Бащата на съпругата му спасил потомци на френския крал Луи ХIV
Автор: Камен Христов
Люсиен Шевалас, ласкаво наричан от пловдивчани „министърът на цветята”, е починал преди почти век, но градините му радват окото и до днес. Роден в Обон-Алман, кантон Во, Швейцария, на 26 август 1840 година, Шевалас получава завидно за времето си образование в Парижкия лесовъден институт - едно от най-добрите висши учебни заведения в тази сфера в целия свят. Работил е в Бразилия и Африка, показал изключителния си талант като придворен градинар на турския султан Абдул Азис.
Прочул се с прекрасните паркове, които проектира и изгражда, швейцарецът е поканен в българската автономна област Източна Румелия от първия й генерал-губернатор – Александър Богориди. Шевалас се влюбва в Пловдив и остава в града до края на живота си.
Тук е назначен за завеждащ общинската служба по озеленяване. През 80-те години на XIX век от пущинака край р. Марица Шевалас създава великолепен парк с бамбук, палми, пинии, кактуси, кипариси и други екзотични растения. Така се появява Княжеската (Царската) градина с пейки и фонтани, която се намирала в съседство с конака на генерал-губернатора. За броени месеци през 1892 г. лесоинженерът създава Цар Симеоновата градина, която е построена по случай Първото българско земеделско-промишлено изложение.
Вестта за пищния парк достига чак до редакцията на вестник „Трибюн дьо Женев”, който пише в своя статия: „Чудеса разказват за павилионите, но най-много за градинките, пещерите, фонтаните, дължими на изкуството на някой си Шевалас, родом от Обон-Алман, който не се задоволява само със садене на дървета (това, което всеки селянин може да направи), но се старае чрез тяхното място, последователност, добър избор да ги представи по-изящно и по-хубаво”.
В западната част на Цар Симеоновата градина Шевалас прави приказен кът - пещера с водопад, изкуствено езерце и прелестна беседка. Градината и до днес е запазила своите оригинални оформителски допълнения – красивия фонтан със скулптурната фигура и пеещите фонтани. Обявена е за паметник на парковото изкуство.
Мястото първоначално е представлявало мочурище по протежение на ул. ”Авксентий Велешки”. При пресушаването му е останало доста голямо пространство, което Шевалас превръща в красиво езеро. Първото корабче, което е плувало там по времето на Първото българско изложение, се е казвало “Ангел Кънчев”.
С указ на княз Фердинанд от ноември 1892 г. паркът е наречен „Градина Цар Симеон” и е подарена от княза на българското правителство на пловдивчани само с едно условие - да я поддържат. Шевалас е създател и на пловдивската Дондуковска градина, която се намира до днешния Природонаучен музей, както и на Пепиниерата край Сточна гара, която е наречена през 1901 г. Шеваласов разсадник. Тя е парк и разсадник за цветя и плодни дръвчета на площ от 125 дка.
Пловдивчани обичали да ходят на пикник по обширните зелени поляни, под прохладните сенки. Пепиниерата просъществувала до 1911 г.Сега там са тютюневите складове. Швейцарецът залесява Бунарджика и Сахаттепе с редки видове, които могат да се видят и днес. През 1892 г. той започва да строи парковете и на курортното градче Хисаря. Той създава първия парк край днешната баня Топлица. Изгражда и приказно красивата градина около „Момина баня”.
През лятото на 1897 г. самият Иван Вазов се възхитил от градинката от млади акациеви дръвчета край минералните бани, създадена от Шевалас, и възкликнал: „Голяма красота за Хисар и голяма драгост за посетителите му!” Вдъхновяващото майсторство на швейцареца е високо оценено от българските власти и от пловдивското гражданство и още през 1901 г. той е обявен за почетен гражданин на Пловдив.
Съпругата на швейцареца София е дъщеря на прочутия граф Бросар, който през 1831 г. спасява издънка от рода на Бурбоните, потомци на френския крал Луи XIV. Пред къщата, която е в пущинака до канала за отпадни води, недалеч от днешната ул. „Велико Търново”, често спира бляскавият кортеж на българския княз Фердинанд. Понякога монархът идва с майка си княгиня Клементина и нейната свита. Причината за тези чести визити е голяма тайна за пловдивчани. Оказва се, че българският владетел и неговата майка почитат граф Бросар като спасител на тяхната фамилия.
София дьо Бросар е скромна и никой не подозира, че е с благородническо потекло. Тя израства в Цариград, където до 1880 г. живее със съпруга си Люсиен Шевалас. Двамата пристигат в България само за няколко месеца, за да научи той българите как се уреждат европейски паркове, но двойката е толкова очарована от Пловдив, че остават да живеят тук завинаги. През 1885 г. двамата започват да строят собствен дом. Избират място до пътя към железопътната гара, където по онова време се заселват европейците. Проектант на дома им е най-известният в Източна Румелия архитект Пиетро Монтани.
Той направил за тях изтънчен аристократичен дом. Графиня Дьо Бросар умира през 1894 г. и едва тогава пловдивчани научават от вестниците, че е от благородническо потекло. Княз Фердинанд и княгиня Клементина изпращат специален траурен венец за погребението. Няколко години по-късно Шевалас сключва брак с третата си съпруга Катерина. На стотина метра от беседката в Цар Симеоновата градина през 1921 г., в началото на днешната улица „Филип Македонски” двамата си построяват къща.
В проекта на швейцарския архитект Емануел Лупос е записано: „Дом на Катерина Шевалас”. Швейцарецът обаче съвсем за кратко се радва на новия си дом - умира на 22 октомври 1921 година, за да стане един от вечните приятели на България. Погребан е с почести в Пловдив до своята съпруга София дьо Бросар.
Признателността на пловдивчани към „министъра на цветята” се доказва през 2007 г., когато скулпторът Цвятко Сиромашки през 2007 г. издига паметник на Люсиен Шевалас.
