Патриотите отбелязаха 111 г. от Илинденско-Преображенското въстание
Над 3000 членове и симпатизанти на НФСБ и ВМРО-БНД се събраха в Благоевград на 2 август, за да почетат 111-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание
08 Август 2014, Петък
Над 3000 членове и симпатизанти на НФСБ и ВМРО-БНД се събраха в Благоевград на 2 август, за да се включат в митинг-шествие,
Автор: Севдалина Пенева
посветено на Илинденско-Преображенското въстание. На тази дата преди 111 години избухват бунтове в Македония и Одронско за националното освобождение на македонските и тракийските българи, останали поробени в Османската империя. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Според данните на вътрешната организация от 1904 г., в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска.
В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, намират спасение в България.
„Българският патриотизъм вече е навлязъл в своята зрялост. Всички ние изпихме горчивата чаша на разединението, противопоставянето, на опитите за доказване на всеки от своята политическа камбанария. Повече време за губене нямаме“, каза пред събралите се патриоти съпредседателят на „Национален фронт за спасение на България“ Валери Симеонов.
Шествието тръгна от жп гарата на Благоевград и премина по улиците със скандирания „Българийо – събуди се!”, „Мизия! Тракия! Македония“”, „За България – свобода или смърт!”, „И преди, и сега – Македония е българска!”
Родолюбците се спряха пред паметника на легендарния водач на националното освободително движение Тодор Александров, за да поднесат пред него цветя и да склонят глави в минута мълчание.
Минутно поклонение бе извършено и пред паметниците на големите български революционери Пейо Яворов и Георги Измирлиев – Македончето.
Шествието завърши с митинг на площад „Македония“, където бяха поднесени венци и пред паметника на Гоце Делчев.
„Както нашите предшественици преди 111 години знаеха, че ги чака тежка, кървава битка, но ги чака и нещо друго – признанието на следващите поколения, така и ние сме готови да помислим за следващите български поколения. За онези, на които трябва да дадем шанс да вървят напред в една модерна, силна и просперираща България“, каза лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.
Истинските родолюбци са длъжни да продължат делото на тези, които са пролели кръвта си за освобождението и обединението на България, казваха членове на двете партии по време на митинга.
Събитието, с което НФСБ и ВМРО отбелязаха паметната дата 2 август, е пример за това, че патриотизмът е още жив и ни дава надежда за спасението на България”, заяви Валери Симеонов.
На същата дата – 2 август, патриотите от НФСБ-Пловдив и съмишлениците им от благотворително дружество „Гоце Делчев“ почетоха паметта на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание за свободна и независима Майка България.
В Плевен „Национален фронт за спасение на България” и ВМРО също отбелязаха паметната дата. Представители на двете патриотични организации поднесоха венци и цветя пред паметника на войводата Парашкев Цветков.
В знак на признателност към святото дело на героите от Македония и Одрин, глави сведоха и представители на НФСБ в Бургас. Те се поклониха пред паметника на загиналите в морската градина.
На 1 август членове и симпатизанти на НФСБ се събраха в Сливен. Заедно със Сливенски комитет „България на българите“, Гражданско обединение за Сливен /ГОС/, сдружение „Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност“, те организираха факелно шествие по повод историческата дата. Шествие премина по бул. „Цар Освободител“, спря за кратко пред Стария бряст и продължи до паметника на Хаджи Димитър. Там бе произведен залп в чест на храбрите. Племеникът на Хаджи Димитър - Кръстьо Асенов, който заедно с Яне Сандански и Кръстьо Чернопеев отвлича евангелистката мисионерка мис Стоун (аферата „Стоун”), е убит по време на Илинденското въстание от свои четници и би трябвало да е погребан в ениджевардарското село Корнишор (Кромни), което днес се намира в Северна Гърция.
На 26 юли 2010 г. на кръгла маса в Сливен, на която модератор бе проф. Пламен Павлов, бе взето принципно решение костите на воеводата да бъдат поискани от Гърция и пренесени в Сливен. Предварителните проучвания за установяване на точното местоположение на гроба му засега обаче удрят на камък.
