Изследователи от цял свят отдавна се опитват да дадат определение на сивата икономика. Едно от най-популярните определения звучи така:
"Пазарно производство на стоки и услуги, незаконно или законно, което не попада в официалните статистики при изчисляването на БВП."
При по-обхватно изследване на въпроса става ясно, че тя включва недекларирани приходи от производството на законни иначе стоки и услуги, които идват или от парични плащания, или от бартери. Тоест, всички онези икономически дейности, които, ако са декларирани пред държавата, ще бъдат обложени с данъци и такси.
Но в крайна сметка всяка дефиниция би била погрешна, защото сивата икономика действа на принципа на бързо течащата вода. Тя се приспособява към промените на данъчните закони, към санкциите на данъчните власти, както и към общите закони на морала.
Какво показват цифрите? Според експертите през последните години сивата икономика отбелязва ръст в страните по цял свят. В доклада на проф. Фридрих Шнайдер, заместник-ректор на университета "Йоханес Кеплер" в Линц, Австрия, пред международната конференция "Неформалната икономика в страните - кандидатки за членство в ЕС: размери, обхват, тенденции и препятствия пред разширяването на съюза" бяха цитирани цифри от мащабно изследване. То е проведено в 22 страни от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз, както и сред 21 западноевропейски държави, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Проучването сочи, че през периода 1990-1993 г. сивата икономика като дял от БВП е най-висока в Грузия - 53.6 процента. За България през този период цифрата е 26.3 на сто. Най-добре са Чехия - 13.4% нелегална икономика, и Словакия - 14.2% от БВП.
Изследванията на проф. Шнайдер показват, че е налице изключително тревожната тенденция сивата икономика да се разраства и в развитите страни от ОИСР. В държавите, които членуват в нея, средният й размер в процент от БВП е бил 13.2% през периода 1989 - 1990 година. Показателят нараства до 16.7% през 2001 - 2002 г.
С най-голям дял на нарастване сред страните от ОИСР са Гърция с 28.5% и Италия с 27 на сто от БВП.
Интересни са и изчисленията за работната сила, заета в сивата икономика. Според същото проучване в Грузия 53% от работната ръка е заета в нелегалния бизнес. Следват Азербайджан с 50.7% и Украйна с 41 на сто. В Централна и Източна Европа води Македония с 35.1%, след нея са България с 30.4% и Хърватска с 27.4 на сто. Отличниците пак са Чехия с 12.6% и Словакия с 16.3 на сто.
Защо хората отиват на работа в сивата икономика?
На първо място, защото на "официалния" пазар на работна ръка разходите за един нает скачат неимоверно заради огромните данъчни и социални отчисления, както и заради законовите регулации на пазара. В много страни от ОИСР като сума тези разходи са много по-големи, отколкото работникът получава като заплата. Това обуславя и стремежа за работа „на тъмно“ - и на наетите, и на работодателите, смятат експертите.
Изследователите на пазара на труда отбелязват и друг тенденция - "ефективността на труда" в сивия сектор е средно с около 40% по-висока, отколкото в официалния.
Кое праща бизнеса в зоната на здрача?
Две неща. Първо, прекомерния размер на преките и косвените данъци и отчисления, както и различните такси за регистрация и узаконяване на бизнеса, което от своя страна предполага и плащане на подкуп. Второ, тромавите и отнемащите много време и средства административни и бюрократични процедури и увеличените регулативни мерки от страна на държавата.
