Какво следва нататък, излишно е да питаме социолозите, защото те пак не познаха
Автор: Гергана Костова
Скакво може да бъде запомнен вотът за българските представители в Европейския парламент? С дискусия за европейските ценности и почвата им в „клета майка България“? Не.
По време на предизборната кампания чухме какви ли не приказки, но не и нещо конкретно, което да ни мотивира да хукнем към урните.
Повечето партии си въобразиха, че резултатите от евровота ще ги върнат на власт и дрънкаха небивалици, подходящи за битка за български парламент. Към Европа гледат с влажни очи дори не и службогонците, а по-скоро мераклиите за заплати и съпътстващи екстри в хиляди евро.
А по-заинтересованите пък през целия месец на маратона се питаха кога най-после ще се появи… Делян Пеевски. Сякаш той ни дава хляб наш насущний, та всички се вторачиха в него. И когато той се появи в следизборната нощ, никой не се запита всъщност какво се случва, кой е инженерът на този абсурден проект, каква беше ролята му в театъра на кандидат-депутатстването му, преди това в „продажбата“ на медийната му империя, после отказа му да отиде в ЕП… Впрочем, въпросът вече не е КОЙ, а ЗАЩО.
Пеевски беше поредната скандална демонстрация на мускули от страна на ДПС – видите ли, ние можем да си развяваме байрака както и когато си поискаме. Човекът, чието назначение за шеф на ДАНС буквално взриви държавата, беше турен на втора позиция в листата, която му гарантираше живот в Брюксел на гърба на данъкоплатците.
И като знаем как обича да ходи на работа… Той не се появи на нито един от предизборните митинги на ДПС в страната – бягаше като дявол от тамян от всякаква публичност. Така и електоратът, който го „припознаваше“ като силния българин, защитника на правата и свободите си, не можа да се докосне до политическата му духовност и ораторство.
Ами те и служителите в ДАНС не бяха осенени от това щастие, защото успялото момче на Мама се отказа да им бъде началник. Онова театро обаче трая съвсем кратко, докато последната драматургия се разду в рамките на цял един месец. За да избухне като снаряд в нощта на пресконференциите.
Очевидно никой не беше подготвен за вълнуващата реч на Маминото, в която то отказа да иде на скъпо платения гурбет в странство и предпочете да си стои в клетата родина. А и след всяко изречение пред микрофона извръщаше очи в търсене на одобрение от лидера си Лютви Местан – беше си научило репликите.
Изключително важен въпрос е кой му ги написа, че да ги зазубри и изстреля пред пълната с медии зала. Като се знае, че той е осъществената мечта на Ахмед Доган за преуспелия млад българин в редиците на ДПС, трябва ли да търсим автора на този сценарий в Сараите на „Беловодски път“?
Но като се знае също така невероятната задкулисна комбинативност на същия този Пеевски, можем да допуснем, че с двата си поредни отказа от престижни позиции гради собствен имидж – на високо отговорен, доблестен, съвестен и прочее позитивен млад политик. И в контекста на предсрочните парламентарни избори, които всякак ще се случат, ДПС ще развява като знаме благородството му. Обаче на това ще се вържат единствено и само отрудените и умишлено оставени в мизерия хорица от етнически смесените региони.
Сред тях битува убеждението, че „щом нашите горе казват, че човекът е наш и е добър, значи той е такъв“.
Мисленето им е спряло от 1990 г. насам – върхушката на ДПС се постара за това и постигна завидни успехи. Кампанията на тази абсурдна за Европа и за България партия се състоеше не в убеждаване и прокламиране на плюсовете да са европейски граждани (а те и не са такива, и скоро няма да бъдат), а в указания как да се справят с трудната интегрална бюлетина.
В „тъмната“ стаичка избирателите от селските райони са влизали с малка изрезка от агитационен флаер, на който е посочен „правилният“ номер на „правилните“ политици. В тази бюлетина магарето Марко и кучето Шаро да са вписани, пак ще станат депутати при такава организация и такава кампания.
А всъщност Пеевски е само видимата част на стария геран – пускаш кофата надолу в тъмното и не знаеш каква вода ще извадиш после, дали няма да скачат жаби, змии, пиявици и червеи в нея. Там пречиствателна станция няма.
Нищо чудно накрая на драмата той да се окаже шутът, който е трябвало да будалка публиката и да отклонява вниманието от истинските пъклени „кралски“ замисли и дела. Дреме му – има парите, значи има властта.
Паралелно с интригата около него вървеше и другата – помпането на големия дирижабъл Николай Бареков. Нали сте съгласни, че няма друга подобна предизборна кампания, в която да са инвестирани и щедро разпилявани огромни пари. Бареков обаче заболя от синдром, който може спокойно да носи името му – той си повярва дълбоко и клинично. Щом обеща на народа да живее в космическа държава…
Обаче да не забравяме, че бившият журналист, бележит с крещящото си его и неуместното си многословие, е на хранилка при същия този Делян Пеевски, напоследък известен с лафките си и с уж продадените медии. Откъде се хранят тези двамата? И тук въпросът отново вече не е КОЙ, а ЗАЩО. Защото те са хрантутници на една банка с един мустакат шеф.
Защо и какви интереси преследва Цветан Василев със своята Корпоративна търговска банка, защо вложи луди пари в проекта „България без цензура“ и в медиите на Пеевски-Кръстева, пък после уж ги продаде, защото ужким Местан бил не само препоръчал, но нещо повече, разпоредил…
Тук възелът е сложен и отровен, досущ като увити една в друга пепелянки и посегнеш ли да ги разплетеш, и противозмийският серум ще е безсилен. И докато преди се гневяхме на факта, че с парите на държавните компании се финансират частни медии, сега прибавяме и кампаниите на Бареков, на ДПС и в частност тази на Пеевски, която, впрочем, никой не видя.
Следва да се запитаме кой финансира не само агитационните пътешествия на депесарските кметове из Европа, където са концентрирани големи маси гурбетчии от смесените региони, но и респектиращото число на СИК в чужбина. Преглед в сайта на ЦИК може да озадачи с резултати за уникална подкрепа за ДПС в държави, членки на ЕС.
В Полша, в малкото и неизвестно градче Ленкница, (не във Варшава) се оказа, че ДПС има свои поддръжници – от 231 действителни бюлетини, всичките до една са за тази партия! Мерак да упражнят правото си на вот в това полско градче са документирали 202 души, сред които турските имена доминират, а шеф на комисията е Сюлейман Сюлейман.
В испанския град Тафая от 122 действителни бюлетини 102 са в полза на ДПС, зам.-председател на тази СИК е Бейзер Шекиров.
В Брюксел в една от секциите /там имаше общо 4/, от общо 392 правилно попълнени бюлетини 159 са за ДПС. В Гент – от 369 гласували 251 са подкрепили ДПС. В Антверпен – от 314 гласа 236 са за ДПС.
Партията на Доган-Местан явно е добила популярност и в Австрия /Винер Нойщат от 113 гласували 93 са за ДПС, шеф на комисията е Шениз Пачалъ/, в Швеция – в Стокхолм от 207 бюлетини 79 са за ДПС, председател на СИК е Бекир Мехмед.
В Гьотеборг – 31 гласа от общо 55 редовни бюлетини под погледа на Метин Мехмед. В Копенхаген, Дания – 119 за ДПС от общо 300 валидни гласа, председател и секретар са Гьокан Юсуф и Ердин Мустафа.
В Холандия кметът на Кърджали Хасан Азис е успял да убеди гурбетчиите да подкрепят масово ДПС, нищо, че благодарение именно на безхаберието на ДПС те са далеч от семействата си и вършат черната работа на Ниската земя. В Кипър (открити общо 7 СИК), в една секция в Палимини 102 от общо 251 бюлетини са за ДПС.
Странно, но в САЩ бе открита само една СИК и тя бе в Ню Йорк, докато в Чикаго, където има многочислена българска колония емигранти, нямаше урна.
И „България без цензура” се оказа с популярност в Италия, макар да е съвсем млада формация – там нашенските клетници са тичали до урните в Рим, Милано, Неапол, Кастелмаре ди Сабия. Патерицата на Бареков – ВМРО е докарала на Бареков 533 гласа в Скопие и 402 в Битоля.
Очевадно е, че са инвестирани солидни суми не само в пътувания за агитация (всеки емисар за по седмица най-малко в чужбина), но и в изпращане и щедро плащане на хора за избирателните комисии в чужбина.
Самолетни билети, нощувки в хотели средно по 450 евро, дневни харчове, дори по Закона за командировките да са давани, пак са огромни суми. Ако пак споменем името на банката инвеститор, ще се наложи предупреждението за продуктово позициониране.
Какво следва нататък, излишно е да питаме социолозите, защото те пак не познаха. Възможен е развод между БСП и ДПС. Но е възможно и бетониране – ако се събере подкрепата за тези две партии плюс тази за Бареков, те стават по-мощни от ГЕРБ.
Възможен е и ремонт на кабинета на Орешарски, тогава трябва да очакваме нови министри от „България без цензура”, а и от ДПС. Местан вече даде заявка за овакантения пост на екоминистърката Искра Михайлова.
Още ли да се чудим защо в България зад политическите победи шумолят едни големи пари на икономическите групировки? И при нищожната избирателна активност има ли изобщо победители?
Остава ни едничката радост за българката Костадинка Кунева, която ще представлява Гърция в Европейския парламент. И още една – партия „Атака” е аут. Все сме на Балканите и много далеч от старата Европа.
