Може би студентите ще постигнат това, което танцуващите срещу Пеевски не успяха
Автор: Анна Петрова
Кабинетът „Орешарски” изживява своето сиромашко лято. Става дума за тези нетипично кротки откъм протести дни и седмици, заредили се във втората половина на октомври, когато и пред парламента демонстрантите бяха един файтон хора; за паузата – дори в чисто емоционален план - след двата бутафорни вота на недоверие, внесени от Бойко Борисов и ГЕРБ; за преместването на политическия фокус от действията за предизвикване на предсрочни избори към ескалацията на проблемите с бежанската вълна.
Правителството на новата тройна коалиция сякаш се поокопитва и на пръв поглед кротко, но всъщност доста настъпателно и на моменти нагло, започва да демонстрира нагласи, готовност, дори решимост не просто да добута страната и себе си до първа пролет и евроизбори, а да изкара своя пълен мандат.
„Да не дава Господ!”, вероятно възкликва онази половина от българите, която не приема резултатите от последните избори, не е склонна да бъде управлявана от коалиция на победените и вярва, че е по-добре да има избори до дупка.
„Да не чуе дяволът!”, би трябвало да е репликата на другата половина от българите. Тази, която смята, че всяко управление е по-добро от това на Бойко Борисов, особено ако командният център е на „Позитано” 20.
И колкото и парадоксално да звучи, май наистина става дума за равни половини (Пази Боже, от разполовен народ!) – поне, ако се взрем в последното проучване на общественото мнение, извършено от „Галъп”.
Вижте само: 45% от гражданите подкрепят протестите срещу правителството, а 44% - не. Почти същото е разпределението на мненията и по отношение на въпроса трябва ли правителството да подаде оставка, както и трябва ли протестите да продължат. И нека не ви заблуждава това, че БСП води на ГЕРБ с някакви си 3% - този дял е „бонусът”, който българите дават инстинктивно на управляващите. И което е по-важно – такава „преднина” би повторила сегашния блокиран от равновесието си парламент.
Има и нещо друго, също важно: „Усещането, че изборите ще бъдат предсрочни, като че ли намалява, а с това и делът на онези, които твърдят, че са необходими предсрочни избори.“ Коментарът е на Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп”, и има основание да му се вярва, въпреки че на пръв поглед изглежда като параграф 22.
Хубава работа, ама циганска
За сиромашкото лято като че ли всичко е ясно. Ще е късо и е затишие пред буря. Идва наистина гореща есен, поне в политическия смисъл на думата есен. Задават се парещи сметки за ток, тъй като потреблението в началото на октомври е с 15-20% по-високо, отколкото за същия период преди година.
Животът поскъпва, каквото и да говорят статистиците, а безработицата не намалява. Кадровата метла продължава и дори новите назначения да не са със скандалния потенциал на Пеевски, пак са скандални. Бежанците разпалват пожароопасни страсти вече и извън София – в Казанлък, в Хасково, в Стрелча.
А сравнението с циганска работа е най-вече заради онези предизборни обещания, които и като обещания плачеха за едно „Посмали, Манго!”. Но пък вече като дела и намерения – защото на тезгяха е и проектобюджетът за 2014 година – потвърдиха, че и качамакът на Чобанов ще е като пицата на Дянков: от постен, по-постен.
Очаква ни, макар и след задължителните парламентарни препирни, прогноза за скромен икономически растеж от 1,8 %. В същия размер е и прогнозната инфлация. Но пък парите за здравеопазване на практика ще са по-малко и браншовите организации на медиците и стоматолозите вече плашат с протести.
Няма да са доволни и пенсионерите, защото ги чака едно повече от скромно увеличение с 3%, и то от средата на годината. Думите за възстановяване на така нар. Швейцарско правило за ежегодно индексиране на пенсиите олекотяват върху българския начин за изготвяне и използване на статистиката.
Въобще при пенсиите предстоят драми, трилъри, а може би и екшъни, тъй като проблемите са прекалено много и сложни, за да бъдат замразени с поредното замразяване на пенсионната реформа.
На фона на всичко казано дотук и най-вече в контекста на обявения проектобюджет за догодина, звучат доста неадекватно твърденията на червени хардлайнери като Мая Манолова и Корнелия Нинова, че правителството доказва с дела своя социален характер, както и че ще изпълни всички свои обещания – дори за 250-те хиляди нови работни места – до края на мандата.
Ако продължим със своеобразната ромска стилистика, в случая е редно да се каже „А дано, ама надали”.
Когато Борисов лети с крилете на Сидеров
Вече дни наред Бойко Борисов триумфира с решението на Народното събрание за удължаване на мораториума върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до началото на 2020 г.
Което заслужава няколко думи повече.
На първо място Борисов получи поредните си 5 минути в светлината на прожекторите, присъединявайки се към проекторешение на „Атака” в противоречие с всичко изговорено от него по адрес на тази партия и лидера й. И неслучайно призна ден по-късно, че той и групата му са гласували така единствено за да изправят за пореден път правителството на Орешарски до стената.
На второ място, решението за удължаване на мораториума е повече от закъсняло, колкото и патриотично да звучи. Без преувеличение, със същия успех и практически резултати този или предишният парламент можеше да гласува решение за повторно пускане в експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй”. Защото и едното, и другото представляват пряко нарушение на общностното право на Европейския съюз и поетите от България ангажименти в присъединителния договор.
Не може да се отрече, че председателят на парламента Михаил Миков имаше основания да коментира, че България ще има тежки проблеми с европейския си образ след приемането на това решение, както и да добави, че „съвременна България не може да взема решения на базата на политическия популизъм”.
Не закъсня и реакцията на Европейската комисия, която потвърди, че ако България не отвори пазара си от началото на 2014 г., както е предвидено в договора за еврочленството ни, ще се пристъпи към наказателна процедура и съответните глоби.
Редно е да се знае, че ЕК само преди дни отхвърли аналогично искане от Румъния.
Ако страната ни иска мораториумът да остане в сила и след началото на идната година, ще трябва да получи съгласието на всички останали 27 страни от ЕС. Това на практика означава преразглеждане на присъединителния ни договор и повторна ратификация от 28 държави членки.
И не на последно място – нали никой не си прави илюзията, че този мораториум действа и ще работи и занапред на практика? Правилата на бизнеса, както и някои особености на българския манталитет са такива, че може да се твърди, че чужденци вече де факто притежават огромни площи земеделска земя. Било чрез свои пълномощници или чрез подставени лица – наречете го както искате.
Фактическото узаконяване на тази собственост е въпрос на време, като неговото удължаване надали гарантира особени ползи за българската държава и граждани.
За съжаление трябва да припомним общоизвестния факт, че членството в Европейския съюз предполага в не малка степен отказ от суверенитет. Това важи с пълна сила и за правото чужденци да купуват земеделски земи.
За кого бият камбаната студентите?
В сряда студенти от СУ „Св. Климент Охридски" окупираха 272 аудитория с искане председателят на Конституционния съд и преподавател по история на средновековната държава и право Димитър Токушев да им отговори на въпроса защо Конституционният съд върна Делян Пеевски в парламента.
Като организатори на акцията се сочат двамата студенти, които разпънаха на 18 октомври плакати "Не ви ли е срам" на балкона в парламента.
Казват, че Димитър Токушев буквално избягал от аудиторията, когато видял плакатите и преценил ситуацията. Но понеже иде реч за председател на Конституционен съд, то по-редно е да кажем, че проф. Токушев се е оттеглил с достойнство.
Междувременно студентите, окупирали 272 аудитория, разпространиха декларация, в която посочват, че с акта на окупацията демонстрират своята решимост да си върнат правото на бъдеще в България.
Ето и част от самата декларация.
„Считано от днес (23.10.2013 г.) ние окупираме най-голямата аудитория (272) в Софийски университет „Св. Климент Охридски” - институцията, която винаги е била коректив на всяка една власт. Като активни и мислещи студенти смятаме за свое право и отговорност да изразим несъгласието си с наглостта на самозадоволяващия се български политически елит през последните години.
Време е да получим отговори. Време е да заживеем в истинска демокрация и в общество, в което знанието се цени.
Търсим морална отговорност от своите преподаватели начело с проф. Димитър Токушев, председател на Конституционния съд и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, отговорност за връщането на олицетворението на българската олигархия Делян Пеевски като депутат в Народното събрание. Питаме се докога законите ще се тълкуват спрямо силните на деня и изразяваме възмущението си за взетото от съда решение. Решение, което твърдо отхвърляме, защото нарушава обществените норми и нашите критерии за морал.
Това ли е примерът, който преподавателите на Софийския университет, които имат морална отговорност не само пред цялото общество, но и в частност пред стотиците студенти, които обучават всяка година, искат да дадат на своите студенти? На това ли се учат бъдещите съдии, адвокати, прокурори, а може би и политици? Че независимият орган зависи от силния на деня?
Бихме искали да изразяваме възмущението си за взетото от Конституционния съд решение и заявяваме, че очакваме отговор!
Вече четири месеца значителна част от българското общество задава един прост въпрос. Вече четири месеца тези, които дължат отговора, твърдят, че такъв не ни се следва. Тъй като нито медиите, нито възмутеното общество, нито дори уличният натиск успяха да получат отговора, решихме, че е наш личен дълг за зададем въпроса отново.
Питаме - Кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС?
Търсим отговора, чрез който ще разберем кой управлява държавата”.
Едно гарантирано разделение
Днешните студенти-окупатори може би са чували за гневната пролет на 1968 година, когато студентски вълнения и бунтове взривиха огромни вълни от социално недоволство в Париж, Рим и Токио.
Всъщност не е нужно да се отива зад граница, защото българското студентство винаги е демонстрирало будна гражданска съвест и активна гражданска позиция (с извинение за шаблона), независимо от по-късните политически превъплъщения на някои бивши студентски лидери.
Часове след вестта за окупацията на най-голямата аудитория в СУ „Климент Охридски” бе съобщено за подобни намерения и в Нов български университет. Което, ако е факт, надали ще остане изолирано явление в границите на „танцуващата” с Пеевски София и вероятно ще засегне и други университетски центрове.
И отново – това може да се прогнозира със сигурност – ще раздели мненията в обществото, което и без друго е пределно разделено, парцелирано, а нерядко и насъсквано от хора с футболния манталитет на Бойко Борисов например.
Ето един типичен коментар от форумите, появил се още в първите часове на студентската окупация на 272 аудитория:
„Какво искат тия хора? Парите за големите протести свършиха и сега ГЕРБ използват студентите, че са по-евтини явно. Оказа се, че Пеевски е най-важният проблем в държавата. Толкова прости и продажни хора, и то млади. Затова ще си загинем като държава. Това се прави, за да се заглавичкват хората с несъществени неща, а не с наистина важните неща за нашата държава.”
Отговорът е много прост и банално известен. Студентите искат Тяхната Държава Да Влезе В ХХІ Век; да приеме и да изпълнява, а не просто да преподписва принципите на демокрацията и правовата държава; да бъде част, а не гето от Европейския съюз, да гарантира наличието на морал в управлението, а не да подпомага и да разпределя с инструментите на властта дефицита на справедливост в обществото.
Това е, което искат студентите, блокирали 272 аудитория – все едно дали ще бъдат наричани провокатори, бунтари или наемници.
По-скоро са буреносни предвестници на гореща политическа есен.
