Някогашният дякон Игнатий, вече като Апостол на свободата често бил подслоняван от монахините в най-стария манастир на Европа
Автор: Камен Христов
Монахини от най-стария манастир в Европа неведнъж давали подслон на Васил Левски, когато посещавал Чирпанския край по революционни дела. Легендите разказват, че Дякона се криел от заптиетата в специални тайници, замаскирани в килиите на обителта край отдалеченото на 15 километра от Чирпан село Златна ливада. Според някои историци, той често контактувал със сестрите Христина и Евпраксия Василеви от Карлово, които му били братовчедки. Двете жени станали монахини по патриотични подбуди, а дейността им била свързана с Левски още от 1868 г. По това време те се преместили от Сопотския девически метох в Чирпан, за да учат на четмо и писмо тукашните деца, като редовно водели кореспонденция с бунтовния си братовчед.
Веднъж той им пратил хабер, че ще посети града, за да състави таен комитет от местни будни младежи. Христина и Евпраксия поканили главния даскал Сребрю Стойновски, Георги Данчов Зографина и други революционно настроени чирпанлии, които заедно с Левски учредили Чирпанския революционен комитет. Говори се, че по-късно, по указание на Апостола, двете сестри се върнали в Сопотския девически метох и оттам подпомагали работата на местния революционен комитет. Обречените на Бога жени разнасяли тайните писма между градове и села, донасяли за турските властници, проповядвали идеята за въстание, посещавали със специални мисии Стара Загора и Чирпан. А докато бил в района, Левски се укривал в монашеските килии на манастира „Свети Атанасий”, където преди това подслон намирали Паисий и десетки хайдушки войводи.
Обителта е разположена в оградена от хълмове живописна местност над село Златна ливада, на десния бряг на Стара река, преди вливането й в Марица. Комплексът включва църква, възстановена през 1961 г., пещера и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея. Има нереставрирани сгради от 1840 г. и нови крила, построени по искане на Людмила Живкова, която взела манастира под крилото си в края на 70-те години на ХХ век.
Притчите
Всичко започнало през 343-344 г. след Христа, когато в Сердика бил свикан вселенски събор. Свети Атанасий, смятан за приносител на монашеството от Египет в Европа, се връщал по стария римски път от Сердика към Константинопол за Александрия. По онова време било прието на всеки трийсетина километра пътниците да почиват, а конете да се сменят.
Така на светията му се наложило да пренощува в древна римска крепост край чирпанското село Златна ливада. Разказали му, че местните хора са застрашени от епидемия и той останал да помага, като през това време проповядвал и християнството. Това се налагало, тъй като в района на Берое (дн. Стара Загора) еретици ариани, непризнаващи Христос, подлагали на натиск и гонения местните готи и други племена.
Светият старец се уединявал за пост и молитва в скална пещера на около 300 метра от крепостта. Тя била известна на тукашните племена като езическо място, но светията го превърнал в светилище.
Тази пещера е запазена и до ден днешен и се нарича постница. Вътре са подредени икони, а поклонниците задължително минават оттам за здраве.
„Трябва да построите църква, за да ви избави Господ от епидемията”, обявил един ден св. Атанасий на местните хора. Така срещу пещерата му бил вдигнат храм, който стои на това място вече повече от 17 века.
Тези факти не са измислица на местни патриоти, казват учените. През 2004 г. научна експедиция на акад. Росен Милев, ръководител на Балканската медийна академия, се заела с проучвания на обителта. Академикът изследвал 12-томната руска православна енциклопедия „Житията на светците”, издадена през 1903 г.. В нея имало подробно житие на св. Атанасий. Ученият помолил като част от изследването проф. д-р Георги Алдъров от университета „Серафикум” да проучи ватиканските архиви. Той потвърдил факта, че свети Атанасий през 343-344 г. е отседнал в околностите на Златна ливада.
По време на турското робство обителта била разрушавана многократно и построявана отново. Една от възстановките преди Освобождението дори била направена от дърво. Последната реставрация е от 1961 г.
Аязмото
Близо до постницата на светията има извор, наречен Аязмото. Според преданията, още траките открили лековитите свойства на извиращата тук вода да цери кожни болести, да помага при слабо зрение, да пречиства от токсини вътрешните органи. Смята се, че тя лекува дори ракови болести, разказват местните хора. А монахините свидетелстват, че имало случаи, в които пък сакати са прохождали.
Тежки времена настанали за Златноливаденския манастир след 9 септември 1944 г. При създаването на ТКЗС-та светата обител била превърната в овчарник. Съдбата на сградите щяла да е безрадостна, ако на местния партиен секретар не му се явил насън самият свети Атанасий. Заплашил го, че ако съпартийците му не освободят манастира, ще му умре детето. Така комунистът се уплашил и през 50-те години светинята отново възвърнала религиозните си функции. До 70-те години на ХХ век култовите сгради на комплекса не били в добро състояние.
Тогава обаче става ясно, че това е най-старият манастир в Европа. Преди това се смятало, че най-стар е шотландският „Кандида каса”, основан през 360 г., следван от двата манастира, дело на свети Мартин, издигнати през 373 и 375 г. в днешна Франция.
През 1979 г. по инициатива на Министерството на културата постройките на духовното средище край Златна ливада били реставрирани и обновени. Била построена и нова манастирска сграда в традиционен стил.
Реликвите
Когато през 2003 г. на поклонение тук дошъл Александрийският патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, той донесъл като подарък иконата на Атанасий Велики, рисувана в Александрия.
Друга подобна светиня, грижливо кътана в манастира, е и икона на покровителя му свети Атанасий, подарена от атонските монаси.
А една от най-строго пазените реликви в църквата е първият препис на български език на прочутото Реймско евангелие, направен от родни художници. Векове наред оригиналният пергаментен ръкопис се използвал при коронацията на френските крале. Когато се заклевали, те полагали ръка върху древната църковна книга с красив обков с инкрустирани в него реликви. Предполага се, че тъкмо заради това той бил предпочитан при коронациите – заради богатата си украса и калиграфско изписване. По време на Френската революция пищният обков на старозаветната книга бил ограбен, но се запазили обвитите в червена кожа дървени корици. Днес оригиналът на евангелието се съхранява в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до него се разрешава само в много изключителни случаи.
