Нина Нешева и синът й Димитър са превърнали ателието си едновременно на магазин, работилница и музей
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
През ръцете на прочутата великотърновска грънчарка Нина Нешева са минали 24 тона глина. Вече четвърт век тя е на Самоводската чаршия в старопрестолния Велико Търново. От 6 години в занаята помага и синът й Димитър Нешев.
Майка и син Нешеви са сред малцината грънчари у нас, които са се специализирали в правенето на т. нар. царска или сграфитокерамика. Грънчарското им ателие, кръстено „Чупи, купи”, е едновременно магазин, работилница и музей. В него туристите и гостите на Велико Търново се спират, за да разгледат или да купят по нещо от керамиката, направена не само с майсторлък, но и с много душа. Царската керамика на Нина и Митко е още по-ценна, защото боите, с които върху чиниите и грънците са създадени царските мотиви, са ръчно забъркани.
Всеки ден рано сутрин Нина Нешева отваря вратите на работилницата. По стар болярски обичай грънчарката, както и останалите занаятчии от чаршията, първо премитат около дюкяна, след това лисват по една чаша вода пред вратата с думите: „Да върви и да бягат злите сили”. А после идва ред на чашата кафе и раздумката с колегите от съседните занаятчийски работилници, докато чакат по калдъръма да се зададе първата група туристи. Тази година обаче туристите ги няма. Не защото Велико Търново не се пука буквално по шевовете от тях, а защото по незнайни причини Самоводската чаршия е извадена от туровете на организираните туристически групи, включително на заможните американци, които гостуват в старопрестолния град и в Арбанаси при акостирането на лайнерите по Дунав на русенското пристанище.
Нина Нешева е една от малкото жени, които се занимават с мъжкия занаят. Любовта й към глината не е случайна и датира още от ученическите й години. „Запали ме учителката по рисуване”, споделя майсторката. След завършване на образованието си Нина кандидатства за елитното Художествено училище по приложни изкуства в Троян. Тя е една от 26-те приети от над 600 кандидати от цялата страна.
По време на петгодишното си обучение родената в град Левски жена няколко пъти идва във Велико Търново и остава очарована от неговата прелест и витаещия зад всеки ъгъл дъх на историята.
Още тогава тя си дава обещание, че един ден ще се върне да живее и работи в старата столица. Съгласно тогавашните правила след завършването на образованието си грънчарката трябвало да бъде разпределена на регионален принцип в завода за керамика в Троян. Тя обаче успява да се измъкне. „Постъпих в радиозавода във Велико Търново, където работих 2 години”, спомня си Нина за онова време.
След това се явява на конкурс за овакантено грънчарско място на Самоводската чаршия. Печели го и оттогава вече 24 години неизменно е в малкото си дюкянче, погълната от работата си в царството на сграфитокерамиката.
Грънчарката откровеничи, че предпочела този тип керамика, тъй като за разлика от троянската, която е еднотипна и по-строга, царската й давала най-голяма свобода на въображението и възможности за интерпретация на мотивите. И действително сюжетите, мотивите и орнаментите върху чашите, чиниите и подносите на Нина привидно са еднакви, но в същото време всеки от тях е индивидуален и неповторим.
Напоследък тя е развинтила грънчарското си въображение и е започнала да прави керамични чинии и купички с мотиви от плетива на една кука.
Получават се буквално уникални шедьоври. С ръчното плетиво се прави отпечатък върху глинената подложка и след това тя се извива във формата на съд. Получават се причудливи и много красиви отпечатъци, които след това Нина и синът й Димитър доукрасяват в топлите цветове на оранж и охра.
Друга нейна страст са бижутата от керамика. Естетските украшения от глина са както обеци със сребърни мотиви, втъкани в керамиката, така и изящни и пъстри гердани и огърлици.
Нина Нешева разказва, че сграфитокерамиката е била разпространена през Втората българска държава сред владетелите и висшата българска аристокрация. Използвала се е както за трапезата, така и за украса на стените в дворците. След падането на България под турско робство царската керамика изчезва. Едва при разкопките на крепостта Царевец през 70-те години на ХХ век археолозите откриват множество чирепи - останки от натрошени чаши и чинии от царската керамика. По тях тя се ориентира за цветовете, нюансите, мотивите и орнаментите, които са се използвали преди 800 години от тогавашните грънчари.
Сграфито е техника за украса на глинени съдове. При нея съдът първо се покрива с бяла глина, върху която се нанасят желаните орнаменти, и след това се изпича. След изпичането се покрива с прозрачни и цветни глазури и повторно се пече. Сграфитокерамиката е пренесена през ХI век от византийската столица Константинопол, но в нея се виждат влияния и от Персия, и от българската Преславска школа. През ХII- ХIV век тя е била широко използвана като сервиз за трапезата на българската аристокрация.
Освен в Търново, останки от нея са открити и в Мелник, където през ХІІІ в. е управлявал деспот Алексий Слав.
Основните орнаменти при този вид изкуство са растителните, а от животинското царство широко разпространени са пилетата. Най-често използваните цветове са зеленото, кафявото и жълтото.
За изработката на своите творби Нина Нешева използва червената троянска глина заради пластичните й свойства.
„Всяка година оцеляваме. Занаятчиите са хора оптимисти. Старите майстори се притесняват, че пазарът у нас масово се залива от евтини китайски стоки, а това намалява продажбата на българските ръчно изработени сувенири“ – споделя майсторката.
Това, което най-много я радва, е, че от 6-7 години редом до нея в занаятчийската работилница е и синът й Димитър. Младият мъж е наследил от майка си любовта към грънците и още от детската си възраст й помага в работата.
