Не е задължително да сте начетени, за да работите като журналист в България. Но понякога помага
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
От един месец пускам брада. И понеже вече годините ми напреднаха доста, в момента нося силно прошарено (бе баш бяло си е, ами) чудовище на лицето си. Някои го харесват, други твърдят, че е отвратително, трети – че приличам на сръбски партизанин. Забелязвам обаче, че когато отида някъде по служба, някои от по-младичките колеги почтително се отдръпват. А други направо ми отстъпват мястото си със зле прикрит страх в очите.
Затуй ми дойде на акъл да им предоставя част от ценния си опит, та и те така да преуспеят, да наредят във витрината у тях три-четири Пулицъра и цялото българско гражданство да им се диви и ги почита приживе.
Защото хич не обичам сухата теория, ще предложа няколко универсални шоу-кейса („случаи” на чист български, ама правило номер 1 в журналистиката е да се говори папищашки и неразбираемо, та да ти имат уважението не-журналистите).
Тези шоу-кейсове са еманация на поведението на всеки уважаващ себе си професионалист и колега с по-длъжък опит. Шоу-кейс уан (едно): Изпращат ви на пресконференция по културен повод. (И друг път съм ви казвал, че новобранците влизат в екипа директно с ресор „Култура”, там и да осерат нещата, това няма да доведе до никакви проблеми за редакцията, за културата у нас на никого не му пука).
Няма нужда да се подготвите предварително с кого ще говорите и какво е направил, не правете справки в интернет, старите колеги ще ви вземат за хептен задръстени! Сядате и питате смело!
„Как дойде идеята за този проект?”, „Откога работите върху тази книга?”, „Какво промени тя със своето написване?”, „Каква част от книгата е истина и каква – художествена измислица”.
Авторът може да се намуси от тези гениални въпроси, но вие изобщо не се смущавайте! И без това интервюто ще прочетат (чуят, видят) с внимание само той, неговите роднини и най-близките му.
Ако немилостивата съдба ви запрати на откриване на изложба, най-неотразим е въпросът „Какво искате да кажете на ценителите със своите творби?”
Майсторите на четката и длетото винаги залепват от тази рязка атака и почти никога не успяват да дадат смислено обяснение на нея. Така хем ще изглеждате свирепо-немилостива разследваща хиена от бранша, хем ако отговарящият успее да избъбри някакво що-годе смислено изречение, може да мине и за авангардист.
Венец на всяко културно интервю е, разбира се, „Какви са вашите бъдещи творчески планове?”, издава класа!
Шоу-кейс ту (две): По някаква жестока случайност (или ако сте дежурни в събота и неделя) попадате облещен на политическо събитие. Не познавате никой от присъстващите, нямате никаква идея за какво се бори партията им. Никакви кахъри!
Важното е да гледате говорещия в очите и да кимате изразително, изобразявайки на лицето си замислено-задълбочен вид. На плоския му хумор пускайте тъничка усмивка, демек „Охх, прав си, прав си, тии! Ама, на...”
Ако политикът е местен, задължително е да питате „А вие как гледате на поведението на сегашната общинска администрация?” В случай че е от управляващата сила, той ще се разтопи в сладка нега, докато сипе чували хвалби.
Ако е от опозицията, ще излее върху общинарите минимум пет кофи с човешки отпадъци. И в двата случая сте отгоре, материал за репортажа бол, пък и по-опитните колеги непременно ще ви забележат: „Брех, туй лапе голям отворенгяз било!”
Ако пресконференция дава политик от национално значение, въпросът лесно се трансформира в „А вие как оценяте сегашното управление на България?” (Правилната дума е „оценявате”, но не правете грешката да я произнасяте така, журналистите си имат собствен професионален жаргон, спазвайте го още отрано, за да живеете добре и спокойно).
Двете възможности, описани по-горе, ще се повторят, бъдете сигурни, вие също повторете гореописаното си поведение.
Изключителен случай: Отразявате премиера! Спокойно! Бездруго около него ще бъде тотална ръганица и блъскот, като в „До Желюша с говежди вагони” на Алеко Константинов, охраната му ще гледа лошо (ако изобщо е без черни очила), та единственият ви дерт е да изпружите колкото може по- към посока него своя професионален инструмент, та барем запишете нещо от мъдрите му слова.
Които после ще разгадавате дълго и с псувни заради силния вятър и „Ох, бе, колеги, по-леко, бе!”, записани в паметта на диктофона или камерата.
Шоу-кейс три (и на български си е „три”): Среща на синдикален лидер с репортери. И тук си има железни правила, стига сте се шашкали! Шефовете на профсъюзи у нас говорят със слова тежки, правдиви и остри. И най-големият задръстеняк да сте, дори и да не разбирате думичка от това, което говорят в момента, все ще успеете да измъдрите едно смело „Какво точно имате в предвид?” („Предвид” се казва, но нали се уговорихме за професионалния сленг?).
В отговор на разбиващия ви въпрос синди-лидерът отново ще повтори това, което е казал, но с доста по-голям патос, леене на пот и пръскане на слюнки, така че все ще позапишете нещо от оригиналните му слова, което после в новината ще отбележите със задължително-цинична интонация „уточни водача на работниците, които твърдят, че така повече не може да се живее”. („Лидер” е за-дъл-жи-тел-на дума, набийте си го в главата и никога повече не използвайте профанското „водач”).
Шоу-кейс фор (четири): Имате изключителното удоволствие да направите репортаж със звезда от родния шоубизнес. Е, шибнахте джакпота! У нас всички са задоволени ог житие-битието си, не им пука какво става в страната, та просто си умират за такива откровени интервюта.
Отидете на срещата с 10 минути закъснение, звездата ще закъснее поне с 20, та тъкмо няма да висите излишно, изнервяйки се „Въйй, ми аз като не съм му/й слушала цялото творчество?”
Не е важно, че не сте запознати. Той/Тя също не го е. И не е творчество, а най-обикновени две (тъпи) песни, въртяни до припадък по радио и телевизия, защото продуцентът му/й е дал една бала пари, за да се случи това.
Тук вече ще ви се наложи леко да импровизирате. Бъдете смели, бъдете безразсъдни, както казваше покойният Стив Джобс от „Епъл”! Започнете с основополагащото „Как си, как се чувстваш?”, минете през култовите „Има ли истинско приятелство в шоубизнеса?”, екстраполирайте върху „Ще ни издадеш ли кой („кой” е валидно и за двата пола) те вдъхновява в момента?” и накрая смело можете да го/я довършите с онова за бъдещите творчески планове.
Следвайте тези скромни съвети и ще достигнете сияйни висоти в занаята, дори някога може и да ви дават по Гала, гаранция давам!
Успех!
Както е рекъл Кърт Вонегът (американски писач, не ви интересува!), не е задължително да сте начетени и образовани, за да работите като журналист. Но понякога помага. В България не.
В България,да си писач ти помагат, силните лакти,тъпите лафове и кучешката поза пред силните на деня,стремя се да пиша в стил съвременен български писач,защото за да си журналист,трябва много и постоянно да се учи.
