Ритуалите се изродиха дотам, че скоро и покойниците ще изпращаме с рязане на трикольори
Автор: Ани Петрова
Днес по обед в детската градина за десерт имаше компот. Преди отварянето на бурканите се състоя скромно тържество, на което пред всеки буркан бе прерязана трикольорна лента. Чичковците и лелките, които кръцнаха лентичките, отбелязаха, че компотите ги има заради тях, както и че щяло да има торта, ама няма, защото от един век насам социалистите изяждали всички торти за 100 години напред.
Миличките ми управляващи, не ви ли се струва, че ритуалите ви съвсем изпростяха, повторяемостта им придоби размерите на природно бедствие, а поводите за рязане на ленти станаха повече от налудничави?
Видимо иде реч за легиони от глупаци; за фабрики, хранещи чорбаджиите и работниците си с производството на ленти и ножици (а дали обявяват обществена поръчка за всеки комплект лента, ножица, месал, пита, гаванка за солта и чубрицата?); за десетки „колеги”, заменили чергата на журналистиката с килимчето на управленския пиар…
Примерът с компота беше примерен, така да се каже. Но това, че наскоро в Плевен откриха... затворническо общежитие с рязане на лента е самата реалност.
Част от същата печална реалност е и откриването преди година на нов Дом на покойника в Козлодуй – естествено също с рязане на трикольорна лента. Както е тръгнало, някой ден ще изпратят и някой Скъп покойник с рязане на лента.
А после по същия начин ще открият надгробния Му монумент и ще запазят парче трикольор за Деня на Възкресението… Боже, опази!
Ако сведем, мили госпожи и господа откриващи, вашата неразбираема във всеядството си символика до по-лесно смилаемите спортни ритуали, ще видим, че лентата се къса на финала.
Само че ние, а и вие, все стоим в началото на пътя. И понеже сме най-бедни – няма начин пътят пред нас да не е изход от бедността. А и тъй като затворите ни не достигат – безспорно занапред те ще стават все повече и все по-хубави; а също и домовете за траурни и радостни обреди ще стават все повече европейски и по-малко български… защото такава е схемата на финансирането и кофинансирането, нали?!
Да бяхте почакали до финала, а? Или още по-добре – да бяхте се спрели, щом няма кой да ви озапти! Щото трасираният от вас път нито води до храма, нито до обетованата земя, а камо ли е и Пътят, и Истината, и Спасението.
Схемата с рязането на ленти май вече не работи. Ще взема назаем една култова фраза от филма „Шотландски боец”, за да ви припомня, че накрая ще остане само един.
Накрая ще остане само един българин и няма никакво значение дали ще се сети да спре тока в татковината, преди и той да емигрира. Ще го стори, вервайте ми, дори да вържете ръцете и краката му с трикольорна лента…
Апропо, тук е мястото да попитам какво стана с делото, което заведе Велизар Енчев срещу Бойко Борисов заради навика на премиера да храни с хляб и сол девойките в национални носии, задължително присъстващи в реквизита на ритуала „Рязане на лента”?
Интересно е да научим, дали съдът ще се съгласи с водещия ни политически анализатор, че с действията си министър-председателят проявява дискриминация и унижава достойнството на тези български момичета.
