вдигнало мерника“ заради качествата на модерен и голям политик.
За да засили драматизма на това налудничаво твърдение, този изпечен червен комисар от близкото минало извика на помощ духа на коварната и безсмъртна Държавна сигурност.

Уилям Шекспир ряпа да яде пред драматурга Близнашки, роден в шопското село Скравена и закърмен още от малък с червеното мляко на политическото предателство.
Да се оправдаваш с Държавна сигурност за политическата немощ на марионетното правителство и в същото време да браниш като Александър Матросов възкръсването на Ваньо Танов, изтъкнат агент на ДС, начело на българските митници, е нещо повече от цинизъм.

Само ще припомня на Близнашки и на неговите кукловоди, че точно преди три години, в навечерието на президентските избори у нас, бивш офицер от ДС и едновременно главен мениджър на банката на предишните тайни служби се опитваше да наложи кандидатурата на Георги Близнашки за държавен глава на България.
Зависимостта на сегашния премиер от мрачното задкулисие на прехода е толкова очевидна и натрапваща се, че човек си задава въпроса: Кой стои днес зад гърба на Близнашки освен американските мекерета от кукления театър на президентството?

Припомняме си аналогични карнавали от близкото минало, когато изтъкнати водачи на СДС хулиха под път и над път все още живия тогава Съветски съюз, а по-късно се оказаха агенти за влияние на Москва, курдисани като опозиция на бившите комунисти, но стриктно изпълняващи новата стратегическа линия на Кремъл да управлява тайно новосформираните елити на постсъветското политическо пространство.

Спомнете си само за покойния вече Стоян Ганев, който искаше да съди Москва и да закрива СССР, както и за неговия политически гуру и по всяка вероятност шеф на местната резентура на руските тайни служби Иван Костов, който пък с едната ръка пишеше гневни речи срещу новия империализъм на Кремъл, а с другата щедро и бързо подписваше неизгодни за България търговски споразумения, позволили на могъщите постсъветски олигарси да се настанят трайно и непоклатимо на българска територия.

И Близнашки се опитва да се репчи на евразийските замисли, инспирирани от Русия, в същото време не си мърда пръста решително да прекрати изпълнението на проекта „Южен поток“ до окончателното решение на Европейския съюз относно спазването на законовите разпореждания в единната енергийна стратегия на Брюксел.
Нещо повече. Някакви тъмни и нелегални лостове продължават да тикат този спорен проект към незаконното му реализиране, докато служебният премиер лицемерно се зъби именно на това задкулисие, което уж го заплашвало и дискредитирало пред очите на българския народ.

Комунистическите навици да се оправдаваш и да прехвърляш отговорността на своите партийни другарчета очевидно е незабравим маниер за другаря Близнашки, който се мята като шаран из наводнените улици на Мизия и чака с нетърпение храбрия рибар от Банкя да го измъкне с голи ръце и после да го пусне на спокойствие и тишина в луксозните вирове на Конституционния съд – очевидна цел и главна мечта на Гоше от Скравена и на неговата все по-измъчена усмивка от телевизионните екрани.

И докато кукленото шоу за хитрия рибар и неговия премиерски шаран се вихри пред очите ни, наследниците на легендарния Бай Ганьо Балкански отново се стягат за избори.
Хвърковатите чети на Волен Сидеров и Николай Бареков неуморно кръстосват опустошената ни държава и сипят порои от дърти лъжи, с които правят отчаяни опити да мобилизират най-пропадналите обществени прослойки и да ги измамят за пореден път да гласуват за пладнешките хайдуци, допринесли за най-отвратителния политически разврат от историята на нова България.

Не си поплюват и техните опоненти от Реформаторския блок, които, както винаги, се преструват на изтънчени политически естети, а в същото време са готови да си извадят очите един други му в жестоката крамола за по-предни позиции в избирателните листи. За най-ефектен трик на десните се счита тайното договаряне с ловеца на рибоци от Банкя с оглед на апетитни и доходоносни постове в една бъдеща правителствена коалиция. Рибата още в морето, а шараните реформатори вече загряват тигана и предлагат на храбрия рибар по каква рецепта да ги сготви след 5 октомври т. г.

За да не остане назад в играта на прескочи кобила, Движението за права и свободи също се опитва да се включи в управляемия хаос на предизборните свалки. Активист на турската партия обяви на всеослушание, че потурнаците на Доган и Местан са готови на всякакви политически врътки. Кеф ти отпред, кеф ти отзад!
Манафските маниери на султанчето от Боянските сараи са добре известни и засега мераклии за политически промискуитет „алатурка“ все още не са се появили на хоризонта.

Дори и хитрият ловец на шарани от Банкя е доста предпазлив по отношение на гювендийските ишарети на ДПС. Номерът с „кафето на мира“, с който Местан и Борисов се опитаха да стреснат дъртата дама на „Позитано“ 20, е само поредната парлама, използвана да дразни тайфата на Мико Комико и да им създава впечатлението, че ще бъдат окончателно пренебрегнати в една бъдеща парламентарна оргия, където участниците се съешават в най-причудливи комбинации, без да им пука за излъганото доверие на електоралните шарани, изпратили ги да коват както закони, така и благоденствието на изстрадалото Отечество.

Преди стотина години безсмъртният Алеко учудващо точно предсказа какви хора ще управляват току-що измъкналата се от Ориента нова България. За своите прозрения той беше наказан веднага и застрелян безмилостно от своите литературни герои, оживели от страниците на великия публицист и с всичка сила доживели и до наши дни, за да изпълнят мрачната прокоба на усмъртения от тях Щастливец.

Бай Бойко Балкански, неговото протеже Гочоолу Близнашки, ирландската пастирка Росенчо и още цяла камара Алекови герои триумфално маршируват из телевизионните студия и се опитват да спечелят вниманието и бюлетината на последната група наивници, все още вярващи, че старите мошеници може да възкръснат като национални герои. Уви, надежда всяка тука оставете, беше написал друг литературен герой пред вратата на Ада.
А там, в пъкъла на българите, както добре знаем, е отделено специално място и може би най-впечатляващия казан. Това вече са го разбрали дори и в Брюксел, където отдавна вече се отказаха да надзирават невероятните изпълнения на нашенските политици и техните виртуозни гмуркания в казана на безсмъртните балкански мурафети.

Колкото и да е безнадеждно положението обаче, една последна светлинка все още мъждука на политическия небосклон, където българските родолюбци се подготвят за решителна битка в името на една по-независима и човешка България. Само от вас, уважаеми читатели, зависи дали ще спечелим този „бой последен“ или ще си останем завинаги в казана на новото робство и на тоталния национален разпад.

В категории: Коментари , Горещи новини