Концесионерът на “Ораново” не дойде на погребението на Иван Лазаров и Николай Михайлов, нито пък изпрати съболезнователна телеграма на близките им
Автор: Ерол Емилов
Надеждата, че двамата останали в неизвестност миньори от рудник „Ораново” край Симитли са оцелели, угасна на 2 август, когато изпод тонове въглища и кал бяха изровени телата на Иван Лазаров и Николай Михайлов. Драмата с тяхното издирване продължи 18 мъчителни за близките и колегите им дни. В истинска агония се превърна изваждането на труповете, които са били в процес на разлагане.
Заключението на лекарите от Съдебна медицина – Благоевград е, че двамата са загинали от задушаване, най-вероятно още на 16 юли, в деня на трагедията. Такова бе и предположението на управителя на рудника Валери Манов, който пръв уведоми семействата на Иван и Николай за тяхната смърт.
Манов обеща, че ръководството на „Ораново“ ще осигури средства за двете погребения и че ще бъдат изплатени осигуровките на двамата миньори, отишли си от този свят без време. Той обаче бе категоричен, че няма да подаде оставка, тъй като е решил да бъде до подчинените си в този труден момент. „Не се чувствам виновен за трагедията, но като управител имам задължения и отговорности към хората, които работят там“, добави Валери Манов.
Искрени или не, думите му бяха цитирани от всички медии, които следят развоя на събитията в рудника-гробница, затрил 5 човешки живота през юли тази година.
За разлика от него, концесионерът на „Ораново“ Красимир Михайлов подмина трагичната развръзка без коментар. Той не се появи на място и след инцидента, дори не изпрати съболезнователни писма на почернените семейства.
Иван Лазаров и Николай Михайлов бяха погребани в родното си село Крупник още същата вечер.
Цялото село изпълни гробището, хората прииждаха, за да си вземат последно сбогом с поредните жертви на мината – убиец. Сълзи и ридания придружаваха цялата погребална церемония. Там бяха и колежките на сестрата на Николай – Маргарита, която е медицинска сестра в Спешен център – Благоевград. Те дойдоха с линейки, за да подкрепят своята колежка в този тежък за нея момент.
Маргарита и братът на другия загинал – Иван бяха съкрушени и не пожелаха да говорят с никого за нищо. Междувременно свещеникът, водил траурната церемония – отец Величко си спомни, че лично е кръщавал навремето Иван. Хората си припомняха един на друг колко добър, усмихнат и отзивчив човек е бил миньорът, както и какъв незаменим организатор на сурвакарските игри е бил той.
В селото все още никой не може да повярва, че тези достойни мъже вече ги няма сред живите.
„Мислехме си, че може да има надежда те да са оцелели. Ама ето – казвате мъртви са, нали? Леле, Бог да ги прости. Много добри момчета бяха”, споделя възрастна жена от Крупник.
Други жители на селото пък твърдят, че причината за трагедията е човешка грешка. Ставало въпрос за мафия. „Всичко е купено, аз съм бивш миньор и знам каква е истината. Само бившите миньори я знаят”, разказва познат на двамата загинали.
Всички в селото изпитват трудности да говорят за двамата млади мъже. Всички ги познават като много добри и никой не може да каже и една лоша дума за тях. Улиците на Крупник са пусти, хората са облени в сълзи и продължават да коментират голямата загуба.
Междувременно стана ясно, че рудник „Ораново” е работил в нарушение. 64-та подетажна галерия, в която стана фаталното срутване, е трябвало да бъде прокопана след 1 август.
Това обяви от парламентарната трибуна министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Ден преди това той бе в Симитли и обяви, че случилото се в мината показва две много опасни тенденции - престъпна безотговорност от страна на концесионера и абдикация от страна на държавата.
Той обеща да прекъсне престъпната симбиоза между некоректен бизнес и държава. От думите му стана ясно, че Красимир Михайлов не е плащал концесионно възнаграждение в периода от средата на 2011 до края на 2012 г., а последната година е работил без одобрен работен план, което също е престъпление. В последните дни рудник „Ораново” взе още една жертва. 49-годишен шлосер от Благоевград получи инфаркт и почина по време на работа на 200 метра под земята.
Той не е участвал в спасителната операция а мястото на смъртта му е на 650 метра от злополучната галерия. Така жертвите на рудника край Симитли само за последния месец станаха пет.
Асен Грънчаров бе погребан в същия ден, в който и останалите двама затрупани миньори.
В Община Симитли бе обявен тридневен траур в памет на починалите. От там обещаха и финансова помощ за близките им. На погребението беше и кметът на града Апостол Апостолов, който изказа своите съболезнования.
Междувременно в събота вечер мъж, представил се за професор, подаде сигнал за нов инцидент в „Ораново” с трима затрупани миньори. Веднага към мястото са изпратени линейки, които бяха върнати от полицията.
Установено бе, че сигналът е фалшив и е изпратен от психично болен мъж от село Полето. Той бе заловен и настанен в психиатрична клиника. Това е 37-годишният Николай А. – бивш миньор, който обаче е освидетелстван и освободен от работа.
В деня на национален траур 5 август управителят на рудник „Ораново” получи писмо, в което се съобщава, че концесията му се отнема, докато в мината не са налице условия за безопасност на труда. Самият той призна, че наистина не са спазили правилото и са започнали да копаят 64-та галерия половин месец по-рано от предвидения срок. Общо 199 на брой са били нарушенията в мината, които са констатирани от Регионалната инспекция по труда в Благоеврад.
Припомняме, че на 16 юли в 9.30 часа се свлече кална маса и затрупа четирима миньори – Асен Стойнев, Христо Младенов, Иван Лазаров и Николай Михайлов. Телата на първите двама бяха извадени още в същия ден. Сигналът обаче стигнал до полицията в 11.08 часа. Все още не е ясно на какво се дължи това закъснение.
През целия ден близки, роднини и приятели стояха пред бариерата и напразно очакваха информация за случващото се. Зловещата новина излезе едва в края на деня. На 17 юли бе обявен ден на траур в Симитли. Тогава бяха погребани Асен и Христо.
В началото на тази седмица пък 45 миньори излязоха в болнични, а 3-ма напуснаха. Паниката и страхът все още остават да витаят около мината, която в момента не работи.
За последните шест години рудникът е взел 9 жертви. През 2007 г. при два инцидента там загиват 4-ма души.