Няма виновни за трагедията, отнела пет човешки живота в „Ораново”


Няма виновни за трагедията, отнела пет човешки живота в „Ораново”
Както често се случва у нас, виновни за трагедии, отнели човешки животи, няма. А рудникът-убиец продължава да работи
11 Юли 2014, Петък


Датата 16 юли 2013 г. ще остане като най-черната за няколко семейства от община Симитли. Фамилиите на четирима миньори, затрупани от скална маса

Автор: Ерол Емилов

в мина „Ораново”, в този ден са попарени от новината, че техните близки са блокирани на около 300 метра под земята и няма никаква информация за тях.
Още от сутринта роднини и познати на миньорите се струпват пред входа на рудника в очакване на новини. Паниката е пълна. Едва в късния следобед се появява и първата информация – двама от затрупаните миньори са намерени мъртви.

Телата на 42-годишния Асен Стойнев и 45-годишния Христо Младенов са извадени безжизнени. Техен колега – 29-годишният Бойко Ружински, пък е транспортиран до болницата в Благоевград с признаци на интоксикация с метан.
Една година след поредната трагедия в мината, виновни за нея няма. Това съобщи кметът на Симитли Апостол Апостолов. Той допълни, че постоянно сигнализира компетентните държавни органи за опасностите, които грозят служителите на рудника, но всички експертизи и доклади сочат, че причината за срутването е природно бедствие, а не принизените мерки за безопасност на труда в галериите.

От тогава насам почернените семейства не искат нито да чуват, нито да говорят за „Ораново“ и началниците му. Камо ли да ги видят. Те са завели частни дела за обезщетения, но досега такова е било отредено само за починалия на 1 август от инфаркт, като следствие на стреса по време на трагедията, Асен Грънчаров. То е в размер на 234 000 лева. Останалите чакат решението на съда, а дотогава гледат децата, които останаха сираци след трагедията.

Още в 9.30 часа в злополучния ден в Симитли се разнася информация за поредната случка с фатален край в мината. Все още не е ясно защо сигналът до полицията е пристигнал с повече от час закъснение – в 11.08 часа. На място веднага са изпратени линейки и екипи на пожарната и полицията.

Скалната маса се срутила в 64-та галерия на рудник „Ораново”. Не е ясно защо миньорите са работили в нея, при положение че работата там трябвало да започне след 1 август. През целия ден роднини и познати чакаха новини за своите хора и се успокояваха едва когато ги виждаха живи. Своята мъка не скриваха близките на загиналите миньори.

Последва 18-дневна мъчителна спасителна операция. Десетки служители на рудника даваха всичко от себе си и работиха без почивка, за да намерят своите колеги живи.
Трудности по дългата 45 метра галерия имаше – от поява на скални блокове до поява на кал и глина, което усложняваше работата на миньорите. Наложи се дори да бъде изкопана обходна галерия.

Надеждата други двама затрупани миньори - Николай Михайлов и Иван Лазаров, да бъдат намерени живи, угасна на 2 август, когато около 9.30 часа управителят на рудника Валери Манов излезе и обяви, че телата им са открити и са във фаза на разлагане.

Ударната вълна ги е помела и ги оставила на 1 метър преди края на галерията. Аутопсията на труповете им показа, че смъртта е настъпила вследствие на задушаване.
Последваха редица експертизи, необходими на прокуратурата, за да се произнесе по случая. В същото време собственикът Красимир Михайлов – Паргов също поръча своя. Резултатът от нея сочи, че бедствието е причинено от непроучен разлом, който се намира над 64-та галерия на мина „Ораново”.

„Наличие на раздробени кални маси, на достатъчно количество подземни води, висок наклон, по който целият този материал е изтекъл и е запълнил галерията, както и динамичното въздействие при отцепването, са четирите обстоятелства, довели до трагедията”. Това пише в доклада на проф. Павел Пенчев, който направи експертизата.
Държавната техническа експертиза излезе със същото заключение. Тя твърди, че станалото е следствие от „трудно прогнозируемо съчетание по място и време на различни минно-геоложки и производствени условия. Нямало е как да бъде предвидено. Съмненията за недостатъчно укрепване на галерията са необосновани”.

От години жителите на общината знаят, че галериите и обоите в рудника са неукрепени, а условията за безопасност на труда изобщо ги няма.
„Знаем си го това, но рудникът – убиец продължава още да работи”, споделя Благой Илиев, тъст на Христо Младенов. Близките на останалите загинали коментират, че е престъпление към паметта на момчетата година след трагедията да няма виновни за случилото се.
Това не се случи въпреки обещанията на министрите на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и на труда и социалното подпомагане Хасан Адемов, които бяха на мястото през цялото време, в което протичаше спасителната акция.

От 2005 г. рудник „Ораново” е собственост на радомирския бизнесмен Красимир Михайлов. Той стана известен през 90-те години на миналия век, когато фалира Добруджанска банка. Сега е собственик на зърнени складове в Североизточна България, на месокомбината в Перник и на много други обекти, включително и язовир „Пчелина”. Многократно е разследван от НАП и МВР, но без резултат.


В категории: Общини , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки