Как стегнаха Кърджали в менгемето на сигурността

Автор: Гергана Костова

Тотална блокада на града от униформени, арести на цивилни още при влизането им с автомобилите, кордон, опасал Съдебната палата – такава бе картината в Кърджали още на зазоряване във вторник. За същия ден в 11 ч. бе насрочено делото по иска на Главното мюфтийство срещу българската държава за връщане на собствеността върху сградата на местния исторически музей.
Безпрецедентните мерки за сигурност усложниха живота не само на местните жители, но и на тези ученици и работещи в областния град, които всеки ден редовно пътуват от различните краища на региона.

Още в 7 ч. сутринта коли на жандармерията бяха подредени пред сградата на съда и отсреща по ул. „Капитан Петко войвода“. Самият храм на Темида беше опасан от униформен кордон, а полицейски автопатрули и линейка от спешното бдяха така, сякаш се очакваше атентат от структури на „Ал Кайда”.
Очакваното нашествие на футболните агитки от страната и безчинствата им обаче не се състояха. На оживеното кръстовище пред съда пристигнаха хора с развети български знамена и с призива българи, турци, помаци, арменци и всички в този град да се обединят, за да запазят паметниците на българската история, какъвто е и уникалният исторически музей.

Не повече от стотина души са успели да пробият през КПП-то край село Чилик, малко преди входната табела на града, където и пиле трудно можеше да прехвръкне. „Проверявани бяха абсолютно всички автомобили, влизащи в Кърджали, тарашеха се багажниците, купетата, личните ни документи, записваха се лични данни… Беше като при извънредно положение, а нямаше причини за това. Ние не дойдохме в Кърджали като врагове, ние искахме да защитим музея, който е част от историята на този град.
Знаем отлично как ДПС се възползва от добротата и трудолюбието на своите избиратели, което е тежка несправедливост, знаем, че този район е изцяло във владението на ДПС. Но днес не сме тук заради ДПС, а заради историята, трябва да сме единни и да не я даваме“, разпалено обясни мъж от Пловдив.

Той беше в постоянна връзка с лидера на Сдружението на футболните фенове в България Елена Ваташка и съобщи, че тя е била задържана на входа на града заедно със спътниците си, а всички са били отведени в РПУ-то. По-късно те бяха освободени и пристигнаха на мястото на протестната акция, но стана известно, че и Димитър Ангелов-Дучето от фенклуба на ЦСКА е отведен в полицията.

Общо 7 познати от протеста в Пловдив лица са били проверени в Районното управление на полицията в Кърджали и освободени след престой от около 2 часа там. Те са били принудени да пишат обяснения за целта на посещението си в източнородопския град (който се напъва със стратегии да привлича туристи, но ги посреща с жандармерия,  полиция и арести), както и да подписват предупредителни протоколи с гаранции за това, че нямало да вилнеят и да провокират инциденти.

„В момента аз и моите приятели стоим от близо час пред входа на града. Полицаи спряха колата, с която пътуваме, събраха ни документите „за проверка". От местни журналисти, с които контактувам по телефона, разбрах, че целият град е претъпкан с жандармеристи, сградите на съда и кметството са обградени с ограждения, които софиянци отлично познават около Народното събрание. Тези мерки за „сигурност" съвсем ясно говорят колко е страшно да защитиш българската кауза в един град, който е в лапите на ДПС.

Това е част от „либералните" позиции и разбирания за демокрация и „евроатлантически" ценности на господа от сорта на Доган, Местан, Казак и техните еничари. Ясно ли ви е вече кой управлява България?“. Това е успяла да напише Ели Ваташка в профила си във „Фейсбук”, минута преди да бъде задържана в полицията. Около два часа телефонът й е бил изключен по време на престоя й там. Можело е да се случи всичко.

„Днес град Кърджали е обграден с КПП-та поради страха на прогнилата антибългарска държава от мнението на българския народ. На едно от тях е бил спрян и недопуснат в града дори православен свещеник, който явно е бил обявен за футболен хулиган и „опасен за националната сигурност", тъй като му е било отнето правото на свободно придвижване, гарантирано му от чл. 35 (1) на Конституцията, който гласи: „Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани“.

Това пък е написал на профилната страница неин фен, разтревожен от ставащото в града.
Споменатият вече поп, спрян на КПП-то, е служил във Великотърновската епархия. Сега отец Петър е пенсионер, но пенсиониран патриот няма, както той самият подчерта. Отчето произнесе разтърсваща молитва за България, паднал на колене върху асфалта. Млад човек зад него развяваше флаг с изобразената върху него знакова ятова гласна. Заради подобни байраци и плакати с български символи, заредени в багажниците на автомобилите, пристигащите в Кърджали за мирния протест не са били допускани от полицаите.

Ваташка и компания обаче сразиха напомпаните мускули на силовата власт – след края на съдебното заседание те се отправиха към спорната сграда на музея и декларираха пред директора Павел Петков, че са пазители на този храм на историята. Няма да допуснем и камъче да бъде хвърлено в двора, зарекоха се хората от шествието. „Благодаря ви, българи”, отвърна с буца в гърлото Петков.

Съдията –докладчик Веселина Кашикова отложи делото, предизвикало целия този смут, за 8 април. Тогава вещото лице инж. Димитър Димитров ще трябва да представи регулационен план от 1921 г. като допълнение на съдебно-техническата експертиза, която проследява всички регулации на терена, върху който е построена сградата. Назначена е и комплексна експертиза, която ще трябва да установи реконструкциите на сградата.
Цялата мегамускулна операция на полицията и жандармерията в Кърджали като превенция на евентуални екшъни приключи със съобщението за иззети 140 литра ракия без бандерол.


Елена Ваташка:
Не дойдохме да рушим, а да защитаваме историята

Целият този цирк, който се разиграва, ще бъде достатъчен на гражданите на Кърджали да се замислят и много остро да реагират на посегателството върху техния исторически музей. Надявам се, че ефектът ще бъде учители, възпитатели, хора на изкуството и науката, каквито в този град има много, да възразят на това посегателство. Не е нужно да се чупят прозорци, за да се чуе мнението на хората.

Спряха ни на входа на Кърджали, взеха ни личните карти, закараха ни в полицията, обискираха ме, разпитваха ме. Аз никога не съм извършила нищо нередно. В Пловдив заложих името си и, ако щете, и главата си. И в края на краищата има 3-4 счупени прозореца, вероятно ще тече някакво дело за тези щети. Но на фона на драмата, която се разигра за Куршум джамия, мисля, че това е най-малкото, с което можахме да се разминем и не са чак такива щетите.

А това, че имиджът на България е пострадал, не е моя работа да го браня. Това е работа на тези, които ни управляват, те са длъжни да обяснят на света защо това се случва.
Когато ме отведоха в полицията, никой не изтъкна мотив, аз бях с изключен телефон цели 2 часа. Всичко можеха да ми направят и да ми кажат.
Да, държаха се любезно, но такова беше нареждането – да бъдем спрени. Не всички бяха отведени в полицията, а аз и мои спътници, защото бях организатор на протеста в Пловдив.

Целта ми не е да вляза във фокуса на вниманието. Просто искам българските граждани да разберат какви безобразия се вършат тук с тези дела, какъв корупционен и политически натиск има. И ако трябва, ще ни разкарват като маймуни, но ще продължим да протестираме, докато тези съдебни процеси не се прекратят.
За пръв път в Кърджали ми се наложи да обяснявам писмено в полицията, че като гражданин се вълнувам от съдбата на всички имоти по тези дела.
Нито в Пловдив, нито в Кърджали сме планирали да вандалстваме. Не съм дошла да руша, а да защитавам.


Светозар Филипов, праправнук на Антим І:
Мюфтийството да оттегли незабавно исковете си

Сред мирно протестиращите пред Съдебната палата в Кърджали срещу скандалния иск на мюсюлманското вероизповедание за връщане на собствеността върху сградата на местния исторически музей бе и праправнукът на Антим І Светозар Филипов. „Генно ми е заложено да ходя на всичките места, където Главното мюфтийство има искове. Тук за пръв път не ни пуснаха да влезем в съдебната зала“, каза той с огорчение.

Това е един усмихнат българин, който определя себе си като ангажиран с църковно интригантство от 25 години насам, но не публикува „интригите“ си никъде. Той е завършил икономика, но никога не е работил по професията си. Преди години с вече покойната си съпруга е основал фондацията  „Български църкви и манастири“, чията цел е реставрация на българските храмове. Влюбеното в безпаметната хубост на Родопите семейство се бори планината да си остане българска. „Навсякъде се рушат манастири и черкви, но активно се строят джамии и минарета”, изтъкна пред „Десант“ Филипов.

- Защо не ви пуснаха в съда?

- Това е може би въпрос към Съюза на съдиите, които излязоха с декларация предната седмица. Те трябва да ни кажат – това заседание защо беше закрито, защо не ни пуснаха. Аз бях навсякъде – и в Стара Загора за Ески джамия, и в Пловдив за четирите имота, после и на делото за Куршум джамия… Какво се случва тук, в Кърджали?!

Аз представих личната си карта, не ме пуснаха – съдията била забранила. Защо? Защо Висшият съдебен съвет не излезе с декларация например, когато Николай Марков миналата година, след 10 години туткане издаде едно решение, с което призна 27 районни мюфтийства за правоприемник на вероизповедните общини от време оно? А след това решение съдията Марков беше повишен… Защото Съюза на съдиите не излязоха с декларация, когато колегата им Мария Златанова я повишиха 3 дни, след като върна Куршум джамия на Главното мюфтийство? Нека такива въпроси да си задаваме.


- Кой според вас стои в основата на всичко това?

- Алчността на Главното мюфтийство.


- Само това ли виждате в целия този процес срещу държавата?

- В момента, за да има спокойствие в държавата, единственият правилен ход е Главното мюфтийство да си изтегли всички искове. С адвокат Руев (защитникът на реститутските интереси на мюсюлманите, б. а.) миналата седмица имахме един спор. Тогава той ми каза, че мюфтийството ще оттегли подкрепата си за промените на Закона за вероизповеданията. Какво чакат цяла седмица, че не го направиха? Чакат среща с премиера Орешарски… И аз днес затова съм дошъл от София – да питам адвоката Красимир Руев какво чакат още?


- Смятате ли, че решението на Главното мюфтийство да се заведат накуп толкова много искове за връщане на собствеността върху българските исторически паметници е автономно или трябва да търсим и нещо повече зад него?

- Като цяло 2013 г. се случи малко тежка за етническата толерантност в държавата. Освен исковете на мюфтийството, бяхме сюрпризирани с новината, че се прави партия „Помак”. На 8 ноември пък в Брюксел група депутати от управляващите, заедно с председателя на тракийските дружества и с лидерката на една партия, презентираха еврорегион Тракия. А малко след това дойде една реч на турския премиер в Кешан. Ердоган неслучайно избра този район за тази реч. Точно там са избити най-много тракийци. Там е земята, най-обилно напоена с кръвта на българи. И изведнъж именно там премиерът на Турция решава да обяви, че примерно Кърджали е част от турската империя.

Миналата година пак в Кърджали беше презентирано, че ще се строи най-голямата джамия. А в този ден в София Йорданка Фандъкова събира писатели. Преди малко се чухме с Христо Бойчев, който отиваше към кметството, и коментирахме това, че градоначалникът на столицата трябва да е наясно с факта, че, за да има мир и толерантност в държавата, е необходим елементарен ход – Главното мюфтийство да си изтегли всички искове. Този вариант съм предложил още преди три месеца в парламентарната комисия по вероизповеданията. В противен случай ние ще ходим навсякъде. Следващата гореща точка е Видин на 11 март.


- Кое е най-сериозното ви опасение от развоя на нещата?

- Аз не смятам, че етническият мир е под опасност. Онова, което предстои, е, че до година – година и нещо всички тези дела ще отидат в Страсбург, независимо дали българската държава ще обжалва решенията, или Главното мюфтийство.
Още на 18 декември 2013 г. в комисиите по културата и по вероизповеданията в НС депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов каза ясно и категорично, че те ще отстояват исковете си докрай и ще съдят българската държава в Страсбург. Това са негови думи, които пък са отделни от казаното за майчиния език, когато ние бяхме в Пловдив…
Като цяло се случиха събития, които показаха, че някой е решил да употреби и тази форма на несъгласие на хората.


Държавата трябва да сложи точка по въпроса

Една държава, поробена по силата на обстоятелствата, трябва ли да връща след освобождението си неща, строени на нейна територия против волята й, а не донесени отвън?
Хитлер е строил пътища в Чехия. Трябва ли днес Германия да си ги иска?
Държавата е длъжна да сложи точка по въпроса! А съдът – да отхвърли чуждите мераци!

Били сме роби - господарят е правил каквото си поиска.
Но веднъж добили свободата, земята си остава наша, както и преди – завещана ни от нашите деди.
Ако тръгнем по философията на неоосманизма, ние, българите, трябва да претендираме за собственост на половината свят.
Смешно е, нали?


В категории: Горещи новини