Тези дни от пресцентъра на „България без цензура“ разпространиха прессъобщение със странното заглавие „Обединена Европа е помагала на България още през 1444 г.“.
„Почитаме днес паметта на героите, които са паднали за България, защото те не трябва да се честват само в деня, в който са загинали“ (!?), обърнал се към присъстващите новопомазаният политик Росен Петров.
За да сме точни, събитието, поменато от Петров и компания, е поредният кръстоносен поход, провъзгласен от римския папа Евгени IV. И тъй като не се чувстваме експерти по темата, потърсихме за коментар историка и водещ на предаването „Час по България“ на телевизия СКАТ професор Пламен Павлов:
„Отдаването на почит на падналите в такова грандиозно военнополитическо събитие, каквото е „Битката на народите при Варна“ (израз на изтъкнатия познавач на събития Бистра Цветкова, автор на книгата със същото име), заслужава положителна оценка.
Знаменитата битка е през 1444 г., така че имаме и кръгла годишнина. Несъмнено Росен Петров е човек, който обича и познава историята, така че идеята му е интересна, но, уви, преди всичко е предизборна!
Все пак битката при Варна се е състояла на 10 ноември, а не през пролетта - обаче изборите не са през есента, а през май, нали?
Звучи красиво, че някаква уж „истински обединена Европа се е притекла на България в нужда“, но истината не е точно такава - походът е в подкрепа на Византия, както е обещано на Фераро-Флорентинския събор през 1437-1439 г., като следва отдавнашните планове на Унгария за завоевания в българските земи.
Освен това сърбите не участват в този поход, а само в онзи от предходната година - този път те са доволни от постигнатите споразумения с турците, не участват, като така отслабват християнската коалиция. Така че надали има за какво да им се благодари...
Естествено, българите от Северна България, особено от Варна и района, се вдигат срещу турските завоеватели и преминават на страната на кръстоносците.
Проблемът обаче е, че крал Владислав и особено могъщият унгарски „магнат“ Янош Хуняди са далече от мисълта да възстановят погиналото Българско царство. Прекалената самоувереност на кръстоносците, подценяването на противника, неспособността им да си осигурят и достатъчно масова българска подкрепа, и т.н. водят до провала на този иначе смел поход.“
