Българските съкровища в британската библиотека

Автор: Никола Филипов

В духа, в който наскоро чествахме българската просвета и култура и славянската писменост, струва си да отбележим някои факти и документи, пораждащи гордост у нас. Кой истински българин не би изпитал приятно чувство, когато например, спирайки пред входа на Европарламента в Брюксел, види, че най-отгоре, първият надпис от общо 23-те, които гласят „Европейски парламент”, е изваян на български?!

Но да надникнем в Британската библиотека в Лондон. Точно в центъра на нейната постоянна изложба „Съкровища на Британската библиотека” са експонирани не едно, не две, а цели три съкровища от българските земи – Четвероевангелието на цар Иван Александър от 1355-56 г., Видинското четвероевангелие от същото време и Четвероевангелието от 1354 г. на сярския митрополит Яков от днешния Серес в Егейска Македония! Малко са народите, които имат представени тук свои експонати. А нашите заемат достойно място редом с Великата харта на свободите (Магна Харта) от 1215 година, с Диамантената Сутра от Китай (868 г.), Бристолския псалтир от 11 век и еврейската реликва Златна Хагана.

Британската библиотека със сбирката си от над 150 милиона единици, включващи близо 27 милиона книги, е смятана за втора по големина в света след Библиотеката на Конгреса в САЩ (която има 138 млн. единици, но пък 30 милиона книги!). Тя се отделя от Британския музей в самостоятелно учреждение едва през 1973 г., 220 години след основаването си, като приема фондовете на още няколко лондонски библиотеки плюс фонда на Патентното бюро, а по-късно и звукозаписните и видеофондовете.

През 1982 г. започва строителството на новата й сграда, проектирана специално за целта, чието строителство продължава шестнайсет години. По тази причина англичаните се шегували, че „според оптимистите сградата щяла да бъде открита от новия крал Уилям V (синът на принцеса Даяна), а според скептиците – при откриването й Великобритания вече нямало да бъде монархия. 

Но за сметка на проточилото се строителство, новото шестетажно здание е с уникална архитектура и прекрасно се вписва в панорамата на съседните сгради на „Сент Панкрас” и „Кингс крос”. В нея на разгърната площ от сто хиляди квадратни метра има единадесет специализирани читални с над 1200 читателски места. В тях само стелажите със справочна литература заемат разстояние от 23 километра. А ежегодно библиотечният фонд се увеличава с близо три милиона заглавия на всички съществуващи в света езици, което означава още 11 километра нови рафтове.

Библиотеката и галериите й са достъпни за всички седем дни в седмицата. По британска традиция – безплатно. Няма задължителен членски внос, не се плаща за читателска карта… Това е истински образец за равнопоставено демократично използване на световното културно наследство.

В тържествено разгънатото амфитеатрално фоайе има просторно информационно гише. Наоколо свободно може да се вземат десетки диплянки и брошури с план-карта на отделните етажи, с правилата за ползване на читалните и библиотечния фонд, с  програма за провежданите мероприятия, откривани изложби и др. На монтирани компютри и монитори можеш да разглеждаш онлайн каталога или някои ценни, дигитализирани вече ръкописи и издания. Има книжарница, телефони, гардероби, тоалетни...

На горната тераса периодично се откриват специализирани изложби. Целодневно работи кафе-ресторант, а в стените е вградена постоянната филателна изложба. В хиляда издърпващи се двустранни табла са подредени редки и ценни пощенски марки и пликове от целия свят и от всички времена. Филателната колекция е учредена в 1891 г. и с над осемте си милиона марки е най-богатата в света.

Българската филателистика е достойно представена тук с десетки интересни марки, като например цялата серия на първите наши филателни образци – от 1 май 1879 г. с цени в сантими и франкове. Има и от следващите ни марки – ,,единъ стотинкъ" и ,,два стотинка", с думите когато подразделението на лева е било от мъжки род. В писма, изпращани от Русчук, марка от 10 ст. е разделяна наполовина вертикално или по диагонал и ползвана като марка от 5 ст. Има от отпечатаните с погрешен цвят, които минават за най-скъпи и ценни. Срещат се и няколко от 1925-26 г. с надпечатани цветни самолетчета за въздушна поща и много други.

От фоайето се влиза накъм галериите, които оформят изключително богат и разнообразен „световен музей на книгата”.  Тук може да се види историята на развитие на писмеността, да се научи как се прави хартията, как се е развивал печатарският процес от времето на Гутенберг насам, как се подвързват книги, как се записват звук и образ – от първите опити в тази насока до дигитализирането им днес.

Но всяка библиотека се гордее с уникалностите, които притежава, и част от тях са изложени в галерията „Съкровища на Британската библиотека”, за която вече стана дума. Тук е експониран бележникът на Леонардо да Винчи с рисуваните от него скици, тук са писмата на адмирал Нелсън с плановете му за решителната Трафалгарска битка, дневникът на капитан Скот при пътуването му до Южния полюс, ръкописите на Моцарт, Хендел, „Битълс”…

В средата на сградата, в 17-метрова стъклена кула е подредена подарената през 1823 година 65 000-томна библиотека на крал Джордж ІІІ. Тя се вижда отвсякъде и изглежда като монумент на книгата, но в същото време е и функционираща, защото асансьори осигуряват достъп до всяка нейна точка.

В чест на Олимпиада 2012, която се проведе в Лондон,  Британската библиотека обяви своя съпътстваща културна програма. Филателистите например направиха изложба от пощенски марки и пликове от цял свят, посветени на олимпийските игри от последните стотина години. За наша чест, в рамките на тези културни събития бе организирано публично представяне на Четвероевангелието на българския цар Иван Александър. Това бе и промоция на дигиталната версия на ръкописа, включващ 367 забележителни илюстрации. 

Заедно с това царско евангелие бе представено и Видинското. Мен обаче ме впечатлява следния факт – редом с тези два известни ръкописа от българските земи, в една и съща остъклена витрина е представено и Евангелието на владиката Яков от град Сяр, Солунско. Трите четвероевангелия са написани с еднакви букви и на един и същи език. Вероятно населението на Сяр и Серско в средата на ХІV век е било такова, каквото го заварват и Балканските войни.

Докато обаче на първите два манускрипта пише, че са от България, информационната табелка на третия указва, че е от „Сръбската империя от времето на сръбския император Стефан Урош ІV Душан”?!


В категории: Горещи новини