Цветлин Йовчев твърди, че диалогът между протестиращите и институциите е невъзможен, а хардлайнерите на властта не искат да чуят за нови избори
Автор: Ани Петрова
Прочее, най-добре е танковете да дойдат! Именно върху тази прословута и малко недоказана реплика на бившия председател на Държавния съвет Петър Младенов беше построено театрото, което вечно склонните към провокации студенти от НАТФИЗ изиграха пред парламента в Деня на Големите Четири-Пет Протеста. Каза ни го една много симпатична студентка, гримирана като американски рейнджър и смела като участник в подпалването на бившия Партиен дом.
Студентите артпровокатори дойдоха веднага след края на повече от семплия едночасов митинг на КНСБ, нахлузили униформи от хартиени чували. После пълзяха по жълтите плочки към барикадираната с полиция и заграждения Цитадела на властта. Там, пред очите на полицаите, пуцаха на воля с откровено бутафорни пищовчета и шмайзерчета (зер да не се обърка някой полицай и да отвърне на заплахата с истински куршуми!) и издигнаха от картон нова, още по-висока ограда върху огражденията около парламента.
И докато ченгетата се чудеха какво става, но не виждаха случващото се, тези луди-млади подпалиха своята картонена стена; подпряха я на истинските метални заграждения и се насладиха на моментната си победа. Защото истинските ченгета бяха принудени да отстъпят метър-два от металната си стена, тъй като им припари на каквото имаше по тях, годно да усети пламък и дим.
И понеже видимото послание в артистичната провокация на бъдещите артисти бе по-незабележимо от присъствието на минибикини под овчи кожух върху снагата на протестираща фермерка, то нека временно оставим танковете в Горнобанската бригада (май я закриха, но на кого му пука?) и да разпуснем фантазията си в съчинение по картинки на тема: Ще подаде ли правителството оставка или ще се барикадира до последно... дори ако за целта е необходимо да дойдат танковете.
В деня на Големите Четири-Пет Протеста малкият ни парламент наистина бе като батискаф, потопил се на стотици метри под водната повърхност. В смисъл, че онова, което вършеха вътре така наречените народни представители, показваше пълна загуба на връзката с околната действителност, тотално несъобразяване с реалностите на политическата ситуация и с настроенията в гражданското общество, както и абстрахиране дори от реалните опасности за националната сигурност.
Нека го кажем абсолютно просто и много бавно, така че да бъде разбрано дори от онези, които едвам четат и чуват лошо.
На 20 ноември президентът на всички българи, симпатизиращи на ГЕРБ, най-после реши да свика Консултативния съвет по национална сигурност, за да бъдат разисквани опасностите, породени и ескалиращи от кризата с бежанците. В този ред на опасности и решения щеше да е повече от логично депутатите също да обсъдят – та дори и да потърсят допирни точки за постигане на обща позиция – същите тези проблеми: за бежанците, за националната сигурност, дори за етническия мир и уличната престъпност в районите с масирано присъствие на бежанци.
Да, ама не: В тази сряда депутатите попълниха малко комисии и разместиха шефове и членове в тези и други комисии – все заради оттеглянето на доскорошния зам.-председател на парламента Христо Бисеров. После промениха ден преди изтичането на срока му на действие един закон за компенсиране на гражданите, притежаващи така нар. лихвоточки по жилищно-спестовни влогове.
И за да не се изпокарат още в началото на парламентарната седмица, отложиха създаването на N-тата по ред временна анкетна комисия – в случая за телефонните разговори на експремиера Бойко Борисов с бившия шеф на митниците Ваньо Танов, касаещи вече покойния бизнесмен Мишо Бирата.
Ще кажете: защо парламентът да е батискаф? Защото това е уред за потапяне дълбоко под повърхността – там, където нищо не се чува, слабо се вижда и няма никакви следи от вълнения – морски или обществени.
Щото, ако точно това (не)обикновено 42-ро Народно събрание не се държеше като батискаф, може би щеше да чуе и откликне с нещо на ставащото отвън – било Големите Четири-Пет Протеста; било по темата, събрала КСНС, или дори за това, че Брюксел започна да спира де що пари, които имаме да получаваме. Също като във времената на Батко и Братко...
Силовият министър има своя теза за изборите
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев (той – и бивш шеф на ДАНС, както и съветник на Борисов, както и началник на кабинета на президента Плевнелиев) също говори за изборите. И то не където и да е, а на заседанието на КСНС за бежанците. Анализът му е повече от интересен, защото има много подтекст, написан със симпатично мастило между обикновените редове. Както и защото – странно защо – същият таен текст е написан с обикновено мастило върху видимите редове. Буквално тест за невярващите на очевидното.
Според Йовчев предсрочните избори могат да бъдат стъпка или средство за постигане на националните цели, но сами по себе си не могат да бъдат дефинирани като цел, анализира Цветлин Йовчев. По думите на вицепремиера при съществуващите обществено-политически нагласи едни нови избори няма да доведат до социалнополитическа стабилност и намаляване на напрежението в обществото. „Напротив, вероятно следващата политическа конфигурация в Народното събрание ще бъде по-сложна и по-нестабилна”, се казва в доклада на вътрешния министър, подготвен за същия този КСНС.
И още: „При сегашната ситуация не може да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите. Спонтанно протестиращите не припознават политически субекти, които могат да отговорят на очакванията им. От друга страна - организаторите на протестни действия не желаят публично да се афишират и да заявят ясни политически цели”.
Разбрахте ли сега защо дори в Деня на Големите Четири-Пет Протеста нищо от улицата няма да стигне до слуха на пътниците в батискафа?
Йовчев посочи в анализа си две основни групи протестиращи: спонтанно протестиращи, които търсят промяна в процесите на държавното управление, и мотивирано протестиращи. Според вицепремиера втората група все повече нараства, а реалните й организатори вероятно преследват политически цели. По думите му, налице са определени опити за насочване, включително и на спонтанно протестиращите, в посока, която преследва конкретни политически цели. По този начин обществената енергия често се насочва в погрешни посоки и към деструктивни действия, които няма да доведат до разрешаване на проблемите.
Инвентарен списък на протестите
Най-многолюден беше митингът на КНСБ. Но всъщност не може да запълни дори сектор „Б” на провинциален стадион. И май са повече „за” Орешарски, отколкото за нови избори. Язък за барута и командировъчните...
Най-минорен беше протестът на таксиметровите шофьори. И най-абсурден – с искането на две дузини някогашни „копърки” да отпадне изискването колите им да са жълти. Както и с още по-абсурдното искане да им се разреши да карат автомобили от времето на Карл Бенц и дъщеря му Мерцедес. Може и по-нови, но в никакъв случай на по-малко от 10 години. Боже, прости им – бяха нужни само за миманс.
Номер 1 по атрактивност бе атаката на Бастилията-Парламент и запалването на хартиената стена около Народното събрание. Добре, че не дойдоха истински пожарникари и не изгасиха огъня в главите на студентите от НАТФИЗ с водни оръдия.
„Ранобудните студенти” определено се успаха в този ден за сутрешната блокада на парламента. Най-вече защото не искаха да участват в едно и също шоу със статистите на КНСБ. А после пак си играха на котка и мишка с уморените до смърт полицаи. Които рано или късно ще набият студентите – било защото няма да им издържат нервите на провокациите, било защото някой политически идиот от тъмната страна на политическата сцена ще организира истинска провокация, изискваща потушаване със сила и бой... Само дето няма да е работа на студентите, които ще изядат боя.
Хората на Бареков бяха като римейк на стар и още на времето не особено касов филм. Имат си град на истината под прозорците на президентството, който повече прилича на декор за Град на истината. Бяха се заканили да не допуснат Борисов и Цветанов на КСНС, ако трябва да им преградят пътя и с телата си. Но много лесно и много дисциплинирано позволиха на полицията да ги изтласка на безопасно разстояние от президентството, където вероятно бяха почти незабележими от прозорците на залата, в която се проведе съветът.
И освен това Сидеров се ръкува с Бареков и внесе исканията му в КСНС. От което не падна покривът на президентството, не се подпали чергата на Плевнелиев, не стана дори скандал според мерките на Сидеров за диалог с президента.
Нищо и половина.
Прави са студентите артпровокатори: Най-добре е танковете да дойдат! При това в буквалния смисъл на думата.
Анализът на тази чисто хипотетична възможност показва, че ако танковете дойдат около парламента по заповед на властта, то това ще е заради въведено военно положение или нещо подобно. Такова действие наистина ще консолидира противниците на сегашното управление, а и ще накара Брюксел да отвори очи за ставащото в България. Стигне ли се до военно положение, няма как да не се стигне и до предсрочни избори.
В друг вариант на хипотезата танковете могат да дойдат около парламента в рамките на военен преврат. Стигне ли се до преврат, няма как да не се стигне и до предсрочни избори.
Третата възможност е танковете да обградят парламента в изпълнение на масовка за поредния евтин американски екшън или дори като декор на филм за прословутото нахлуване на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 година. Стигне ли се до танкове около парламента, няма как да не се разбере, че няма гориво за тях; резервните части са отдавна откраднати, а екипажите са недокомплектовани поради липса на пари за армията. Лъсне ли и тази истина на бял свят, няма как да не се стигне до предсрочни избори.
Четвъртата хипотеза е най-евтина, отрепетирана и с познат ефект.
Достатъчно е противниците на правителството да обградят парламента по тъмно, Евгений Михайлов да е близо до служебния вход откъм БАН с подходяща камера, а Михаил Миков да излезе и да прошепне на Мая Манолова: „Най-добре е танковете да дойдат!”
Останалото вече е ясно, нали? Прочее, шоуто трябва да продължава!
