Ще трябва да изтърпим поредните влечуги, пълзящи към Брюксел
Автор: Стефан Солаков
Плужекът е нещо средно между охлюв и глист. Пълзящо и лепкаво създание, безполезно и гнусно, но като всяка природна животинка неизменно присъства в богатото разнообразие на българската фауна. И тъй като нашенската политика отдавна се побратими с животинското царство, той се превърна и във видна фигура от политическата менажерия на българската държава.
Преди седмица ударихме гонга на предизборната надпревара по пътя към Европарламент 2014. Очакваното политическо веселие вече е налице, подгряващите групи на партийните централи усърдно се състезават в сътворяването на разнообразни простотии, достойни за балканския манталитет на повечето участници в поредното предизборно позорище.
Преди няколко дни от синия екран на една банкерска телевизия се изтъпанчи Емил Кошлуков, изживяващ се като Джеймс Бонд от пазарджишките села, който ни прочете умопомрачително послание, написано от неговия партиен гуру Николай Бареков.
С няколко учтиви фрази бъдещият министър-председател на България (според неговите скромни предвиждания) уведомява Найо Тицин, шеф на предизборната пропаганда на Реформаторския блок, че неговите способности в областта на простотията и педерастията ще останат незабравими за българската общественост.
В отговор на тази подчертана любезност от страна на Ники Дудука, виден представител на пловдивските кючек танцьорки и актуален лидер на политическа партия „България без цензура“, изтънченият телевизионен естет Найо Тицин с гордост размахва педерастичното послание и по всяка вероятност ще го използва най-активно за по-нататъшното разясняване на демократичните новости, с които Реформаторският блок възнамерява да шашне поизчезналия си напоследък електорат.
Към същата фамозна формация принадлежат и две прочути дами, станали емблема на така наречения български преход – безкрайната сага за една от най-големите политически измами в модерната история на България. Меглена Кунева и Надежда Нейски (Михайлова) кръстосаха шпаги в спор за политическия принос на всяка една от тях в големия провал на така наречената политическа класа у нас през последните 25 години.
Тези изтъкнати жрици на несбъдналата се народна любов към щедро обещаваните демократични промени обясниха старателно на телевизионните зрители колко мръсна професия са си избрали като ги призоваха да забравят всички обиди и нанесени житейски щети и отново да ги изпратят в Европарламента – единственото място за едно красиво заточение на две достопочтени българки с високи финансови претенции.
И докато Меги и Надето взаимно се бъзикаха и хвърляха серкмето на лов за нови електорални баламурници, водачите на най-многолюдните партийни глутници се вчепкаха директно в борбата за „най-виден измекяр“ на Брюксел.
Сергей Станишев и Бойко Борисов извършиха истински чудеса от храброст, за да се сгушат на рамото на главните претенденти за шефския пост на Европейската комисия. Социалистът Мартин Шулц и „десният“ Жан-Клод Юнкер пристигнаха в София като Радамес от великата опера на Верди „Аида“.
С фанфари, свирки, венци и бурни прегръдки местната аборигенска общност посрещна тържествено своите вождове от Голямата европейска земя и направо им разказа играта за прочутото балканско гостоприемство.
А бате Бойко и неговото дяволче Фют Серьожа направо сияеха пред открилата им се възможност да блеснат като най-верните васали на висшата брюкселска бюрокрация. Сърцето им мъжко не изтрая и веднага след пищните церемонии в София и двамата скоропостижно се изстреляха в чужбина, за да продължат делото славно за възхвала на техните високопоставени началници.
На фона на безбройните салта на Борисов и Станишев бъдещият премиер Бареков съвсем справедливо призова съперниците в предизборната борба незабавно да се присъединят към неговата партия като клиенти на... Софийския централен затвор!
Наистина примамливо предложение – представете си само раирания стайлинг на костюмари като Борисов, Цветанов, Станишев, а да не забравяме и Найо Тицин, който по всяка вероятност ще доведе и компанията на ромската перла Азис, за да се включат всички в чутовния поход на Дудука към изграждането на първата чалга държава в рамките на Европейския съюз.
От другата страна на баира, наречен Европа, се въздига армията на политическия побратим на Бареков, видния отвсякъде Делян Пеевски. Подобно на срещата на Руската и Американската армия на река Елба в края на Втората световна война, политическите банди на Дудука и на Свинечовека възнамеряват да играят комбина из европейските коридори на Брюксел и Страсбург.
У нас тяхната „тайна“ далавера вече е почти опечена, остава само да й ударят и един европейски печат. Но, както вече стана известно, през последните дни някои шефове в Брюксел все по-отчетливо се мръщят пред перспективата да се изцапат от допира с „чистите ръце“ на българските политически мафиоти.
Европейските им „колеги“ са свикнали на много по-дълбока конспирация за тъмните си дела и очевидно се опасяват от бруталната откровеност, с която напредват към Европарламента наследниците на прочутия Бай Ганьо – първият българин, успял да шашне Европа със своите балкански мурафети.
От предизборното състезание измина само седмица, а шоуто обещава да се разгръща и да става все по-вълнуващо с напредването на времето, оставащо до сакралната дата 25 май.
Тепърва ще станем свидетели на всевъзможни изпълнения – важното е да запазим спокойствие и да отсеем зърното от плявата. Ще преживеем и това поредно нашествие на всякакви политически гадинки, за да направим правилния избор и да изпратим в Европа истинските патриоти на Майка България.
