Щастливи сме, че в малката ни по територия България има толкова интересни и цветни обичаи. А от остатъка от езическите вярвания във вече християнската ни битност фолклорът ни, който толкова изумява чужденците, само е спечелил.
Точно на Сирни заговезни, за да изгони бесовете, лошотията и зимата, в Малко Търново се появи Белият кукер.
Той съществува само в Странджа и обикновено до съвсем скоро започваше с обичая „цирене” (тричане) на кучета. След намесата на няколко европейски кикимори обаче, циренето беше отменено и затова Белият кукер се появи без такива предварителни изпълнения.
Може би знаете, че се нарича така, защото играе без маска, само с начернено със сажди лице, но ако се поразровите по-дълбоко, ще ви стане ясно, че предвестникът на прераждането на времето, на идването на пролетта и обновяването на природата е пряк потомък на... тракийския бог Дионис, който титаните разкъсали на седем парчета. Събрани и залепени от Аполон.
Точно затова костюмът на Белия кукер беше съшит от седем кожи. Вярванията са стриктни и казват, че в края на деня, след всички игри, обиколки из къщите и хвърляне на брашно по пътя, той трябва да се разшие и всичките седем парчета да бъдат хвърлени във водата, а на следващата година да бъде направен нов.
Не е позволено никакво творчество, народна фантазия или каквито и да било лични предпочитания. На главата си кукерът носи висока гугла с рога, но тази година рогата липсваха. На кръста си предводителят на кукерската дружина носеше хлопки от най-плодовития бик от Малкотърновско (звънцитe са строго забранени).
Любопитно е, че въпреки запазената традиция на Белия кукер, донесена от бежанците от Източна Тракия, заселени на територията на днешната Странджа, той най-спокойно съжителства и се смесва с „нормалните” градски кукери, от края на миналия век – „стражаря”, „доктора”, „булката”, „детето” и останалите.
Обичаят се разви по именно този съвременен начин, като най-важно беше кукерското обикаляне из някога оживения и пълен с хора град Малко Търново.
Всъщност, в самото си начало театърът на този ден е бил доста впечатляващ и пълен със стряскащи действия. Тъй като той е бил изпълняван на Сирни, който предхожда поста преди Великден, който пък е свързан с възкръсването на Христос, много важна сцена е бил половият акт между Кукера и Бабата. Не заради самоцелно порно, разбира се, а за обозначаване на новото начало, новия живот, отхвърлянето на смъртта и новото раждане.
Много отдавна от костюма на Белия кукер е отпаднал огромният фалос с яркочервен край, който бил задължителен атрибут, вързан на кръста му. С него той е посочвал, докосвал или удрял по гърба девойки, жени и дори деца.
Основната идея е плодовитост. Останалите зрители, попаднали на пътя на кукерската група, и до ден-днешен се налагат по гърба, не символично, но със средна сила.
След всяко потупване на човек от публиката кукерите силно удрят по земята с мечове, жезъли или просто здрави тояги. Всяко блъскане по земята е равносилно на посяване, пищна реколта, здраве и благоденствие.
Всъщност, половият акт с бабата, кукерисването и търкалянето на кукера са действия с напълно равна семантика. Тяхното натрупване и кулминация са, за да бъде внушено едно и също значение.
В края на деня кукерът задължително умира, след като е извършил всички обредни действия, осигурили прераждането и съществуването на общността. Във всички тях най-различни персонажи опитват да съживят Белия кукер, но никой не успява, защото не носят у себе си божественост. Единствена успява да го стори бабата, тъй като тя е Великата богиня-майка, успяваща да го събуди за нов живот.
Мистерия, езичество и християнство в едно. Това е Белият кукер.
