Преди 77 години
В края на май – началото на юни в китната българска Розова долина
от 110 години насам се празнува празникът на розата. За първи път той се отбелязва през далечната 1903 г. в Карлово, който се слави като център на преработката на маслодайния розов цвят далеч още преди Освобождението. Тогава, в дните между Петдесетница и Свети дух в града се организирал голям народен събор, в който се включвали хора от цялата страна.
Берачите изпълвали масивите с маслодайни рози още призори, около 4 часа сутринта. Нежните и ароматни цветове се събирали в плетени кошници, за да може да „дишат”.
Сладкодумният Чудомир ни е оставил в своя разказ „Розобер” любопитен и хумористичен спомен от онова време:
„Трябва да се бърза, че от изток почна да се източва тънка розова ивица, а над нея жълта, по-широка. Първият ред започваше с два пъти по-висок храст от бели рози. Надигам се да настигна високите цветове, краката ми потъват в калната и студена земя, извадя единия, другият потъне. От дъжда и сутринната роса по ръцете ми се стича вода и чувствам как лази чак около кръста ми. Докато обера високия храст, няколко пъти се одрасквах до кръв. Окалях се до колене. Превръзката на палеца ми паднала и раната почна да ме боли, но бързам и навлизам вече в третия ред. Поглеждам тревожно на изток, защото розите трябва да се оберат, преди слънце да изгрее.
Напече ли ги, те губели от своята сила. Небето е пламнало високо над планината, сякаш зад нея бълва огън и пламък някаква огромна пещ. Ето и слънцето показа нажеженото си чело, а аз едва съм обрал половината градина. Краката ми са премръзнали и раната боли, боли. По пръстите на ръцете ми е налепнал дебел слой смола от чашките на цветовете и по-често заедно с цвета хващам майски бръмбар или друга някоя буболечка. Зажужиха и пчели и една подранила ме жилна по ръката. Изсипвам често препълнената престилка в чувала, който почти е пълен, а необраните редове все повече се отрупват с цвят. Чувствам умора и болка в крака и ръце, мокър съм, кален и иде ми да ревна с глас. Наоколо вече почти няма хора, всички са обрали градините си и са си отишли.”
За подробности от тогавашните тържества пък добиваме представа от един пътепис на Никола Станев, писан през 1936 година:
„През тия дни Карлово е най-красиво, тогава става и беритбата на розите. Карловското поле се вълнува като море, чиято повърхнина премята ту розови ниви, ту ментови градини… Въздухът е лек и препълнен с аромата на разни лечебни и полски цветя. Пътниците пристигат с влакове, коли в непрекъснати редици.
Те се насочват веднага към църквите, Паметника на Апостола и към площада на пазара до градския часовник. Навред по улиците безкрайни венци от рози, окачени по стълбове, прозорци, порти и балкони, домовете са украсени както църквите и площадите. Пъргави момчета и момичета, облечени празнично, с венци на глави, държат в ръка големи кошници с разноцветни рози и засмяно подават безплатно на всеки гостенин, като го поздравяват с „Добре дошли.”
До 1939 г. (а според някои източници и до 1950 г.) България е най-големият износител на розово масло в Европа. А по качество и аромат то е ненадминато. Родните производители успяват да подобрят качеството на получаваното розово масло чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията, като с това преборват конкуренцията още през XIII век. Основна технологична база на розоварството до началото на ХХ век са розоварните с малки казанчета, наречени гюлапхани. Многократна редестилация се извършва в така наречените аламбици – медни казани с вместимост около 120 л. групирани по няколко в дестилационна инсталация, известна като гюлпана.
Патриотичен календар
7 юни 1901 г. — Светият синод свиква за първи път епархиални събори на свещениците по инициатива на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски
10 юни 1871 г. — В румънския град Браила излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”, който е издаван от Христо Ботев
10 юни 1918 г. — Загива Кочо Лютата, който участва в Руско-турската война като хайдутин в четата на Ильо войвода, а със собствена чета се включва в Кресненско-разложкото въстание. При избухването на Балканската война през 1912 година вече 75-годишен се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение
10 юни 1964 г. — Създаден е Шуменският университет „Епископ Константин Преславски”, който първоначално функционира като Висш педагогически институт — филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски”
13 юни 1865 г. — Чета, в която членуват Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преминава в България през река Дунав
Сърдечно благодарим на нашия читател за това уточнение. Ще се радваме, ако ни изпрати повече подробности за това, които да публикуваме във вестника. За да се знае!
1
Митю
13.06.2013 05:50:23
0
0
"Родните производители успяват да подобрят качеството на получаваното розово масло чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията, като с това преборват конкуренцията още през XIII век".
Понеже съм от Казанлък и от 20 години се занимавам с розоварене, ще си позволя да коментирам. Маслодайната дамаска роза - Rosa Damascena - и съдчето за розоварене са донесени в България през 16 век. Дотогава перси, индийци и турци са получавали ароматична вода, която не е била розова вода, а дестилат, който след 1-2 седмици се вкисва и се изхвърля. Българите първи започват да преварят този дестилат и получават розово масло. Нека се знае: Розовото масло като търговски продукт е получено за пръв път в България, Казанлъшко.
