Гротеска – изобразяване в литературата и изкуството на лица или предмети в деформиран, причудлив, парадоксален или карикатурен вид” – Български тълковен речник.
Не сме в 15 век, откъдето, най-общо, е тръгнал този стил. И днешната българска гротеска по нищо не прилича на изображенията на тогавашните майстори на изкуството. Посред всичките без(д)умия, които гледате, слушате и четете по медиите, това е едно от най-изкривените.
Битовата престъпност е съвсем умряла заради героичните усилия на МВР да изпроводи ударни бригади от полицаи и жандармеристи, за да заличат от ежедневието ни кокошкарите, дето дразнещо ни разбиват къщите и ни отмъкват мебели или други по-малки неща.
Всъщност, не напълно. „13% спадна битовата престъпност”, пее като мантра сегашният главен секретар на МВР Светлозар Лазаров. Въпреки постоянните, дълги три лакътя, полицейски сводки, изпълнени с факти на ограбени на улицата и обрани вкъщи, докато спят, обикновени български граждани. Радвайте се и на резултатите от борбата с кокошкарите, насочена най-вече към Северозападна България. Понеже там е най-западнало и там най-ужасно крадат.
Все едно в Централна всички са хрисими християни. И в Югоизточна. И в Югозападна. Да, в Североизточна също. Навсякъде у нас дребните престъпници умират от смях по повод героичната акция на МВР. Справка – погледнете горепосочените полицейски бюлетини.
Имам приятел жандармерист. И полицай. И двамата пазят пълно мълчание по въпроса. Патрулират, вършат си работата. В началото на акцията ги снимали колеги, подмокрени от страховития им вид (каски, щитове, палки), колежки подписквали „Смятате ли, че ще убиете битовата престъпност?” Казали „Да”.
Какво да кажат, хора под пагон... Те, същите, служеха и при един от бившите секретари на МВР, впоследствие станал министър-председател на България. Помня, че екзалтирано гласуваха за него, но след няма и година разбраха, че е обикновен лъжец. Вгледан в себе си и интереса на мафиотите у нас, които го подкрепиха.
Тогава идеята не беше битовата престъпност, а организираната. Помните всичките акции с гръмовни имена, измислени от подопечния му, с горда диплома за физкултурник.
Дано да помните и че 90% от цялата им борба беше смехотворна, насочена само към това как колежки пърхаха с клепачи пред приматското бучене на премиер-министъра и свръхмъдрото „Вижте, ние сме показали, че имаме политическа воля” на неговия заместник. С купища недостатъчно събрани доказателства, но това е тема за специалистите по право...
Тоест, какво е решението? Да продължават показните акции, които водят до абсолютно нищо (забравете врякането на секретари, заместник-министри и министри за онези 13% спад) или политическите проститутки от парламента да се обединят около идеята за промяна на закона.
Веднъж завинаги в него да бъде написано, че всяка собственост на българския гражданин е свещена и неприкосновена. И той има право да я опазва по какъвто и да било начин.
Мога да се обзаложа, че и най-големият куражлия сериозно ще се замисли да влезе у вас да краде, с ясното съзнание, че може да бъде застрелян. Убит. Да умре. А не да отиде в затвора за година и оттам да излезе още по-настървен към чуждото.
Но ми е още по-любопитно да видя кои ще са тези народни представители, които ще предложат и одобрят такъв закон. Без да се съобразяват с интересите на партийката си да не дразнят един определен етнос, който на избори щедро й се отплаща с гласа си само срещу 20 лева и чифт маратонки от бял балатум.
Или няма да заврещят по всякакви телевизии и останали медии, че такава постановка в закона ярко противоречи на „европейските ценности и чисто човешките морални стойности” (вече ми се гади от това словосъчетание).
Не, няма да стане. Именно защото една голяма част от „деятелите” на битовата престъпност са от този етнос, който нарочно е държан в животинска тъпота, за да бъде употребен на поредния вот.
А акциите, които би трябвало да са ежедневна работа на органите на реда, ще продължават, без значение коя партия е на власт и как се казват министърът на вътрешните работи и главния му секретар. И точно това е гротеска. Както и почти всичко останало в днешна България.
