Българите са сред най-малко сплотените народи
Българите са един от най-малко сплотените народи.
До този извод са стигнали авторите на проучване за социалната сплотеност на населението, поръчано от фондация "Бертелсман".
На първо място е Дания, следвана от Норвегия, Финландия и Швеция.
Последни в класацията, освен България, са Гърция и Румъния, сочат публикуваните тази седмица резултати. Изследвани са общо 34 държави.
Проучването обхваща развитието от 1989 г. досега в области като доверие в околните и усещане за справедливост.
Изследователски екип от Бременския университет е изследвал за фондация "Бертелсман" социалната сплотеност във всички държави членки на ЕС (преди присъединяването на Хърватия), както и в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Австралия, Израел, Канада, Нова Зеландия, Норвегия, Швейцария и САЩ.
Като добри рамкови условия за силна сплотеност учените посочват по-високото благосъстояние, по-голямата равнопоставеност в доходите и развитието към общество на знанието.
Миграцията и глобализацията не са пречки, констатира изследването.
Защо българите се чувстват нещастни?
Според друг един доклад за световното щастие българите са сред 10-те най-нещастни народи в света.
Кои са причините, за да се чувстваме нещастни?
Доц. Валери Личев, завеждащ секция "Антропологически изследвания" в Института за философски изследвания към БАН:
Несигурността и разпадането на социалните отношения в обществото са основните причини българите да се определят като нещастни. Това се дължи на "атомизацията" на обществото, липсата на пълноценни междуличностни връзки и на сигурност за бъдещето.
У нас има стар страх, плод на суеверието, че назоваването на нещо може да има причинно-следствени последици. Неслучайно имената на болестите - например шарка и чума, не се споменават в традиционната култура, тъй като се вярва, че с назоваването им ще бъдат призовавани, и се използват заместващи, описателни имена, например "блага леля".
Ако човек се определи като щастлив, той ще афишира емоционално превъзходство над другите, които е много вероятно да бъдат раздразнени от подобен тип откровеност.
Така би могъл да събуди тяхната прикрита агресия, която да се прояви като завист. Това е архаичен феномен, съпътстващ ни още от кърмаческа възраст и изразява желанието ни за разрушаване на "по-добрия", превъзхождащия ни обект.
Щастието става толкова по-проблематично, колкото по-силен е разпадът на междуличностните отношения.
По-адекватно обаче е обяснението, което свързва негативната оценка на психичното състояние с несигурното бъдеще. Човек се адаптира не само към природната среда, но и към социалната.
В стабилна среда човек може да проектира успешно своя живот и да живее съобразно собствените си проекти. В несигурна среда като българската обаче дългосрочни планове не могат да бъдат правени.
С атомизацията на обществото проблемът се задълбочава. Разпадът на социалните отношения води до изолация и всеки започва да живее в самота.
Щастието става толкова по-проблематично, колкото по-силен е разпадът на междуличностните отношения. А по принцип българинът не обича да разчита на другите (казваме: "На вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата").
Самотният индивид обаче не може да държи под контрол всички обстоятелства на живота си. Поради тази причина бива лишен от дългосрочни планове и визии за живота си, а когато не може да контролира живота си, губи и сигурността си за бъдещето.
У българина "нещастните" оценки са породени именно от несигурността на живота му, от една страна, и от неспособността му да вижда в другите източник на подкрепа и доверие, от друга.
Основната причина за липсата на стабилно чувство, което да се определя като щастие, е в отсъствието на пълноценни междуличностни връзки.
Веднъж озовал се в спиралата на нещастието на атомизираното общество, човек няма особено големи шансове да се измъкне от порочното циклично завихряне в нея.
В наши дни ценностите стават все по-индивидуалистични
Разпадът на социалистическата система породи институционални, а на тази основа и ценностни дефицити.
Жак Атали отбелязва в своята "Кратка история на бъдещето", че ако човекът бъде сведен до пазарна стойност, той ще изчезне. Този процес вече се реализира у нас.
Изходът е в утвърждаването на нов тип ценности - неиндивидуалистични, алтруистични, но това ще бъде направено, според утопията на Атали, от бъдещите "трансчовеци" - нов тип елити, чиято поява обаче може да се очаква най-рано след 50 години.
В определена степен българинът все още може да бъде описан в духа на възгледите на Ерих Фром като "беглец от свободата".
Авторитаризмът на съвременната политическа култура е плод именно на вярата, че е по-добре да възложиш отговорността за съществуването си и за вземането на решения на някой друг, вместо сам да се изправиш срещу проблемите, от които бягаш.
„Евростат”: Младежката безработица в България е 28%
През миналата година у нас е имало около 815 хил. млади хора на възраст 15-24 години, от които 178 хил. са били наети на работа, 70 хил. са били безработни, а 567 хил. са били икономически неактивни.
Това сочат данни от анализ на „Евростат” за безработицата в ЕС-28 сред хората на възраст 15-24 години.
Като цяло младежката възрастова група 15-24 години в ЕС е била 57,5 млн. души, от които 18,8 мл. са били работещи, 5,6 млн. са били безработни, а 33 млн. са били икономически неактивни, отчита европейската статистика.
Големият брой неактивни млади хора в тази възраст се обяснява главно с факта, че много от тях все още не участват активно в образователните програми или преждевременно са прекратили образованието си.
Младежката безработица в ЕС-28 е била 23 на сто или повече от двама на 10 млади хора на пазара на труда са били безработни.
Най-висока в рамките на Евросъюза е била младежката безработица в Гърция - 55 на сто, Испания - 53 на сто, Хърватия - 43 на сто, Португалия - 37,7 на сто, Словакия - 34 на сто и др.
За България равнището на младежката безработица на възраст 15-24 години е отчетено на 28 на сто. Близо до това равнище са страни като Унгария (28,1 на сто) и Латвия (28,4 на сто), Литва и Полша - 26 на сто и др. Най-ниско ниво на младежката безработица е регистрирано в Германия - 8 на сто, Австрия, - 8,7 на сто и Холандия - 9,5 на сто.
Според анализа на Евростат от 18,8 млн. млади хора, които са били наети на работа - 6,7 млн. са работили и учили едновременно, а 12,1 млн. души са напуснали сферата на образованието.
От безработните 5,6 млн. млади европейци - 1,3 млн. са били в сферата на образованието в някаква степен, а 4,3 млн. са били напуснали образованието.
От 33 млн. икономически неактивни европейци на възраст 15-24 години - 29 млн. са били в различна степен в сферата на образованието, а 4 млн. окончателно са прекъснали обучението си.
Европейската статистика отчита тревожна тенденция делът на младите хора в областта на образованието постепенно да се понижава с увеличаване на възрастта, тъй като те порастват и се вливат в пазара на труда.
Селската безработица у нас е сред най-високите в ЕС
В края на миналата година в градовете у нас са живели 5,3 млн. души (73% от населението) а в селата - 1,9 млн. души. За първи път в демографската история на България населението на селата пада под 2 милиона души, сочат обобщени данни на НСИ за демографските тенденции в страната.
Безработните в българските села през миналата година са били 125 хил. души, като там коефициентът на безработица надхвърля 16%, отчита националната статистика.
Обобщени данни на "Евростат" за безработицата в селските региони на ЕС показват, че най-висок процент безработица в селските региони на ЕС е бил регистриран в Испания - 17%.
Двуцифрено число на безработица в селски райони на ЕС е било отчетено още и в Естония, Ирландия, Гърция, Латвия, Литва, Словакия и Унгария.
Според данните на "Евростат" около 112 млн. души в ЕС обитават селски райони, но земеделският труд в ЕС-27 се оценява през 2012 г. на 10,1 млн. работещи единици.
Една работна единица се равнява на едно лице, работещо на пълно работно време цяла година, уточнява анализът.
Данните на европейската статистика отчитат, че през миналата година приблизително с 1/4 е намалял броят на хората в ЕС, които се занимават със земеделски труд в сравнение с предходното десетилетие.
Най-голямо общо намаление на заетостта в селскостопанското производство е отчетено в Словакия - минус 59% и Естония - минус 56%.
Заетостта в селското стопанство е намаляла с приблизително 30% още в България, Латвия, Румъния, Чехия, Унгария, Гърция, Швеция и Дания.
Единствените страни в ЕС, които отчитат увеличение на селскостопанския им труд за последните 10 години, са Малта - ръст с 14 % и Ирландия - ръст от 5%.
Анализът отчита също и миграцията на населението към селските райони в ЕС, като най-значим прираст на населението в преобладаващо селски региони е регистриран в Белгия (8 на хиляда) и Франция (5,3 на хиляда).
Франция отчита и най-значим ръст на население, което живее в предимно селски райони - 19,5 млн. души. Други страни със значителен брой от хората, които живеят в селски райони, са Ирландия, Чехия, Полша и Словакия - с приблизително една трета селско население. От друга страна най-голям спад на населението в селски райони е регистриран в Литва и Латвия - минус 20 на сто. За България "Евростат" отчита спад на населението в селските райони от 10%.
През миналата година в преселванията между населените места в България са участвали 82 250 лица, като най-голямо териториално движение е регистрирано по направлението "град - град" (46,5%), показва справка на НСИ. Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението "село - село" - 9,4%.
Към края на миналата година населените места у нас са били 5278, от които 257 са градове и 5021 - села.
Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение, а така също и от административните промени в селищната структура на страната, показват данните на НСИ.
Към края на 2012 г. населените места у нас, които всъщност са "населени" само по името си (т.е. са опустели) са били 172. Най-голям брой такива места е имало в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. В около 1100 български села живеят от 1 до 49 души.
