Лятото започва да си отива още от Еньовден Снимка: РИМ-Бургас
10 Август 2014, Неделя
Според народния календар най-топлият сезон свършва в няколко дни от годината
В течение на вековете в народния календар са се струпали няколко църковни празника, които бележат края на лятото.
Един от тях е Еньовден (24 юни), който се чества в деня на лятното слънцестоене. Затова се определя и като най-силния ден в годината – Ден на Слънцето. Вярва се, че сутринта, когато изгрява, небесното светило „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Преди да „тръгне към зимата“ слънцето се окъпва в реки и потоци и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
За този ден народът казва: „Слънцето на този ден грее, прекатурва се, завърта се и тръгва към зимата“ или „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Затова се смята, че от Еньовден започва далечното начало на зимата. От този ден нататък слънцето започва бавно да „умира“ и годината да клони към финала си. Народно поверие гласи, че този ден Еньо облича своите девет кожуха.
После идва ред на Лятната света Анна . Денят, в който се слави паметта й – 25 юли, също се приема, че бележи края на лятото. В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните части се организира оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род.
На 27 юли православната църква почита паметта на свети Пантелеймон. Българите наричат празника „Пантелей“, „Пантелей пътник“, „Паталей“, „Воден Пантелей“ или „Църна Паталея“. Названието Пантелей пътник идва от това, че на този ден прелетните птици започват да се събират на ята и да се приготвят за дългия си път на юг. Вярва се, че тогава светецът облича кожуха си и тръгва да донесе снега, зимните бури и ветровете. Денят се смята за „тежък“, „хаталия празник“. Тачи се „за патило“, „за лихо“ (за лошо).
Названието Воден Пантелей пък е свързано с поверието, че светецът е господар на летните бури, поройни дъждове и наводнения. Счита се, че е по-малък брат на свети Илия. В Странджа, Сакар и Родопите има много параклиси и лековити извори на негово име, които се посещават на тази дата. Жените раздават питки, за да няма градушка, буря и наводнения.
На 29 август е християнският празник Отсичането главата на Йоан Кръстител. Датата е вторият летен празник, посветен на светеца в църковния календар, а по нашите земи се знае и като „Секновение“, „Обсечение“, „Свети Иван отсечената глава“, „Църн Свети Иван“ и „Иван Коприван“. Този ден също се приема като бележещ края на лятото.
Според народните вярвания денят и нощта се „отсичат“, т. е. те са равни по продължителност. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова вече никой не бива да се къпе в реки и извори, защото човек „ще се пресече“. Поверието гласи още, че на този ден змиите и гущерите се завират в дупките си, които се намират на края на света в пещерата на змийския цар. Прибират се и злосторните демони, които са бродили през пролетта и лятото – самодиви, юди, змейове, лами.
Секновение е границата между лятото и есента, затова народът ни го счита за изключително опасен ден, един от най-лошите през годината. На някои места през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Спазва се забраната на този ден да не се работи нищо, да не се начева нова дейност, да не се тръгва на път. На стопаните е позволено само да събират диви плодове за зимнина – дренки, киселици.
Заради преданието за отрязаната глава на свети Йоан и за невинно пролятата му кръв народната традиция строго забранява на този ден консумацията на плодове и зеленчуци с червен цвят – дини, грозде, сливи и домати. Мъжете не пият и червено вино. Не се яде черно грозде и не се коли черна кокошка, за да не се разболее човек от „черната болест”.
