В Брестовица археолози изровиха антики от пищно погребение на тракийски аристократ
Автор: Камен Христов
Тракийски храм и светилище на Зевс и Хера откри преди броени дни екип на Националния исторически музей под ръководството на доц. д-р Иван Христов в района на връх Кози грамади край с. Старосел, Хисарско. Селището е известно с богатата си археология и преди десетилетие се прочу с тракийския култов храм на Ситалк.
Новооткритото светилище е до хижа "Фенера", на около 22 км от Хисаря. Намира се в най-високата част на върха и заема площ от 50 кв. м.
Смята се, че тракийският храм е функционирал през втората фаза на Ранножелязната епоха (VIII - VI в. пр. Хр.). През IV век е бил преустроен, заедно с изграждането на одриската владетелска резиденция в подножието на върха, открита и проучена от Иван Христов.
Фасадата на храма е подчертана от траките с обработени каменни блокове, а покривът е с керемиди от коринтски тип. На мястото на старите глинени олтари са изградени четири кръгли каменни олтара.
Това светилище, както и ритуалният комплекс на връх Сборови грамади, изграден от монолитен каменен блок с улеи за жертвоприношения, дават много данни за построяването на укрепената резиденция от владетелите на одрисите, смятат археолозите. Тя е оградена с масивна крепостна стена и има рядко срещано градоустройство. Крепостта и резиденцията са свързани с античен път.
Сребърна монета, намерена на мястото, определя датировката на строителство на комплекса в края на VІ и началото на V век пр.Хр. Дворецът на два етажа е с внушителен параден вход и украси по стените. Има две четириъгълни профилирани бази за колони и праг с дупки за железен механизъм на еднокрила врата. От другата страна на голямото помещение има две къси симетрични стълбища, водещи към своеобразна трибуна. Според учените, това е било зала за приеми и пирове на тракийския владетел.
На пода на залата археолозите са намерили монети на тракийския владетел Терес ІІ и на македонския завоевател Филип ІІ. Открити са и фрагменти от вносна гръцка и местна тракийска керамика, желязна двойна брадва, наричана лабрис, част от златен нагръдник. А в резиденцията и по склоновете на хълма изобилстват следи от ожесточена битка – върхове на копия и стрели, тракийска махайра, хиляди оловни тежести за прашки.
Откритият сега храм се е използвал и през римската епоха, което се доказва от намерените на мястото монети на император Елагабал и фрагменти от мраморни оброчни плочки, някои от които носят изображение на бог Зевс и Хера. Точно тези находки доказват, че светилището е било на Зевс Гръмовержеца и Хера, обясни директорът на НИМ Божидар Димитров.
Археолозите смятат, че култовият комплекс е съществувал до V век, когато християните унищожават храма и изграждат встрани от него малка еднокорабна църква. Божидар Димитров смята, че тя е била посветена на свети Илия, тъй като в християнската религия той се отъждествява с покровител на гръмотевиците и светкавиците.
При разкопките са намерени различни монети, отсечени в Тракийски Херсонес, на македонските владетели Филип Втори и Александър Велики, екземпляри от късната Римска република и над 1000 керамични фрагмента от съдове, принасяни в дар на светилището.
Кози грамади е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век пр. Хр. Вероятно е бил свързан с тракийския култов център, открит от покойния археолог д-р Георги Китов над с. Старосел. Ръководителят на екипа д-р Иван Христов твърди, че това е единственият паметник от тази епоха, открит в Югоизточна Европа. През август в експедицията ще се включат и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Разкопките ще продължат до ранна есен.
Малко по на юг, край село Брестовица, друг екип археолози откри останки от пищно погребение на тракийски аристократ от Филипопол.
В разкопките на Памук могила са намерени злато, оръжие, съдове, стъклени предмети и различни дарове. Според директора на Пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов, под възвишението се крие фамилна гробница на аристократи, управлявали някога Филипопол. Тя датира от ІІ -ІІІ век, висока е близо 14 метра, а диаметърът й е 70 м. Смята се, че е засипана с 25 000 кубика пръст.
Сред най-ценните находки, намерени само на 2 метра под повърхността на върха й, е златен пръстен с гема – украса, издълбана в гладката повърхност на къмъка. До него е имало бронзова монета, която символично се е оставяла в дар на подземния лодкар Харон. Вярвало се е, че той пренася мъртвите през река Стикс до оня свят.
Даровете на покойния тракиец са положени в питос – голям глинен съд.
Сред оръжията му са два железни меча и три копия. В духа на тракийските вярвания, че хората са безсмъртни, са оставените лични вещи на аристократа – стъклени балсамарии с етерични масла, глинени съдове, две бронзови хидрии, предназначени за вода и вино. Дръжките им са изящни и оформени като глави на божества. Намерени са и бронзови патери, които са се използвали като тасове – за поливане при къпане. В гроба е имало и купи за храна, свещници, увенчани с фигури и бронзови лампи за осветление.
Преди да бъде открито погребението на тракийския първенец, археолозите засекли в същата могила друго, вторично погребение. Тленните останки на починалия били положени в глинена урна, в която имало още сребърен и бронзов пръстен. Археолозите очакват в могилата да се появи зидана гробница, каквато е имало наблизо, но е била частично разрушена от иманяри. Памук могила също не е била пощадена от набезите им – в нея те са прокопали тунел с дължина 13 метра, но не са открили нищо.
