На 5 юли Българската православна църква почита свети Атанасий Атонски. Българите го наричат Летен Атанасовден, „сред лято“ или „жетвар“.
Според народното вярване на своя летен празник св. Атанас (подобно на „летните“ Тодор и Иван) „облича своя зимен кожух и поема пътя към Бога, за да донесе студовете и ледовете“.
В този ден започва жътвата. Изпълняват се специални обредни и магически действия. Пръв заженва човек с „лека ръка“ или най-възрастният и опитен жътвар. Първите класове се хвърлят с благословията: „Бог напред, ние след него!“. За да нямат болки при навеждане и жънене, жътварите опасват около кръста си отрязаните житни класове. Първият сноп се връзва с червен конец и се изправя с думите: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!“. Отгоре се постила чиста кърпа, върху която стопанката на нивата поставя пари – дар на жътварите за първия сноп.
Двойните житни класове народът ни нарича „царя“ или „майката на нивата“. Ако намерят такива по време на жътва, ги запазват до края на работата. След което те се сплитат от девойка с живи родители, като плитката се усуква с червени конци и се украсява със скилидки чесън и сребърни монети. Тя се пази до следващата година и бива наричана „Богова брада“, „брада на нивата“, „нивнина“ или „коса“. Зърната, събрани от нея, се смесват със семената за посев, за да бъде реколтата богата. В някои райони на България „брадата“ се оставя сред нивата, „за да остане там берекетът“.
В Тракия Летният Атанасовден и денят след него – „Света Черна“, „Баба Черна“, „Черняй“ или „Черен ден“, се честват с по-особени ритуали. Основният от тях е жертвоприношението на черна кокошка, която се коли на домашния праг от стопанката на дома. Птицата се готви с ориз и се раздава на близки и съседи с думите: „Вземи си за свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!“. Поверието гласи, че Баба Черна се крие както чумата във вълната. Ако жените работят на празника й, децата им ще се разболеят от „черната болест“ и „Света Черна ще почерни къщата им“. Перата от кокошката се запазват и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.
В някои части на Родопите и Странджа в този ден се правят общоселски курбани и се нареждат богати трапези. Жените раздават погачи за дъжд и берекет. В Асеновградско мъжете обикалят землището на селото с кожата на жертвен коч или вол, за да се предпазят посевите и градините от градушка и поройни дъждове. В Западна България свети Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България на този ден се изпълняват обичаите против суша „Пеперуда“ и „Герман“.
Три дена след това, на 8 юли, ще отбележим и паметта на великомъченик Прокопий, който е известен като покровител на пчеларите. Затова често бива наричан от тях „Прокопи пчелар“. По традиция, още преди да е изгряло слънцето, жените на пчеларите замесват два обредни хляба, наречени „боговица“ и „светец“. Те се носят при пчелните кошери, прекадяват се с тамян и се намазват отгоре с мед. Мъжете прекадяват всеки кошер поотделно и вземат по малко мед.
След извършването на тези ритуали се отива на църковна служба. Като свърши литургията, жените раздават погачите помежду си, за да се роят пчелите и да дават много мед. В храма те оставят паничка с мед, която на следващия ден си прибират вкъщи. Вярва се, че този мед е лековит. С него се мажат болни от заушка, шарка или ужилвания. В миналото са правили и общоселски курбан на пчеларите, на който се заколвал овен и се нареждала богата трапеза с медни пити и погачи.
В Странджа пък празникът е известен като „Прукоп“. Тамошното поверие гласи, че който работи на този ден, „няма да прокопса“.
