Димитър Димов измисля агента с право да убива


Димитър Димов измисля агента с право да убива
Димитър Димов
02 Юли 2014, Сряда


На 25 юни се навършиха 110 години от рождението на Димитър Димов. Това е повод да дръпнем завесата пред един малко известен момент от неговото литературно творчество.

Автор: Борис Цветанов

Агентът с право на убийство, регламентирано с култовите две нули пред номера му, се смята за патент на Ян Флеминг. Както обикновено в митологията, става дума за недостатъчен анализ.

Близо две десетилетия преди бащата на агент 007, Димитър Димов в първия си разказ „Шпионката" (известен още като „Севастопол 1913")  пръв в световната литература създава такъв герой. Виктор Ефимич е името му и като истински класик Димитър Димов постига оня връх, мечта дори за разказвачи от най-висок ранг, когато главният герой изобщо не се появява на сцената.

Разказът е писан преди „Поручик Бенц", който излиза в отделна книга през 1937 г., но е печатан за първи път през 1940 г. в „Литературен глас". Причината е липсата на самочувствие у автора, никому непознат тогава, да занесе разказ в някоя от многото чисто литературни издания в онова време, качество, което се родее с няколкогодишното колебание на Флеминг да даде ръкопис на някое издателство.

Да не говорим, че почти всички ежедневници (и у нас, и в Англия) в този период поддържат литературни страници – златно време, в което периодиката беше ковачница на писатели и поети. Минало свършено безвъзвратно. Затова пък след блестящия дебют направо с роман, нещо изключително рядко в литературата ни, Димов дава разказа си на Димитър Митов. Отпечатването му в най-тежката артилерия – „Мир", през 1942 г. говори вече твърде много. Нямаме обяснение защо след този шпионски разказ – класика в жанра, Димитър Димов не е продължил в тази насока. Криминалният жанр, където шпионският е само разновидност, не е второкачествена литература. Както казваше Реймънд Чандлър – и в него или има литература, или няма.

Когато Димов  написва разказа си, българската кримка още не е проходила. Що се отнася до шпионския жанр, макар в общи линии да съпътства криминалния още от пионерските му години, той ще се утвърди едва след края на Втората световна война. Така че Димитър Димов е истинският първопроходник в българския криминален роман от първо поколение – заедно със забравените днес Стефан Брашнаров, Яни Стойчев, Спас Икономов, Цанко Луканов, сред тях и Богомил Райнов и Павел Вежинов, както и Георги Байкушев с единствения си роман „Шпионаж на Балкана"...

Няма две мнения, че авторът на „Тютюн" и „Осъдени души" е класик в най-висша степен, но като познавач, откърмен с криминалния роман, знам, че в негово лице изгубихме българския Ян Флеминг. Неслучайно използвам името на бащата на супермена – в първия разказ на неукрепналото още перо на бъдещия класик има шокиращи припокривания с един от първите разкази на англичанина "От Берлин с любов".
Както в по-голяма част от белетристиката на Димитър Димов героите не са българи, за което Емилиян Станев се шегуваше: „Май някой от далечните ти прадеди е бил рицар от кръстоносните походи".


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки