Хиляди българи се изкачиха до историческия връх Шипка, за да се поклонят пред паметта на героите, обърнали хода на Руско-турската освободителна война
Автор: Десант
На 9 (21) август 1877 г., около 7.00 часа сутринта, над Балкана вече се е разсъмнало, но утринният хлад все още пари скулите на бойците. На връх Малък Бедек шепа руси, оставени в бойна охрана, дават първия изстрел на битката, която ще бъде наречена епопея. Те са атакувани и пометени от вълната турски табори. Турците действат бързо – в 8.00 ч. изкачената на върха батарея вече е открила огън по връх Свети Никола, където е челото на руските позиции. След малко турците тръгват в атака.
Трудно е да се опишат боевете в този, а и в следващите дни. Още повече, че и историците не са наясно колко са само генералните турски атаки (седем или осем), в колко часа започват, в колко свършват, до колко късно вечерта (до 21 или 22 часа) трае боят.
Турците атакуват устремено, в гъсти колони, с чест огън. Ужасяващите жертви не разколебават нито главнокомандващия, нито последния аскер. Към обед на позициите пристига и Брянският полк и от движение се хвърля в атака.
До вечерта турците овладяват фланговите позиции на върховете Демиртепе, Демиевец, Малък Бедек, отбранявани от слаби части или въобще неотбранявани поради недостиг на войски, доближават се на пушечен изстрел от единствения извор и шосето за Габрово – единствената комуникационна връзка на защитниците.
На следващия ден Сюлейман паша се готви за решителния щурм, предислоцирайки частите си. По фронта се води само престрелка. В същото време в тила се разиграват драматични събития. Погрешно преценил направлението на главния удар, генерал Радецки още на 8 (20) август е изпратил войсковия резерв на групировката си от Търново към Елена.
Шипка остава без поддръжка. Когато на 9 (21) август става ясно, че ударът се нанася през Шипка, резервът, отдалечен на вече 2-3 прехода, е върнат обратно. В 40-градусов пек войските вървят без почивка, особено страшен е преходът им на 10 (22) август от Търново до Габрово. Но Сюлейман през този ден, за щастие, само маневрира пред нашите позиции.
Все пак, дори достигнали до Габрово, войските от резерва биха могли да пристигнат на Шипка едва вечерта на 11 (23) август. Едва на 12 (24) август вечерта би могъл да пристигне и отрядът, спешно повикан на помощ от генерал Радецки от Севлиево – 1-ва бригада от 14 – а пехотна дивизия с 16 оръдия. Практически, както пише Сухомлин, „почти три дни (9, 10 и 11 август) доблестните защитници на Шипка оставаха без помощ”.
На разсъмване на 11 (23) август дългоочакваният щурм започва. На върха са пет български опълченски дружини, Брянският и Орловският полк и 28 оръдия, или всичко 11 батальона с около 7000 бойци. Турските сили нападат от три страни. Двадесет и един батальона атакуват Източния фронт на Шипченските позиции, 10 – Южния и 8 – Западния фронт. В 10 часа сутринта Шипка е обхваната от всички страни и боевете на отделните позиции се сливат в едно гигантско сражение.
Опълченци и руси се бият с крайно ожесточение, никой не отстъпва дори когато патроните свършват, а турците навлизат в позициите. Тогава пламват яростни ръкопашни боеве – с щикове, приклади, ножове, камъни, дървета.
Надвечер оределите защитници се готвят за поредната и вероятно последната атака на турците. Всъщност те няма вече какво да приготвят, останали са без патрони и без оръжие – опълченските пушки са с раздули се цеви – единственото, което могат да направят, е да разковат знамената и да ги закопаят. Но когато в 7 часа сутринта турската атака започва, боят пламва отново по цялата линия.
Миг преди турската вълна да залее оределите окопи, в позициите най-близо до шосето за Габрово избухва неистово „ура”, подхванато по цялата отбранителна линия. Идва помощ – на коне по двама пристигат 150 стрелци и казаци.
Капка в морето, но нито защитниците, нито турците знаят това. Това е истинският край на боя при Шипка, макар че сраженията за този връх ще продължат още пет месеца и половина. Защото в тази минута е спечелена психологическата победа.
В следващите часове на Шипченските позиции една след друга пристигат частите на войсковия резерв. До нощта на 12 (24) август на върха вече са се изкачили 21 батальона, 38 оръдия, 2 сотни. Атаките на Сюлейман паша и през този ден започват на разсъмване, но таборите се влачат към върха само по повелята на военната дисциплина. Тези атаки естествено са отбивани от защитниците на Шипка с относителна лекота.
Към 14 часа три руски батальона дори се опитват да преминат в настъпление към една от заетите от турците височини, но са отблъснати от тях. Боевете продължават и на 13-14 (25 - 26) август без прекъсване дори и през нощта.
На 15 (27) август и руси, и турци приключват активните действия. На Шипка вече е спокойно. Руси и българи дават 3348 убити и ранени. Турците – между 10 000 и 15 000.
Още около 2000 войници турците ще загубят на 5 (27) септември в един последен отчаян опит на Сюлейман да пробие отбраната, възползвайки се от нощта и изненадата. Турците този път дори ще превземат скалите на „Орлово гнездо”, но ще бъдат изхвърлени оттам в 10 часа сутринта.
Остатъкът от Сюлеймановата армия (20 000 – 22 000 бойци и офицери), вече не е онази грозна сила. Прехвърлянето й в Северна България все още е възможно през проходите на Балкана, намиращи се в турски ръце, но срещу руските войски на Шипка и по Одринско-цариградското направление турците вече нямат друга солидна бойна сила. Ето защо Сюлейман остава пред Шипка.
Една от най-значителните турски армии практически е извадена от строя и не може да вземе участие в решаващите военни събития, които ще определят изхода на войната...“
Божидар Димитров,
„Истинската история на Освобождението 1860 – 1878“
136 години по-късно, на паметната дата 24 август, хиляди българи се изкачиха до историческия връх Шипка, за да преклонят глави пред паметта на участниците в чутовната епопея, обърнала хода на Руско-турската освободителна война. Потомци на българските опълченци и на руските офицери, участвали в боевете, патриотични организации и клубове от цялата страна, представители на държавната и местна власт от Габрово, Казанлък и Стара Загора засвидетелстваха почитта си към загиналите с минута мълчание.
Сред тях бяха и родолюбците от младежката организация на „Национален фронт за спасение на България“, както и членове и симпатизанти на партията от Бургас, Казанлък и Стара Загора.
„Всеки истински българин, който се гордее с националните си корени, трябва да е тук на тази дата, за да усети на място атмосферата, да си представи драматичните битки за опазването на прохода Шипка и да отдаде почит на хората, дали живота си, за да я има днешна България“, каза председателят на младежкото НФСБ в Бургас Степан Дадурян.
Заедно с останалите патриоти от партията на СКАТ, той остана до края на честванията, за да проследи възстановката на героичните събития в подножието на върховете Шипка и Орлово гнездо.
В сцените се включиха над 100 доброволци от клубовете на Национално дружество „Традиция“ във Велико Търново, Габрово, Стара Загора, Нова Загора, Добрич, Шумен и др. градове на страната. Облечени като български опълченци, руски и турски войници, доброволки от лазарета, те пресъздадоха най-драматичните моменти от епопеята.
За девета поредна година в ролята на генерал Столетов влезе Станчо Джумалиев от Велико Търново. По традиция, участниците в масовите сцени бяха облечени в ушити от самите тях униформи, носеха и прочутата реплика на Самарското знаме, везано от членове на патриотичния клуб във Велико Търново.
Борислав Върбанов и 14-годишната му дъщеря Зорница пък влязоха в ролята на казаци, яхнали коне и нарамили тежки пушки. „Това е част от играта. Не може да ти е леко и да пресъздадеш това, което са изживели тези хора там - без вода, без патрони, противникът напада. Но тежестта на пушката трябва да е при теб, за да ти дава опора в битката. Българинът винаги трябва да се чувства като герой. Това е заради нашата история, с която можем само да се гордеем, обяснява Борислав и добавя: Трябва да се възпитава младото поколение в обич към историята, за да знаят, че България е била силна държава. Дай, Боже, с Бог напред, също да бъдем такава държава.“
