Две години след трагедията 34 къщи възстановени напълно, за други 21 няма пари
Автор: Христо Христов
Две години след опустошителното наводнение в харманлийското село Бисер споменът за трагедията все още е жив. Никой в малкото селце не е забравил кошмара на мразовития 6 февруари 2012. Тогава скъсана стена на язовир „Иваново” заля селото, остави го под вода, 6 души загинаха, а десетки останаха без дом.
Годишнината бе отбелязана с траурен камбанен звън, панихида за мъртвите и курбан за здравето на оцелелите. Шест венеца в памет на жертвите на наводнението бяха пуснати във водите на река Бисерска. Много от местните жители се помолиха студените й води да отнесат омразата и неразбирателството.
Сега, когато се навършиха 2 години от трагедията, която влезе в новините и на световните медии, 34 къщи са възстановени напълно. Равносметката е, че парите са свършили и няма средства за вдигането на останалите 21 къщи, които бяха съборени от придошлите през 2012 г. води. Надеждата на хората, макар и правителството да се е сменило, обаче остава. Те се надяват, че като дойде пролетта, властта ще се захване със строежа и така няма да има някой, който да е онеправдан. Засега обаче перспективата е тъжна.
Нищо не подсказва, че това ще се случи.
Въпреки това малкото харманлийско селце е различно във всяко отношение. Дълго време Бисер бе в светлината на прожекторите и се превърна в арена за рязане на ленти, връчване на ключове за новите жилища, обещания, увещания, уговорки, т.е – политически пиар за това как държавата помага на пострадалите.
Никой не казва категорично дали омразата между хората е загърбена. А тя се появи веднага, след като започнаха да се издигат новите къщи. Част от пострадалите обвиняват ГЕРБ, защото са допуснали разточителство. Според една част от местните новите къщи е трябвало да бъдат построени в по-скромен за всички вариант, за да стигнат парите. Вместо това държавата реши да възмездява пострадалите според площа на изгубените им домове - разточителство, което според някои е оставило 21 души без къщи.
Преди време тогавашният губернатор на Хасково Ирена Узунова твърдеше, че не се строи скъпо, а качествено. Все пак никой не е останал на улицата, но онези, чиито къщи все още не са вдигнати, са приютени при роднини или имат второ жилище в Харманли или Хасково.
Росен Иванов в момента обитава малка постройка, която преди потопа той използвал за склад. Заради придошлите води къщата му се разцепила и се наложило да бъде съборена. Сега домът му е два на два метра. „По-рано се живееше по-добре, нямаше дрязги и караници между приятели и комшии“, казва мъжът. Той все още се надява, че държавата ще му помогне да вдигне къща.
„Едно време когато съсед тръгнеше да гради дом, поне десет души веднага започваха да му помагат, без пари, на добра воля. А сега си гледаме един на друг дворовете и завиждаме“, коментира пък 84-годишният Карамфил.
„Няма да се оправят нещата“,
категоричен е по-младият му съсед Митко Василев. Къщата му е изградена наново. „Радвам се, но най-важното е, че в потопа оцеляха жена ми Милка и дъщерята Радостина. Те прекарали часове на покрива на гаража, докато съсед с лодка ги спасил“, споделя бащата, който научил за наводнението от телевизията, докато бил в Германия.
Емблемата на село Бисер е Ваня Килова – една от първите жени в България, на която е присадено сърце. Тя също преживява ужаса от преди две години. „Винаги казвам на хората тук– вземете ми къщата, дайте ми здравето“, споделя Ваня, която в момента е в листата на чакащите за трансплатация и на бъбрек. Жената е убедена, че когато човек направи добро, животът ще намери начин да му го върне двойно. И въпреки здравословното си състояние намира сили и да се пошегува. „В един истински дом винаги трябва да има нещо за дооправяне“, усмихва се тя.
В момента работи в местното читалище и е приготвила на 1 март да раздаде мартеници в селото. Нейната къща е недоремонтирана. Въпреки това е признателна на пловдивската община, откъдето отпуснали 15 000 лв. за кърпенето на дома й. На помощ й се притекли и бивши съученици от Немската гимназия в Хасково, които днес имат успешни кариери.
В селото местните се питат защо тази беля се стовари върху тях и ще има ли осъден. В момента делото е във Военна прокуратура - Пловдив, където се води разследването. Само преди няколко дни са били проведени разпити по случая, научи „Десант”.
Властта обаче си прехвърля топката. От Община Харманли казват, че не те са стопани на язовира. От Областна управа също се оправдават, че вината не е тяхна. Според запознати разследващите са намерили документ, който показва, че водоемът, станал причина за бедствието, е собственост на Военното министерство. Този документ е с грифт „Секретно”.
Тогавашният военен министър Аню Ангелов заяви в Хасково: „Министерството на отбраната никога не е било собственик на това хидротехническо съоръжение. Министерството е собственик на част от земята под язовира - тя е била преотстъпена на военния полигон, но в акта се споменава само земя. Никъде в него не е отбелязано, че има язовир“. Разследващи обаче заявиха пред „Десант”, че нещата не стоят така и че имотът е на МО. Запознати споделиха, че Военното министерство, когато начело е бил Аню Ангелов, е отказало дори на прокуратурата да представи въпросния документ. Сега обаче той е в кориците на делото.
Това обаче не топли бисерчани, които искат да чуят последната дума на Темида. Те не са оптимисти, когато стане дума за съд на виновниците. Засега обвинения няма. “Селото трябваше да бъде евакуирано часове преди потопа. Като видях приждащите води, разбрах, че стената е скъсана. Никой не ме послуша“, обяснява бившият кмет.
