Протести, прераснали на моменти в размирици, белязаха погребението на нацисткия престъпник Ерих Прибке, състояло се в крайна сметка в семинария на италианския град Албано Лациале, в околностите на столицата Рим, пише в. "Кориере дела сера".
Прибке почина на 11 октомври в италианската столица на 100-годишна възраст. Бившият капитан от СС беше екстрадиран от Аржентина през 1995 г. и бе осъден от военен трибунал в Рим три години по-късно заради ролята си в клането в Ардеатинските пещери през 1944 г., където германски войници разстрелват 335 цивилни.
Смята се, че масовата екзекуция е наредена от Адолф Хитлер в отговор на убийството на 33-ма германски войници от бойци на италианската съпротива ден по-рано. Прибке никога не показа разкаяние за действията си и отричаше, че изобщо е имало Холокост, но му бе позволено да излежи присъдата си под домашен арест заради напредналата си възраст.
След смъртта му обаче се оказа, че никой не иска да го погребе.
Самият Прибке искал да бъде погребан до жена си в аржентинския град Барилоче, където е живял, след като през 1948 г. избягал от Европа.
Аржентина обаче обяви, че няма да позволи тленните му останки да бъдат положени на нейна територия.
"Външният министър Ектор Тимерман разпореди тялото на нацисткия военнопрестъпник Ерих Прибке да не се допуска да влезе в страната ни. Аржентинците не могат да приемат подобно оскърбление на човешкото достойнство", заявиха аржентинските власти.
Тогава адвокатът на затворника - Паоло Джакини, обяви, че той ще бъде погребан в италианската столица, като церемонията ще се състои в една от римските църкви, без да уточни в коя.
В отговор кметът на Рим Иняцио Марино заяви официално, че ще направи всичко в правомощията си да предотврати погребването на Прибке в столицата, което според него би било обида. Църковните власти също предупредиха, че той няма да получи църковно погребение.
В спора се намеси и Ефраим Зуроф - директорът на центъра "Визентал" - еврейска организация, която се бори за подвеждане под отговорност на нацистките престъпници. Той предложи тялото на Прибке да бъде предадено на Германия, която да го кремира. "Германия има най-подходящите закони. Така ще се избегне погребението да се превърне в неонацистко шоу" в Рим, заяви Зуроф. "Кремацията е най-ефикасното решение да не остане никаква следа от нацистки престъпник като Прибке. Трупът на Хитлер бе изгорен и това се оказа най-доброто решение, защото позволяваше да се унищожи всичко, което представляваше нацизмът", изтъкна директорът.
Властите в германския град Хенингсдорф, където е роден Прибке, пък заявиха, че няма основания нацисткият военнопрестъпник да бъде погребан в местното гробище.
Градският съвет каза, че само жители на населеното място, разположено на северозапад от Берлин, имат право да бъдат погребвани в гробището. Може да бъде направено изключение, ако роднините на починалия искат тялото да бъде погребано в семеен гроб. Прибке има роднини в Хенингсдорф, но няма семеен гроб.
Не е работа на германското правителство да реши къде и по какъв начин да бъде погребан г-н Прибке, каза германското външно министерство.
Така се стигна все пак до погребение в Албано Лациале, но и то не мина спокойно.
Няколко десетки хиляди жители на града с население 40 хил. души се събраха пред металната ограда на семинарията, на която закачиха протестен плакат с текста "Прибке е палач" и скандираха, че бившият нацист трябва да бъде хвърлен на сметището.
Заупокойната служба се състоя следобед в семинарията на религиозния институт "Пий Х", седалище на интегристката католическа общност, основана във Франция от монсеньор Марсел Льофебр в края на 80-те години на миналия век. Церемонията протече според правилата, на латински, при закрити врата, само за близки на Прибке.
Катафалката с тленните останки на нациста обаче беше посрещната с ритници и юмруци от протестиращите.
Наложи се кметът на града Никола Марини да се изправи пред демонстриращите, за да ги прикани да са сдържани. Въпреки това те продължиха с бурния си протест, скандирайки "Чао, красавице“ – песен, която едно време са пеели италианските партизани, както и с виковете "Убийци" и "Ние сме всички антифашисти".
Вечерта се стигна и до сблъсъци на неонацисти и протестиращи.
Това не е първият проблем на религиозния институт "Пий Х" с нацизма. Един от четиримата епископи от братството на интегристите - британецът Ричард Уилямсън, беше осъден през септември от апелативен съд в Германия да заплати глоба заради това, че отрече Холокоста. В интервю през 2009 г. той отрече съществуването на газовите камери и оспори броя на загиналите в концентрационни лагери евреи.
