На Яйлата отново се строи, този път незаконно там гази тежка строителна техника, превозваща бутафорни камъни за реставрация на археологически обект
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Крилатата фраза „Хубава работа, ама българска“ ежедневно намира потвърждение в милата ни родина. Нелепостите, що се творят у нас, вече достигат неизмерими висоти. Някога цар Мидас превръщал в злато всичко, до което се докоснел. Българинът пък прави на пух и прах всичко, което пипне ръката му.
След като точно преди година по някакво чудо на съдбата бе спрян като незаконен строежът на масивна сграда на територията на националния археологически резерват „Яйлата“ край село Камен бряг, сега в разгара е реализацията на амбициозен опит да се опропасти и безценната ранновизантийска погранична крепост, чиито руини се намират по тези места.
В края на октомври миналата година бе направена първата копка по осъществяването на проекта по Оперативна програма за регионално развитие „Яйлата – античната врата на Добруджа”. Идеята е да се извърши „реставрация и реинтеграция” на споменатия вече археологически обект.
Туй добре. Номерът е обаче да се направи както трябва, така че да не стане пак „хубава работа, ама...“ А тъкмо това с бесни темпове е напът да се случи.
Още при светването на зелената светлина за осъществяването на строителния замисъл, активисти от фейсбук групата „Свободен Камен бряг” изказват мнение, че при дейностите по надграждане на съществуващата крепостна стена е възможно да се нанесе вреда на околната среда, тъй като археологическият резерват попада в две защитени зони по Закона за биологичното разнообразие. Затова те питат кмета на Каварна Цонко Цонев как смята да предпази природата на Яйлата, известна с уникални растителни и животински видове. На което той бодро отговаря: „Камъните ще се свалят на ръка и нито един камион няма да слезе долу“.
Категоричността му е подкована и от текстове в самия одобрен от Министерството на културата проект за „античната врата на Добруджа“, които изрично подчертават: „Наличната пътна мрежа не достига до обекта. Необходимите материали и механизацията ще се пренесат на ръка до строителната площадка”.
Не знам министерските чиновници как са си представяли строителната механизация да се пренесе на ръце. Аз лично не съм виждала да се мъкнат с голи кунки багери, булдозери, кранове, хаспели и т. н.
Очевидно и на Яйлата не са измислили някаква революционна телепортираща технология туй да стане, защото това, което се наблюдава в момента там, е най-тривиалното хвърчене на тежки камиони, пренасящи грамадни каменни блокове. Понякога разтоварването им се осъществява дори пред очите на туристите – основно чужденци. Годишно през резервата минават над 2000 чужди граждани, решили да опознаят родината ни и (евентуално) да я обикнат. Плюс около 50 хиляди български посетители.
За да стигнат возилата до обекта, пък е прокаран „нов път в тези канари“. Той ще бъде добре утъпкан от очакваните да преминат по него 80 тира, натоварени с русенски варовик, който ще бъде използван за надграждането на крепостната стена.
Впрочем това огромно количество камънак ще вземе дейно участие в буквалното омаскаряване на археологическия паметник. Защото реставрационните дейности предвиждат съществуващите в момента зидове да бъдат доизградени до височина почти от 6 метра. Което си е направо ново строителство и де факто представлява сериозна намеса в автентичния вид на руините.
Още повече, че според изискванията реставрационните работи следва да бъдат извършвани с материали, възможно най-близки до автентичните, които са използвани на съответния обект от неговите древни създатели. А русенският варовик, предвиден в случая, е много по-порьозен от местния дялан камък, с който през средните векове са издигнали укрепителното съоръжение край морския бряг.
Камък тук и днес има в изобилие, но няма кариера, откъдето да се вади и обработва, та затова умните глави, работещи по проекта, са прибегнали до лекия русенски заместител, в чиито шупли лесно може да се задържи вода, през зимата тя да замръзне и в крайна сметка да разруши гладко оформените сега каменни блокове.
Но очевидно на никой в държавната администрация не му пука за качественото изпълнение на реставрацията, тъй като всичко това става с благословията на Културното ни министерство. Както става и по другите обекти от европейските оперативни програми – важното е да се усвоят едни пари – край Яйлата те са в размер на 2,2 милиона лева.
Неслучайно към опасностите, на които е изложено културно-историческото ни наследство, редом с иманярството и разрушителните климатични фактори, Боряна Матева от Историческия музей в Исперих в една своя публикация в електронното списание за археология „Бе-СА“ е прибавила и т. нар. „институционален вандализъм“. Той, от своя страна, включва в себе си такова все по-често срещащо се явление като необоснованата археологическа реставрация, водеща понякога до пълна загуба на идентичност на историческия паметник.
Проблем е и прекомерната урбанизация на околната среда около старините – нещо, на което май ще станем свидетели и на Яйлата, съдейки по намеренията на каварненския кмет да засади тук – в считаната за единствената запазена в Югоизточна Европа степ – люляци и паркови дървета, да нареди пейки, както и да спретне подкрепителен пункт за туристите – казано иначе, нещо като „бира-скара“.
Да не говорим, че в рамките на проекта се извършва и аварийно укрепване на уникалната скална църква „Св. св. Константин и Елена“. Там пък съвсем е ударено през просото и в каменистия скат е забита дебела метална конструкция, която препречва свободния достъп до храма под платото, в чиито стени още са запазени следите от издълбаните в тях прабългарски руни.
А иначе, както е формулирано във въпросния проект, неговата основна цел е „да се съхрани културно – историческото наследство и свързаната с него инфраструктура чрез превръщането му в модерна европейска атракция и да се изградят устойчиви механизми за целогодишно развитие на туризма на територията на община Каварна“.
Ами точно тук се крие и ключът от бараката, отключващ обаче не „античната врата на Добруджа“, а скърцащата и прогнила порта към прословутото нашенско чиновническо безхаберие и затваряне на очите на най-високо ниво пред вършещите се на всяка крачка безобразия. Само и само да се угоди къде на наш човек, къде на нашата партия, къде на набиращия скорост туристически бизнес. На всяка цена!
Само факти Националният археологически резерват “Яйлата” е разположен върху приморска тераса с площ от 300 декара, отделена от морето с 50-60-метрови скални масиви.
Тук се намира цял пещерен град със 101 жилища, заселени още през V хилядолетие пр. Хр. В скалите са издълбани три некропола, датирани от III-V в. Единият от тях е възникнал около светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на „Голяма яйла“ се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. От нея са частично запазени четири кули и една кула-порта. От античността до наши дни са достигнали още жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс.
Според стари предания, на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, който бил заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите му го измъкнали оттам с кораб и легендарният стихоплетец се приютил в яйленския залив, укрит от местното население.
Думата „айла“ е от тюрски произход и на български означава „високо пасище“.
