Плевенски войници на ул. „Цар Фердинанд” в Прилеп през 1916 г.
09 Януари 2013, Сряда
Преди 97 години
Първата световна война е в разгара си.
Автор: Д-р Николай Чорбаджиев Клуб „Родознание и краезнание”, Плевен
На 1 октомври 1915 г. България се включва в нея с цел освобождаването на поробените български земи. През октомври и ноември 4-ти пехотен Плевенски полк, влизащ в състава на 9-а пехотна Плевенска дивизия, допринася за разгрома на сръбската армия, която е принудена да бяга към негостоприемните албански планини.
Полкът прекосява Косово, преминава Скопие и Велес и на 3 декември 1915 г. вече е в Прилеп. Тук престоява два и половина месеца. Трогателни са спомените на командира на полка полковник Георги Панев за пребиваването му в този град:
„Жителите на Прилеп, които без изключение всички са от най-добрите българи, ни обичаха и винаги къщите им бяха непринудено отворени за нас. Радост се чете в лицата им, че имат в средата си българска войска. Братският прием и вниманието, което срещнахме, ще останат завинаги в спомените ни. Войници, офицери и граждани живееха дълго в пълно разбирателство. Правеше силно впечатление обстоятелството, че нито вековното турско и жестоко сръбско робство не бяха заглушили съзнанието на прилепчани да се чувстват не само като истински българи, но даже да се проявяват като по-българи от много други българи в свободна България. Нрави, говор, обичаи, гостоприемство – напълно запазени, както това можахме да видим навсякъде в Македония. Наистина Македония е люлка на българщината!
Новата 1916 година ни завари все още на гости в Прилеп. На 16 февруари полкът трябваше да отпътува за Криволак”.
За изпращането му от прилепчани полковник Панев разказва:
„С китки в ръце и сълзи на очите прилепчани се стичаха от всички страни и даваха израз на своите чувства. Тези довчерашни роби станаха за кратко време една плът с родната войска. В нея те виждаха носителката на свободата. Те гледаха на нея като на един огромен ковач, който ще изкове бъдещата единна държава, в която те щяха да внесат и приобщят духовните си и материални сили. Старците, децата и жените – всички виждаха в нас близки по род и кръв люде, раздялата с които предизвиква тъга, скръб и мъка. Те ни отправяха горещи пожелания за благополучно завършване на свещеното дело”.
Подкрепяни от тази братска обич, бойците от 4-ти пехотен полк се сражават повече от две години на легендарните висоти 50 и 51, „Близнаците”, „Кала тепе”, „Царвец” срещу 22-ра английска дивизия. Те са част от героите, сътворили героичната Дойранска епопея. 470 от тях никога повече не се връщат при семействата си.
В памет на този исторически момент днес една от улиците в Плевен носи името „Прилеп”.
Патриотичен календар
4 януари 1878 г. — София е освободена от турско робство
5 януари 1860 г. — Роден е генерал Георги Вазов, брат на поета Иван Вазов, който по време на Балканската война командва Източния сектор при обсадата на Одрин, където е извършено настъплението, довело до превземането на града
6 януари 1848 г. — Роден е големият български поет и революционер Христо Ботев
7 януари 1945 г. — Във Вардарска Македония са избити 1200 граждани, които проявяват българско самосъзнание — актът е известен като Кървавата Коледа
9 януари 1878 г. — Руските войски удържат победа в битката при Шипка-Шейново в рамките на освободителната Руско-турска война
10 януари 1944 г. — Извършена е шестата бомбардировка на София от британско-американската авиация по време на Втората световна война
