Иманяри станали причина да бъде открит тракийският култов храм
Автор: Камен Христов
На една могила край село Старосел, някъде през V- IV век преди Христа, бил издигнат храм на тракийския владетел Ситалк - мoгъщият цар на Одриското царство. Вековете засипали брилянтния образец на тракийското изкуство с тонове пръст и култовата сграда била открита едва през 2000 г., и то благодарение на иманяри.
Покойният вече археолог д-р Георги Китов получил анонимно писмо, че в района на могилата шетат иманяри. Намерил финансиране и започнал експедиция по разкопките на района.
Така бил открит тракийският култов комплекс в Четиньовата могила, на 4 км от с. Старосел. Селото се намира в централната част на община Хисар, под южните склонове на същинска Средна гора. А храмът се оказва най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Обхваща шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения.
Достъпни за туристически посещения са големият храм на Четиньова могила и храм “Хоризонт”. Цялата могила е оградена със стена от обработени гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина достига до 3,5 метра. Стената се нарича крепида и очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето.
Входът е с парадно стълбище и два пиедестала, на които са стоели статуи на лъвове. Те са задигнати от иманярите и продадени неизвестно къде. Учените разбрали за тяхното съществуване по отпечатъците от четирите им лапи в камъка. Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с 10 декоративни полуколони и триглифи - правоъгълна плоча над всяка колона, със синьо-червена украса.
За нея са използвани минерални бои, които не са изгубили цвета си и до днес.
Траките почитат Великата богиня-майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили в района възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество.
Царят на траките играе ролята на медиатор – връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките води началото си гръцкото религиозно учение, наречено „орфизъм”.
Светилището в Старосел е изпълнявало точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон. В храма са се изпълнявали религиозни церемонии, свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. С диаметър от 5,3 метра, храмът е най-величественият по българските земи и се смята, че в него е погребан самият Ситалк. За изграждането му са използвани 4000 каменни блока. Близо до стълбите в скалата са издялани ритуални ями, разположени стъпаловидно. В тях са извършвани жертвоприношения.
Жертвеното животно е било умъртвявано в най-високо разположената яма, кръвта е потичала по наклона и внимателно наблюдавайки я, жреците са гадаели бъдещето на владетеля и народа му. До момента е разкрита само 1/3 от храмовата сграда, предстоят разкопки и на останалите части. Засега те са консервирани, а това лято предстои разкритите основи да бъдат покрити с конусовиден купол, както е било в оригиналния вариант. На северната страна на могилата се намира хранилище с вместимост шест тона. Археолозите изследвали червената утайка на дъното и стигнали до извода, че в него се е съхранявало вино. Хранилището е с елипсовидна основа и плътна замазка.
При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки. Тракийското вино е било много гъсто, непочистено от семки и гроздови зърна и затова е трябвало да се прецежда. Религиозните церемонии и орфически тържества са били свързани с пиене на вино. Всеки погребален ритуал е бил съпътстван от тридневни тържества, обилно поливани с вълшебната течност. Тези обстоятелства и това, че районът се слави като стар винарски край, потвърждават хипотезата, че храмът на Ситалк и околните скални светилища могат да се отъждествяват с древното светилище на Дионис, което историци и археолози търсят безуспешно повече от 150 години.
Според д-р Китов, именно този храм е възлово място на голям култов център от множество скални светилища и десетки могили. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници-мавзолеи. В други са погребани висши представители на тракийската аристокрация, вождове и владетели.
Този, чиито останки са открити в Пейчова могила, е бил последовател на Орфей. През V век пр. Хр. тялото му е било разчленено на три къса и погребано около свещена скала.
В страни от нея е иззидана камера с двускатен покрив, за да наподобява храм.
Точно там са били подредени вещите на вожда - пълен комплект въоръжение - наколенници, ризница, позлатен нагръдник-яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан, стрели, на които са запазени дървените тела, два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя, повечето с врязани изображения на животни, четири сребърни и четири бронзови съда, три амфори, глинени съдове, някои от които с червенофигурни сцени и орнаменти.
Сред многото други находки се отличава сребърната двойна брадва лабрис - символ на царската власт в Древна Тракия. Златният пръстен - печат е с фигура на конник, пробождащ с копието си глиган. Друг златен пръстен-печат е намерен в Маврова могила. Върху плочката му е вдълбана фигура на крилат сфинкс, който е победил разположен пред него дракон.
Сред останалите предмети се открояват стъклена маска с човешко лице и бронзово огледало. Панчова могила крие гроб на воин с пластинчата ризница, други предмети на въоръжението и комплект сребърни украси за главата на кон. Не е позната от досегашните находки и юздата с два кнебела, оформени като едноостри култови брадви. Находките, открити в района на археологическите разкопки, могат да се видят в Националния исторически музей и в Археологическия музей в София. Съвсем наблизо, в местността Манастирчето, се намира могила "Хоризонт".
Храмът там се датира от края на V и началото на ІV в. пр. Хр. Това е единственият открит в Тракия храм с колонада.
Десетте колони са върху база, с по два барабана и капител в ранен дорийски стил. В него е бил погребан тракиец от висш ранг, свидетелство за което са намерените предмети в гроба – бронзови върхове на стрели, сребърни мъниста и златни пластинки за пришиване към дрехи.
