Валери Симеонов (най-горе вляво), Недялко Петров (до него), дъщерята на Катя Вълева – Живка Вълева (пред тях), съпредседателят на НФСБ Валентин Касабов, журналистът Димитър Байрактаров и гръцкият адвокат Либерис (на преден план от ляво надясно) в Напфлио
Телевизия СКАТ помогна за щастливата развръзка около освобождаването на помощник капитана Недялко Петров
Автор: Георги Ваташки
Въздухът в родината е по-сладък, душата е по-свободна, бяха първите думи на помощник-капитана на кораба „Ина“ Недялко Петров на родна земя. След почти тригодишно пребиваване в гръцки затвор заради несправедливи обвинения в контрабанда на цигари, на 1 март той бе пуснат окончателно на свобода. С неговото освобождаване се сложи точка и на дългата сага около плавателния съд и неговия злополучен екипаж.
„Ина“ беше задържан в Гърция през юни 2011 г. с 3000 мастербокса контрабандни цигари на борда. Година и половина по-късно с помощта на телевизия СКАТ петима от моряците бяха оправдани. Петров получи осъдителна присъда от 6 години затвор. През април миналата година наказанието бе променено на „подписка“, като българинът нямаше право да напуска гръцката държава. Адвокатът, нает от ръководството на патриотична медия, обаче извоюва възможността българският моряк да се върне при своето семейство.
След няколко съдебни заседания мярката на Петров бе променена така, че да му дава възможност да живее в България, но при условие че на всеки два месеца ще трябва да пътува до гръцкия град Серес, за да полага подпис пред властите в южната ни съседка.
Тежките години на изпитания обаче не са останали без последствия – българинът е отслабнал с близо 25 килограма, а здравето му е сериозно влошено. Заради продължаващото дело той не може да започне работа в Родината и до окончателното приключване на казуса ще бъде принуден да се издържа от мизерната си пенсия.
„Благодаря лично на Валери Симеонов, на Слави Бинев, както и на целия екип на телевизия СКАТ, че не ни изоставиха през тези трудни години и ни осигуриха добра защита, благодарение на която въпреки че делото още не е приключило, аз най-после мога да бъда в своя дом и при моите близки“, развълнувано заяви морякът.
Много щастливи бяха да го видят на българска земя и петимата му колеги. Един от тях - главният механик Николай Туртов, бе категоричен: „С това, което направиха Валери Симеонов, Слави Бинев и журналистите от СКАТ, те написаха нова страница в учебника по родолюбие и удариха мощна плесница на всички псевдопатриоти, които не си мръднаха пръста цели три години да помогнат на шестима свои сънародници“.
Тъжната история на моряците от Ина“ започва на 2 юни 2011 г. В гръцкия град Елевсина корабът, плаващ под флага на Коморските острови, е натоварен с три хиляди мастербокса цигари без бандерол. Членовете на екипажа са в шок, защото знаят, че изпълняват държавна поръчка. Така им е казал корабособственикът Георги Мишков, преди да отплават от Северен Кипър. Екипажът има първоначална задача да стигне до албанския град Дуръс. На 200 мили преди целта обаче, капитанът Валентин Вертояков (по произход украинец) получава заповед от Мишков да обърне курса към Гърция.
„Ина“ е с 9-членен екипаж – капитанът, боцманът и още един моряк са от Украйна. Останалите са българи – помощник-капитанът Недялко Петров, главният механик Николай Туртов, помощник-механикът Георги Вълев, рулевият Георги Стоянов, мотористът Стоян Паунов и готвачът Петко Гинев.
На 3 юли 2011 г. плавателният съд е задържан в пристанището на Фамагуста и нашите сънародници имат наложена мярка за неотклонение – домашен арест, която се изпълнява в гръцкия град Напфлио. Единственият български журналистически екип, който решава на място да разплете случая, е този на телевизия СКАТ. Водещият на предаването „От упор“ Димитър Байрактаров и операторите Димо Иванов и Георги Димитров се отправят към южната ни съседка.
Байрактаров открива моряците в общежитие, при много лоши битови условия. Там става ясно, че Мишков ги залъгва с обещанието за помощ от родното консулство в Атина, но към този момент от българската държава няма никакво съдействие.
Освен на домашен арест, моряците са осъдени да внесат гаранция, в противен случай ще влязат в затвора. Трогнат от съдбата им, собственикът на телевизия СКАТ Валери Симеонов се свързва по телефона с Мишков, който го лъже, че парите вече са преведени.
На 7 юли 2011 г. се оказва, че пари за гаранцията на моряците не са внесени, а самите те са в отчайваща безизходица. Тогава се намесва лично Симеонов, който след разговори с българския консул Герман Ванчев успява да издейства съдебния срок да бъде удължен с още четири дни.
Също СКАТ плати и хонорара на гръцкия адвокат Константинос Либерис, който защитаваше моряците. И той се справи блестящо с тази задача. Като цяло освобождаването на българите струва 32 500 евро, които са осигурени единствено от телевизията и нейния собственик Симеонов.
На 10 юли 2011 г. адвокатът внася в съда в Напфлио 8500 евро за гаранцията на българите и още 1500 евро за адвокатска такса.
Така моряците са спасени от попадане зад решетките. Някои от тях са в тежко здравословно състояние и имат нужда от медицинска помощ и болнично лечение.
Адвокат Либерис внася и молба за връщане на личните вещи и дрехите на българите, както и да им бъде променена мярката за неотклонение. За да бъде разгледана жалбата обаче, са нужни още две хиляди евро, които отново са осигурени от СКАТ. Положението се усложнява и от факта, че няколко дни по-късно готвачът Петко Гинев получава микроинфаркт и вече има опасност за живота му.
През август 2011 г. телевизия СКАТ организира пресконференция от името на семействата на моряците, която се провежда в София. Целта е да се запознае българската общественост с незавидната съдба на шестимата от екипажа на „Ина“. На брифинга присъстват много журналисти, но в нито една друга медия, освен в СКАТ и вестник „Десант“, не излиза и ред за драмата на сънародниците ни. Същата тишина по въпроса цари и във Външно министерство, както и в другите родни институции. Дори няма разпоредено разследване срещу Георги Мишков по сигнала на роднините на задържаните в Гърция българи.
През цялото време, докато продължава сагата с българските моряци от „Ина“, единственият наш евродепутат, който взе отношение за тяхната съдба, бе независимият Слави Бинев. На 5 октомври 2011 г. той дава специален брифинг в Европейския парламент във връзка с този случай. Няколко дена по-късно, на 18 октомври, пък изпрати писмо до Европейската комисия, в което призовава за нейното съдействие. Отделно проведе множество срещи с лидера на ЕК Жозе Барозу и неговия заместник Вивиан Рединг. Бинев запозна със случая и еврокомисарите на външната политика на ЕС Сесилия Малмстрьом и по телекомуникациите Нели Крус. Благодарение на тяхната намеса, гръцката страна бе принудена да извади на светло делото на българите, което бе зациклило.
Изключителна съпричастност към неволите на моряците ни при престоя им в Гърция прояви и българката Катя Вълева, която от 20 г. живее там. Полусляпата жена буквално ги спаси от унизителна мизерия, осигурявайки им подслон и храна. А отделно организираше и дарения за тях от наши сънародници и местната църква.
С огромна сърцатост за облекчаването на положението на шестимата българи се ангажира и семейство Христо и Росица Аневи, също емигранти в Напфлио. След натиска на СКАТ от Външно министерство се „сещат“ да изискат документите на моряците и да задействат мъжете да бъдат върнати у дома до края на разследването. Основният мотив за това искане е, че членовете на екипажа на „Ина“ нямат право да работят в Напфлио и поради тази причина са оставени да зависят от подаянията на местното население и на български емигранти в Гърция.
На 25 ноември 2011 г. гръцките магистрати отменят мярката за неотклонение на Николай Туртов, Георги Стоянов, Петко Ганев, Стоян Паунов и Георги Вълев, а на 29 ноември 2012 г. окончателно ги оправдават.
Отново със съдействието на родолюбивата телевизия, полицията в южната ни съседка арестува Георги Мишков. Той се появява лично в Напфлио два дена преди делото, за да разработи с капитана на кораба тезата, че моряците са отвлекли плавателния съд и са извършили после контрабандната сделка.
На 14 ноември 2013 г. е дадено началото на процеса срещу Мишков. Той демонстрира невиждано самочувствие и наглост, явно е очаквал да бъде оправдан. Както със сигурност това щеше да се случи в България. Делото започва с пледоарии на адвокатите, а след това думата бе дадена на прокурора, който е много добре подготвен и буквално разнищва всеки пункт от защитната реч. Той акцентира, че GPS системата на кораба, която е задължителна, е била изключена, за да не може да се определи местоположението на „Ина“. Това е разпоредено лично от Мишков.
Самата контрабанда е била следена дълго време от гръцките тайни служби. Престъпната операция, разбира се, не е била подготвена само от Мишков, но и от висшестоящи държавни мъже. Мишков дори си признава за това.
Бяха разкрити и скандални факти за разговорите на корабособственика със служебните лица на пристанището в Елефсина на 22 юни 2011 г., тоест в деня на задържането на „Ина“. Мишков е предлагал подкуп, за да се реши проблема с ареста и обещавал да се внесат всички видове такси, включително и гаранция за моряците.
Още същия ден без протакането, така характерно за българския съд, справедливостта възтържествува и Мишков бе осъден да излежи десет години зад решетките в гръцки затвор.
С това се слага точка на сагата около „Ина“, но истината за криминалното деяние за контрабандния товар все още е дълбоко потулена, въпреки че е пределно ясно, че корабособственикът Мишков е само винтче в добре организирана схема за незаконни далавери, покровителствана от най-високо ниво.
След близо три години на съдебни битки вече и шестимата български моряци са при своите семейства, но нито пресата, нито радиото, нито телевизията, нито някоя електронна новинарска агенция споменаха дори зрънце от истината за това как се стигна до щастливата развръзка. Никъде и дума не се обели, че избавлението на невинно обвинените моряци стана факт, благодарение на положените от телевизия СКАТ и лично от страна на нейния собственик Валери Симеонов упорити и последователни усилия за освобождаването им от ареста и облекчаване на тяхната орис.
