Президентът наложи вето върху скандален закон без да посочи големия проблем
Автор: Илияна Христова
Президентът Росен Плевнелиев наложи вето през миналата седмица върху промените в закона за земеделски земи. Депутатите ще бистрят отново поправките. В миналия брой “Десант” подробно описа скандала със закона. Но Плевнелиев не видя нередности там, където най-много ги има. Насочи се към други алинеи и параграфи.
Да припомним: по идея на ДПС депутатите тихомълком и в последния момент приеха текст, който позволява търговия на държавна земя с компенсаторни записи. Досега терени можеха да се продават на търг срещу поименни компенсаторни бонове.
Това са все непарични инструменти, които са изцяло срещу свободния пазар. Но още по-големият проблем е, че цената на записи и бонове скочи неимоверно в последните месеци, което показва, че е изтекла предварителна информация за готвената законова промяна. Така се задава пореден рунд от непазарното и мафиотско разпродаване на българска земя. Напълно в духа на лобизма, законовите поправки бяха подкрепени от всички партии.
Българската стопанска камара обяви, че всичко това е корупция. Но никой не я чу, дори и Плевнелиев. Официално той се обявява за прозрачност, кълне се в либерализма, свободите, а затваря очи пред далаверата със земята. През юни миналата година, когато стартираха протестите срещу кабинета, президентът заяви, че не може решения да се вземат на тъмно. На светло ли е взето решение за поправка, внесена в 12 без 5?
Плевнелиев наложи вето по повод други текстове, което означава, че тези ще останат. Така пренасочва дискусията в посока, различна от съществената. Може би не го желае, но с действията си помага на ДПС и другите парламентарни партии.
Ветото му е по повод ограниченията за граждани и юридически лица, които не са в България, но са на територията на ЕС. Поправките гласят, че право на придобиване на собственост на земеделска земя ще имат хора, които са пребивали или са установени през последните 5 години в страната.
Мотивът на Плевнелиев е, че така се изключват българи, които са си запазили гражданството, но не са били у нас в последните години. “Над 2 млн. български граждани са в чужбина. По този начин не стимулираме те да се връщат у нас, пречим им да развиват стопанска инициатива и да инвестират в икономиката”, смята президентът. Тук е прав.
Втората атакувана от него поправка обаче е абсолютно формална. Тя касае лицата извън ЕС. Депутатите приеха те да не могат да купуват земеделска земя. Плевнелиев смята, че тази забрана е уредена в конституцията и не бива да става оплитане чрез други актове.
Според президента може да настъпи объркване при едновременно приложение на двете промени – да се окаже, че след 5-годишно пребиванане у нас чужденци, извън ЕС, да могат да купуват земя.
И поправката, и недоволството на Плевнелиев са формални, защото чужденци от трети страни и сега купуват земя - просто регистрират българска фирма с капитал от 1 лв. и ако искат, могат да придобият цяла Тракия и Мизия. Точно така граждани на Турция стават собственици на земята ни.
В заключение: след като и президентът остана глух за далаверата със земята, значи ще я има.
