Нека оставим студентите да възродят морала и достойнството на нацията
Автор: Стефан Солаков
След безуспешни сражения по улиците и в парламента, задкулисните политически играчи насочиха своите усилия към българската младеж. Към онази последна надежда на нацията, че някога властта в държавата ще премине в ръцете на знаещите, можещите и най-вече – на готовите да защитават интересите на България, пренебрегвайки личното си битие в името на целокупния просперитет на нашия народ.
Месеци наред улиците и площадите на София се изпълваха от хора, искащи оставката на правителството „Орешарски”. Срещу тях бяха хвърлени шпицкомандите на управляващата коалиция, предвождани от бръснатите глави на „Атака“.
С течение на времето и протестът, и контрапротестът значително избледняха и дори предизвикаха очевидната неприязън на затормозените от постоянните блокади столичани. Угасналият плам на демонстрантите обслужи преди всичко самочувствието на премиера, който си въобрази, че ще „прескочи трапа“ и ще остане на власт през целия мандат на правителството.
Не е тайна, че министър-председателят на България е подставено лице на определени икономически групировки, воюващи на живот и смърт със своите конкуренти на мафиотския тепих у нас.
Спечеленото предимство в тази война автоматично се компенсира с тежки ответни удари, планирани и осъществявани от мозъчните центрове на съответната сражаваща се групировка.
Пред очите на българското общество битката между политикономическите банди се води с променлив успех. Цялата 2013 година се превърна в постоянна арена на атаки и контраатаки на високопоставените бандити, оспорващи си господството над почти разгромената и опустошена държава, наречена България.
През февруари тази година един от сражаващите се разбойници най-неочаквано побягна от бойното поле и набързо сдаде властта, уплашен от въстаналите улици, подстрекавани от неговите съперници. Наивните българи отначало повярваха, че са прогонили общественото зло, наречено Бойко Борисов. Горките, не знаеха какво ги очаква!
След кратко, но унизително управление на служебно правителство, напълно зависимо от задкулисните кръстници, извънредните парламентарни избори родиха още по-уродлив кабинет, дошъл на власт след скандална манипулация на изборния процес с участието на криминално проявени подизпълнители, щедро заплатени от намърдалата се в парламента нова смяна от грабители на държавната хазна.
Но и на тях не им бе писано да съществуват и крадат в условията на обществен комфорт. Безумните назначения и отчайващата некадърност на новото правителство бързо бе оценено от конкурентната банда като удобна писта за постоянни атаки срещу управляващите мафиоти.
Тази непрекъсната баталия между икономическите и политически кукловоди в бедна и нещастна България упорито тласка държавата към мизерия и духовен разпад. Почти всекидневно на нашите сънародници се сервират купища от налудничави идеи и изпълнения на управляващите ни идиоти.
Техните опоненти ги контрират с още по-гламави тактики и номера, достойни по-скоро за пациентите в Карлуково, отколкото за така наречената политическа класа у нас.
След като изчерпаха и последните си измишльотини, насочени към поддържане на постоянно напрежение в страната, значително ограничените в умствено отношение нашенски мафиоти прибегнаха към някои доста опасни ходове, за да излязат от идейната и стратегическа криза, обхванала техните мозъчни централи.
Посегнаха към земята на българите и нещо още по-ужасяващо и садистично – опитват се да хвърлят в огъня на политическото клане последния резерв на нацията – нейната студентска младеж.
От седмица насам сме свидетели на циничните посегателства на някои политически партии върху независимостта на българските университети. Платени емисари са в дъното на окупационните действия във висшите учебни заведения, още по-добре платени провокатори се опитват да проникнат зад барикадите и да внесат разкол сред протестиращите студенти.
Да заложиш на политическия дръвник цвета на българската нация е престъпление не само срещу правовия ред в държавата, но и престъпно деяние, засягащо най-висшите ценности и морала на един народ. Ако бях на мястото на патриарх Неофит, отдавна щях да анатемосам тези разбойнически кръгове, които протягат кървави ръце и си играят със съдбата на нашите деца.
Нека бъдем наясно. Студентската младеж е в пълното си право да се бунтува и да иска изгонването на управляващите политически бандити. Навремето Софийският университет по неподражаем начин натрива дългия кобургготски нос на самозабравилия се царствен властелин, доведен от кафе-шантаните на Виена.
През 1968 година прочутият парижки университет Сорбоната е окупиран от френските студенти и на практика този акт слага край на авторитарното управление на генерал Дьо Гол.
Комунистическите агитатори преди и след 10 ноември 1989 година често изтъкваха историческата роля на студентите в борбата за демокрация. Странно защо в наши дни пропагандната машина на „Позитано“ 20 удобно забрави за телешкия възторг на своите предшественици към свободния дух на протестиращите студенти и сега се опитва да ги обяви за незаконни окупатори.
Още по-странни, и по-точно цинични, са действията на провокаторите в противниковия лагер. Там са дежурните сини талибани, предвождани от Калин Янакиев, верен ибрикчия на драгалевския сатрап Иван Костов, управлявал България в стил „генерал Пиночет“ и измамил надеждите на хилядите студенти, свалили правителството на Жан Виденов.
Вместо обещаното светло бъдеще, гангстерите на Костов разкостиха окончателно националното стопанство на България и изкопаха непреодолимия каньон между група незаконно забогатели мошеници и обречената на мизерия преобладаваща част от нашето общество.
„Националният фронт за спасение на България“ силно е разтревожен от намерението на воюващите олигархически глутници да използват нашите деца за гнусните си политически цели. След като посегнаха на свещената българска земя, сега те се опитват да изтъргуват и бъдещето на нашите наследници.
Надеждата ни е в разума и инстинкта за самосъхранение на българския народ, който никога не би позволил на политически престъпници да жертват младата смяна наши сънародници, като ги хвърлят върху кладата на мафиотската саморазправа.
Нека оставим студентите на собствената им съвест и да подкрепим всяко тяхно усилие за възраждането на националното достойнство и морала на българската нация.
