Държавният регистър на защитените територии тези дни се обогати с още една интересна българска природна забележителност. В него бе вписан „Мегалитът“,
който се извисява от хилядолетия в землището на днешното казанлъшко село Бузовград. Това е единственото у нас скално образувание от типа „скален прозорец", през който слънцето наднича по време на залеза си.
Смята се, че съоръжението е било използвано като светилище от древните траки, за които залезът символизира смъртта и света на мъртвите и по тази причина мегалитът често е наричан „Врата към отвъдното“.
Той е популярен също и като „Вратата на Слънцето“ или „Вратата на богинята“, а често е назоваван и „Българският Стоунхендж“. От незапомнени времена в деня на лятното слънцестоене и есенното равноденствие край него се стичат хора от близо и далеч, за да посрещнат и изпратят първите и последни слънчеви лъчи. Най-вероятно в древността скалният комплекс е бил сцена на култови ритуали и място за погребение на знатни тракийски аристократи и висши жреци. Оттук е разпръснат и прахът на покойния известен наш траколог проф. Александър Фол, който посвещава години от живота си на наблюденията и проучванията на природния феномен.
Покрай функционирането си като обреден център, уникалният мегалит е бил използван и като обсерватория, като основното предназначение на съоръжението е било да измерва астрономическата година и сезоните от календара на древните траки.
Само преди две години – през 2011 г., слънчевият „прозорец“ стана още по-достъпен, след като пътят до него вече можеше да се измине и с автомобил. Новият му статут обаче забранява движението на моторни превозни средства в околностите му и край него. Съгласно заповедта на МОСВ за обявяването на мегалита като защитена територия, в границите на природната забележителност също така вече няма да може да се търсят, проучват и добиват подземни богатства, да се секат дървета, да се пали огън, да се бивакува и лагерува.
