Икономиите задълбочиха кризата в Европа
Ако световните правителства трябваше да се явяват на изпит
по предмета "Борба с кризите", то чиновниците от Латинска Америка щяха да го вземат без проблем. Бившите колонии се научиха умело да използват антикризисните инструменти, докато техните европейски колонизатори със своите действия само задълбочават кризата.
"Романът" на страните от Латинска Америка с икономическите кризи започва веднага след като те извоюват своята независимост: първата дългова криза на континента се разразява през 1826-1828. Цялата последваща история на бившите европейски колонии е непрекъсната борба с всякакви икономически проблеми.
За непълни 200 години регионът е преживял десетки кризи. Известният мексикански икономист Карлос Маришал е идентифицирал осем най-големи финансови сътресения, които са засегнали целия континент: Три дългови кризи през 1873, 1890 и 1931 г.
Фалитът на Мексико през 1982 г. Мексиканската "текилова криза" през 1994 г. Разрушителният банкрут на Аржентина през 2001 г. Световната финансова криза през 2008 г. Но за тези 200 години икономически бедствия успели ли са страните от Латинска Америка да научат нещо? На този въпрос са потърсили отговора икономистите Карлос Вех от университета „Джон Хопкинс” и Гилермо Вулетин от института „Брукингс".
Сравнително кризисознание
Учените са се интересували как с времето са се променяли мерките, които властите предприемат в отговор на настъпилата поредна криза. За целта те са изучили 34 икономически колапса – тяхната средна продължителност и интензивност. Вех и Вулетин са се натъкнали на любопитен факт – след 1998 г. кризите в Латинска Америка са станали доста по-краткотрайни и са нанасяли по-малки щети на икономиките. Това се вижда много отчетливо в Бразилия, Чили и Мексико.
Следващият етап е включвал анализ на паричната, кредитната и бюджетна политика. Оказва се, че реакцията на правителствата и централните банки на кризите се променя активно през последните 30-40 години.
Първоначално тя е била проциклична – властите сякаш са плавали по течение на кризата, без да предприемат активни ответни мерки. Но след 1998 г. много страни променят своя подход за борба с кризите и започват да предприемат мерки, които да стимулират икономиката. Бразилия, Чили, Колумбия и Перу в отговор на последната световна финансова криза значително понижават своите лихви.
Впрочем не всички се отказват от процикличната политика. Аржентина, Венецуела и Уругвай вдигат лихвите. В резултат на това Венецуела стана жертва на хиперинфлацията и трябваше да девалвира няколко пъти своята валута. Икономическото положение е толкова лошо, че местните власти са готови на отчаяни действия - изземат доларите на компаниите, сами определят намаленията на цените в магазините и накрая, за да ободрят уморените от кризата венецуелци, създават министерство на щастието.
Въпреки венецуелските залитания, Вех и Вулетин са стигнали до извода, че като цяло латиноамериканските държави са усвоили "кризисоведение" и са много по-добре подготвени за икономическите проблеми, отколкото преди време. Според тях, те могат спокойно да преживеят предстоящото завършване на политиката на количествени смекчения на Федералния резерв на САЩ.
Европа – новата Латинска Америка?
След като икономистите са се убедили, че латиноамериканците са се научили да се борят с кризите, те са решили да проверят как стоят нещата с антикризисната политика в Европа. Това е много интересен експеримент, защото много икономисти отбелязват, че днешната криза в Еврозоната много прилича на ситуацията в Латинска Америка през 80-те и 90-те години на ХХ век.
През първото тримесечие на 2013 г. рецесията продължава в 7 от 10 държави от еврозоната. Някои страни по дълбочина на икономическия спад задминават държавите от Латинска Америка в епохата на Симон Боливар: БВП на Гърция от началото на кризата е спаднал с 24%. Тъй като монетарната политика в Еврозоната се повежда от Европейската централна банка, тя е била еднакво контрациклична за всички страни. През януари 2012 г. ЕЦБ съкрати нормата за задължителни резерви за банките от 2 на 1%.
Бюджетната политика е нещо съвсем друго – всяка страна от ЕС има своя политика. Анализирайки бюджетните разходи на европейските правителства, учените са стигнали до извода, че в отговор на кризата европейците повсеместно са започнали да провеждат проциклична политика. С други думи, започнали са да пестят. И резултатът от тези действия се оказа печален – кризата се задълбочи.
Европейските държави сякаш се качиха в машината на времето и се превърнаха в своите бивши колонии преди 150 години назад. Автори на анализа "Пътят към спасението: политическият отговор на кризите в Латинска Америка" са Карлос Вех от университета „Джон Хопкинс” и Гилермо Вулетин от института "Брукингс". Докладът е представен на годишната конференция на Международния валутен фонд във Вашингтон.
„Южен поток": Газ за ЕС или много горещ въздух
Тъй като шеметните цели в областта на възобновяемите енергийни източници изглеждат все по-недостижими, ЕС все по-единодушно се опитва да предоговори проекта за газопровод "Южен поток" за осигуряване на топлина за домовете. ЕС има слабост в съветски стил към сложни, централно планирани проекти с отчетливо вариращи резултати, се казва в анализ на "Раша Тудей".
За съжаление армията от милиони безработни хора в ЕС показва безразсъдството на еврото, което в момента пилее човешки капитал, за да постигне това, което се предполага, че трябва да постигне, а просперитетът явно вече не е част от плана. На други места в големи сиви офиси армия от сиви държавни служители създава огромни схеми, които смучат държавни средства и често не носят почти нищо в замяна.
С петрола, газа и електричеството изглежда, че ЕС върви бързо към хаос с голяма опасност да остане без енергия. Сред приемливите решения на задаващата се енергийна криза в Европа са ядрената енергия и шистовият газ. Последният се радва на малка подкрепа, въпреки демонстрираните от САЩ ползи. Ядрената енергия е обект на критики, най-вече с популисткия обрат, извършен от Ангела Меркел след Фукушима.
Европа е заплашена от недостиг на ток в идното десетилетие, ако не открие алтернативни източници на енергия, за да компенсира субсидираните алтернативни източници на енергия, които еколозите обичат, но те в действителност не генерират енергия.
Газът е естествено решение за хората, които гледат на изток, и тук от няколко години насам ЕС е в състояние на мъчителна параноя. Страхът от използването на твърде много руски газ изглежда доминира политиката. „Газпром” вече притежава значителен дял от европейската част на газопровода „Ямал” чрез съвместни дружества. Това изглежда не притеснява ЕС, но контролът е до голяма степен сходен.
В същото време малко преди обявяването на "Южен поток" европейските органи за защита на конкуренцията одобриха редица размени на активи, които дадоха на „Газпром” контрол върху повече варианти за транспорт и складиране в Германия. Без съмнение има логика във всички тези сделки, но е трудно да се оцени напълно доколко една сделка е приемлива, а друга не е.
Енергийната политика на ЕС е хаос както на свръхнационално, така и на национално ниво. Отказът от "Южен поток" при отхвърляне на шистовия газ, ядрената енергия и стимулирането на неефективни възобновяеми енергийни източници е идеална буря за създаване на енергийна бедност в бъдеще. Въпросът вече не е дали последната западноевропейска страна може да загаси светлините, ако реши да напусне бедствената Еврозона. Въпросът е дали ще остане светлина за гасене, ако ЕС запази неориентираната си интервенционистка енергийна политика.
Българи и румънци протестираха в Лондон
Безпрецедентен съвместен протест на българи и румънци се проведе на 9 декември в Лондон пред сградата на правителството на „Даунинг Стрийт" 10.
Протестиращите изразиха възмущението си от имиграционната политика на британския кабинет срещу хората от двете страни, като я определиха за дискриминационна.
Според тях британските политици експлоатират темата за предизборни цели.
Демонстрацията продължи 3 часа. Беше изготвена и специална декларация с основно искане за равни права за българи и румънци в Обединеното кралство.
В края на ноември британският премиер Дейвид Камерън направи пореден опит да успокои обществените опасения от миграционна вълна от България и Румъния и обяви поредица от мерки, ограничаващи достъпа до британската система за социални помощи. Мерките предизвикаха недоволство както в двете страни, така и в Брюксел.
Протести и в Италия
Полицията в Италия използва сълзотворен газ, за да разпръсне хиляди фермери, шофьори на камиони и безработни, които бяха блокирали шосета и жп линии в много градове на страната, предаде „Ройтерс“. Протестите бяха срещу действията на банките, данъчната служба и други различни поводи.
Демонстранти спряха влаковете на централната гара в Торино, като стъпиха на релсите. Протестиращи се събраха през сградата на регионалния парламент на северната област Пиемонт.
По-малки протести предизвикаха смущения в транспортния трафик в северните области Венето и Емилия-Романя и Сицилия на юг.
Инициатор на протестите е "Движението Вила", по името на селскостопанския инструмент. Първоначално то беше съсредоточено в Сицилия, където селяни настояваха за повече правителствена помощ. Впоследствие движението се разрасна и обхвана хора, недоволни от различни италиански институции.
Италия, чиято икономика е трета по сила в Еврозоната, е понастоящем в дълбока рецесия. Младежката безработица е над 40%, а от миналата година досега близо 10% от предприятията в страната са пред фалит.
Френската полиция изведе 50 роми от незаконен лагер в Бордо
Полицията изведе без инциденти тази седмица около 50 души от десетина ромски семейства от катун, разположен незаконно в центъра на град Бордо, съобщи сайтът на френската телевизия Бе Еф Ем Те Ве и „Франс прес”.
Предупредени за операцията, предприета със съдебно решение, семействата очакваха идването на силите на реда, придружени от съдия-изпълнител и преводач.
Преди да напуснат катуна ромите от български произход събраха всички вещи, които можеха да вземат със себе си, и се качиха в товарните микробуси.
Този незаконен лагер беше набелязан година и половина преди експулсирането, направен беше анализ на семействата в него, за да им бъде оказана помощ според определени критерии, каза помощник-префектът по отбраната и сигурността в Югозападна Франция Юбер Вежел.
Три семейства с общо около 15 души отговаряха на условията за включване в програма за жилищно настаняване.
Другите евакуирани лица ще могат да ползват временен подслон, а шестима от тях са длъжни да напуснат територията на Франция, обясни Вежел.
Според префектурата в Бордо е останал само един незаконен лагер. В края на 2011 г. - началото на 2012 г. имаше около 800 незаконно настанили се, повечето - българи.
Предполага се, че сега те са около 400, след като много от тях се върнаха в страната си, а България полага усилия да задържи това население на своя територия, допълни помощник-префектът.
Безпрецедентен съвместен протест на българи и румънци се проведе на 9 декември в Лондон пред сградата на правителството на „Даунинг Стрийт" 10. 
