Вече 25 години това е запазена марка на група „Епизод”
Автор: Пламен Николов
Преди четвърт век в едно софийско читалище се ражда поредната рок банда. Заникът на комунизма е (а годината – 1988) и появата на нова музикална формация, особено в бунтарския стил, не е необичайно явление. Основатели на групата са барабанистът Панайот Керелезов, Росен Дойчинов (клавишни) и Мирослав Гълъбов (китара). През есента на 1988 г. пристига и баскитаристът Симеон Христов.
Започва усилено търсене на солист, защото първите песни по текстове на френския средновековен поет Франсоа Вийон вече са готови. През пролетта на 1989 г. е открит и подходящият човек – първи вокал в историята на групата става Димитър Аргиров. „Епизод” бързо нашумяват в рок средите и се радват на отличен прием още с първите си концерти.
След падането на комунизма групата получава шанс за свободно развитие и още през 1990 г. успява да направи голям концерт с многохилядна публика. Но първата криза на прехода принуждава трима от музикантите да емигрират в Холандия и така завършва този обещаващ първи период за групата.
През 1991 г. Мирослав Гълъбов и Симеон Христов, с помощта на певеца Васил Калпачки, барабаниста Емил Тасев и китариста Драгомир Драганов успяват да запишат първия албум – „Молете се”. Той е представен с грандиозен концерт в зала „Универсиада”, невиждано до този момент в България зрелище.
Използван е църковен хор, балет, пантомима, сцената е на няколко нива. Въпреки сполетелите я трудности, през 1993 г. групата успява да запише и втори албум – „Мъртвец сред мъртъвци”.
След пауза от 2 години, през октомври 1996 г. Симеон Христов пише първите си песни за „Епизод” и групата намира своя нов певец в лицето на Емил Чендов, с когото работи и до днес. През следващите четири години излизат албумите „Дошло е време” и „Респект”.
В началото на новото
хилядолетие е поставен и нов етап в развитието на групата. През 2000 г. „Епизод” записват първите песни по текстове на националните ни поети Иван Вазов и Христо Ботев. Така през 2002 г. се появява албумът „Българският бог”.
Той съдържа рок аранжимент на одите „Левски”, „Паисий” и „Опълченците на Шипка”, великите стихотворения „Последен марш” и „Моите песни” на народния поет, безсмъртните „Хаджи Димитър” и „Хайдути” на Ботев.
След този албум „Епизод” печелят многобройна и вярна публика. Техни почитатели стават стотици родолюбиво настроени младежи, увлечени като музикални интереси от твърдия звук. Групата концертира усилено в цялата страна.
През 2003 г. е записан албумът „Мъжки песни”, който продължава традицията на „Българският бог” (”Борба”, „На прощаване”, „В механата” и „Пристанала е” от Ботев) да съчетава поезията на поети класици с рок музика и български фолклор (в рок вариант прозвучават народните песни „Море сокол пие”, „Ако умра ил загина”, „Слушай как шумят буките”, „Болен ми лежи Миле Попйорданов”).
През лятото на 2004 г. „Епизод” създават музиката на своята рок опера „Свети патриарх Евтимий” по текстове на Иван Вазов и Радко Радков. Премиерата е във възстановения дворец на българските царе в старопрестолния Търновград. Спектакълът е заснет и на музикалния пазар излиза вторият видеодиск на групата. В тази продукция е включен и църковен хор.
След още две години се появява и следващият албум – „Нашите корени”. Тук разнообразието при подбора на текстовете е между народни песни и мотиви (Заблеяло ми агънце”, „Катерино моме”, „Стар овчар”, „Шарена черга”, „Бачковско хоро”), маршове (”Шуми Марица”), „Кочо” на Иван Вазов, авторските „Девет камбани” и „Аспарух” по текст на Радко Радков.
Групата получава и своето международно признание за постигнатото след 2000 г. Списания и вестници в Австрия, Канада, Полша, Аржентина, САЩ и Германия анализират и дават отлична оценка на съчетанието рок музика – български фолклор – църковнославянски песнопения. На 3 януари 2007 г. английската Би Би Си обявява „Епизод” за най-качествената българска рок група именно заради това съчетание.
През 2008 г. групата издава албума „Старият воин”. Той е съставен от девет песни по текстове на Иван Вазов (“Раковски“, „Бенковски“ и „Батак“), Христо Ботев (“Елегия“, „Майце си“ и „Към брата си“) и Симеон Христов (“Кубрат“, „Враг“ и „Старият войн“).
През октомври 2010 г. на пазара е следващият албум – „Народът на Дуло”. В него като гост вокалисти участват Звездомир Керемидчиев от „Ахат”, Йордан Караджов от „Сигнал” и Филип Бръшков от „Команда 5”. В албума групата продължава традицията да ползва текстове на български класици като Иван Вазов и Пейо Яворов, но се обръща и към световната класика в лицето на творци като Джордж Байрон, Робърт Бърнс, Николай Некрасов и Йосташ Дешан.
След още две години излиза и албумът „Моята молитва” (заглавната песен е по едноименното стихотворение на Христо Ботев). В него са вплетени типичните за групата български фолклор, църковно пеене и хеви метъл. Парчетата са записани заедно с народните певци Илия Луков и Даниела Величкова, цигуларя Никола Ваклинов и кавалджията Кирил Бележков (по-млад брат на китариста Васил).
В албума са включени текстове на Стефан Стамболов, народни песни и стихове на руските поети Александър Пушкин и Владимир Висоцки. Своя авторска песен има и басистът Симеон Христов.
„Епизод” отбелязват четвъртвековния си юбилей с национално турне. Днес групата е в състав Емил Чендов (вокал), Симеон Христов (бас китара), Васил Бележков (китара и клавирни), Деян Александров (барабани).
На сцените и в рок клубовете в цялата страна „Епизод” имат своята немногобройна, но вярна публика, която знае текстовете им наизуст и пее заедно с тях, доказвайки че българският бог е жив...
Симеон Христов: Не трябва да късаме с корените си
„Епизод” продължават патриотичната тематика с мюзикъл за епичната борба на Търновград срещу турските завоеватели
- Каква е равносметката ви след четвърт век сценични изяви?
- Всеки иска да е постигнал повече от това, което реално е направил, но в крайна сметка – каквото дал Господ, това е… Доволни сме, защото правим музиката, която харесваме и се радваме, че тя допада и на много други хора. Издадохме десет албума, живот и здраве – ще има и още. Надеждата ми е, че сме оставили диря и песните ни ще продължат да се харесват и след като ние слезем от сцената.
- Уникалното във вашия стил е съчетанието на рок музиката с възрожденски и родолюбиви текстове. Смятате ли, че с това ще останете в историята на българския рок?
- Очевидно се получи повишаване на интереса към нас след 2000 г., когато започнахме да правим песните от албума “Българският бог”. Не знам защо понякога наричат тези песни възрожденски – музиката е писана в наши дни, само текстовете са взаимствани от други времена, но са съвсем подходящи за съвремието ни. Може би на фона на тежкото ежедневие и непрестанната борба за оцеляване, която българите са принудени да водят, тези текстове на гениалните ни поети сякаш успяват да върнат публиката към българския дух. Факт е, че това съчетание се хареса и доби популярност. Мисля, че тези песни ще са особено нужни на децата ни и на подрастващото в момента поколение.
- И все пак как се роди идеята за тези текстове?
- Може би през 2000 г. бяхме провокирани от лошата ситуация и бездуховността, усетихме, че българинът е напът да скъса с корените си и се опитахме да върнем почитателите на рок музиката към българското. Ето, че изминаха 14 години, откакто започнахме да правим тези песни – интересът към тях не е прекъснал, вижда се, че има някакъв смисъл. Явно българинът все още не е напълно погълнат от глобализацията и не се е отчуждил от тези текстове и тази музика. По концертите ни продължават да идват хора, които са с нас повече от десетилетие – някои от тях вече водят децата си, появяват се и нови – това ни радва. Не страдаме от масовост и мания за препълнени зали и стадиони, макар че и това сме виждали. Затова смятаме, че си заслужава да продължим.
- А оттук нататък накъде?
- Вече имаме готов мюзикъл по един наскоро излязъл исторически роман “Съкровището на Шишман” (от скромност Симеон Христов не споменава, че той е автор на книгата – б.а.). Тия дни започваме репетиции – тази новина я споделям за пръв път пред вашите читатели. Надявам се лятото да бъдем готови с декори, с актьори и с всичко необходимо да пресъздадем епохалната битка за Търновград и да покажем какви неща сме изгубили тогава.
- Каква е равносметката ви след четвърт век сценични изяви? 
