Над 20 уникални съда са подредени в хана “Хаджи Николи” на Самоводската чаршия в старопрестолния град
Автор: Здравка Христова
Двете най-известни български хански съкровища – тези на Кубрат и Аспарух, датирани към VII век и IX век, показва във Велико Търново Националният исторически музей. Над 20 уникални съда са подредени в хана „Хаджи Николи” на Самоводската чаршия в старопрестолния град и ще останат там до края на септември.
В експозицията "Величието на българските владетели" са представени единствените в света точни копия на девет от реликвите в прочутото съкровище на кан Кубрат от Малая Перешчепина. В другите две зали са подредени репликите на всички 23 златни съда от съкровището Наги Сент Миклош, свързано с кан Аспарух и кан Крум.
Изложбата е посветена на 1200-годишнината от смъртта на кан Крум, която отбелязваме през тази година. Копията на емблематичните съкровища са подарени на българската държава по случай 1300-годишнината от нейното основаване, обясни проф. Валентин Плетньов, директор на Варненския исторически музей и куратор на изложбата в старопрестолния град.
Съкровището от Малая Перешчепина е открито през 1912 г. край украинското село (намира се в Новосанжарски район на Полтавска област). Общото му тегло е 75 кг, като златото в него надхвърля 25 кг, а среброто - 50 кг, и включва около 800 предмета. Автентичната находка може да се види единствено в Ермитажа в Санкт Петербург, а копията на девет от преметите са притежание на Националния исторически музей в София.
Сред знаковите предмети, които са били притежание на кан Кубрат и които великотърновци и туристите могат да видят, са неговият владетелски жезъл, два златни пръстена монограм, златен накрайник и тока от канския колан. Специално място в експозицията заема и най-големият съд от находките - позлатена амфора, изработена от сребро.
Историята около разкриването на това съкровище е свързана с 10-годишното пастирче Фьодор Деркач. На връщане от паша едно от телетата, за които момчето се грижело, пропаднало в яма край пътя по брега на река Ворскла, само на 13 километра от Полтава.
Фьодор и приятелчето му Иван Маджар изтеглили с дружни сили животното от реката и останали изумени от гледката, разкрила се под краката на подплашеното малаче. Във водата блестели златен къс, малка златна табла и няколко чаши. Мълвата за несметното богатство мигновено се разчула из селото и мало и голямо хукнало начаса към мястото с кирки, брадви и всякакви подръчни сечива, да рови и копае за накити и да ги пренася по къщите си.
Единствено селският учител Виктор Парихин запазил трезв разсъдъка си, преценявайки епохалността на случващото се. Той впрегнал каруцата си и мигновено тръгнал към Полтава. Там съобщил в градския музей за чудната находка.
От Полтавския музей пък сигнализирали археологическата комисия в Петербург.
Заедно с полицаите в Малая Перешчепина пристигнал археологът Зарецкий, командирован от ръководството на Ермитажа.
Някои от селяните доброволно предали изкопаното злато, други под заплаха и принуда се разделили с плячката си, но накрая били събрани и описани близо 800 предмета. Така се събрал сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500-грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и много други. Сензационни сред находките са костен гребен за коса и шахматна фигура на кон.
Скоро от Петербург пристига и представителят на императорската археологическа канцелария Макаренко, който откарва безценните предмети в Ермитажа. Там те престояват в сандъци шест десетилетия - до средата на 70-те години на миналия век. По ирония на съдбата по това време в Сочи умира и един от откривателите му - Фьодор.
Руснаците определят съкровището като най-сензационната находка на ХХ век и са го изложили в експозиция на Ермитажа, озаглавена "Великото преселение на народите", обяснява проф. Плетньов.
Вече е абсолютно доказано, че тя е свързана с българския кан Кубрат. Учените са разшифровали и монограмите на три златни пръстена. На единия от тях е изписано "Хан Кубрат", на другия името е придружено с придобитата титла "патриций".
"Малко известен факт е, че детските години на Кубрат преминават в двора на византийския император Ираклий. Там той получава много добро образование, покръстен е в християнството и произведен в ранг патриций. През 620 г. Кубрат става едноличен хан на Велика България, която се простира от Казан до Дон и обединява 26 племена", разказва директорът на варненския музей.
Канът се жени за дъщерята на император Ираклий и се смята, че заради това той му подарява сребърните и златните предмети. Хан Кубрат управлява до 60-те години на VII век. Надделява мнението, че умира през 667 г., другите версии са 642 и 685 г. Хипотезата, че съкровището е намерено в гроба му, защитават цяла плеада руски учени. Безспорно най-интересната находка е мечът с дължина 94 см. Направен е във Византия, констатациите се подкрепят от гръцкия надпис на дръжката. По нея специалисти определят, че е правен за човек, чиято по-силна ръка е била лявата.
Съкровището от Наги Сент Миклош - румънско селище в областта Банат, включва 23 златни съда с общо тегло 10 кг. Оригиналът се пази в Музея на история на изкуството във Виена. През 70-те години на миналия век, по времето, когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава негово копие.
Намират го братята Христо и Кирил Накови, градинари от Северна България, които в средата на XVIII век се заселват в Унгария. Те правят собствена градина и са първите производители и търговци на памук в Унгария. Както всяко велико съкровище, и това е открито случайно. Намира го работник, копаещ в градината, а денят бил 3 юли 1799 г.. На дълбочина 50-60 см ратаят изравя златен предмет. Около него откриват още 23 златни съда.
Двамата богати братя Накови подаряват находките на император Йосиф II. Владетелят пък им се отблагодарява, като им дава благородническа титла, която нарича на името на селището “Наг Сент Миклоши”.
Учените са категорични, че златото е принадлежало на прабългарските ханове, като надделява мнението, че е пренесено в отвъддунавските територия на България от Кубер. Сред предметите има 7 кани, едно елипсовидно блюдо, 4 таса с тока за окачване на колан, 2 чаши, 2 блюда, 3 зооморфни купи, 2 плитки черпака, рог за пиене и дълбока купа.
Те са изработени предимно от 22-каратово злато и се отличават с богата орнаментална украса, обяснява проф. Плетньов. Разнообразието от форми и стилове на изработка на предметите говори за дългото време на събирането им и многопосочните контакти на собствениците на съкровището. Броят на отделните видове съдове подсказва, че то е обслужвало едно семейство.
Надписите върху предметите доказват не само принадлежността им на първия български владетел, но и че той, кан Аспарух, е бил кръщаван в християнски купел. С гръцки букви е записана годината на изработване на съкровището - 6021 г. от сътворението на света, т.е. 693 г. от раждането на Христос. Тя е написана и на прабългарски език “ален дилон” (“година на змията”).
През същата 693 г. България е управлявана от кан Аспарух. Това означава, че съкровището е изработено по негово време и действително в един от надписите ясно се чете името Есперих - така, както е записан владетелят в “Именника на българските канове” - първият български исторически летопис.
Една от каните впечатлява с уникална украса. Върху нея са изобразени различни сцени, като най-впечатляващо е изображението на триумфиращ конник, който води победения си противник. Върху предметите са открити надписи от три вида - гръкоезичен, гръкографичен прабългарски и рунически прабългарски.
