Дарина Ташкова: Сегашното правителство съсипва земеделието

Автор: Интервю на Огнян Марков

Инж. Дарина Ташкова е завършила Техническия университет в Русе. През 2010 г. защитава магистратура в Аграрния университет в Пловдив. В момента е управител на собствена земеделска фирма, която обработва земи главно в Айтоския край. Съпругът й също е земеделец. През 2011 г. сп. „Агробизнесът" я номинира за евробиднесдама. Носител е на въведеното отскоро от ЕС звание „Активен фермер”. Инж. Ташкова е регионален координатор за Бургаска област на Асоциацията на земеделските производители в България.


- Земеделският министър непрекъснато изтъква, че сегашното правителство милее за българското земеделие. В контекста на събитията напоследък, особено като погледнем проекта за бюджета за следващата година, това май не е така?

- Работата е там, че работим в чисто европейски условия, но по български тертипи. Резултатът отсега е ясен – ще се ликвидират стопанствата, ще се увеличат драстично необработваемите площи и т. н. В крайна сметка това, което земеделците са създавали упорито години наред, ще бъде унищожено или ще отиде при хора, които дори не милеят за земята... Освен това, тъй като  внасяме големи данъци в държавната хазна, интересно е с какво ще се пълни тя, ако отрасълът „земеделие” се ликвидира у нас или поне драстично се намали като обем?

С всяка следваща година от управлението на ГЕРБ огорчението ни става все по-голямо. Ние сме уникални в Европейския съюз – очертава се да работим вече съвсем без помощ от държавата и да оцеляваме така, както досега – с много труд и упоритост, подклаждани единствено от любовта и отдадеността ни към професията. Иначе сме оплювани, наричат ни презрително „зърнари", като тези обиди идват предимно от хора, които нямат ясна представа за това, което правим. А то е, че обичаме земята и създаваме продукти, необходими за оцеляването на хората в тази страна.


- Да, но из блоковете жънат и орат доста лъскави и скъпи машини. Значи имате достатъчно пари, за да си позволите да ги купите.
- Това не трябва да се разглежда така еднозначно. Никой досега не събра смелост да каже колко е кредитният портфейл на отрасъл „земеделие” в България. Вземаме милиард субсидии, но никой не коментира колко са кредитите ни, с каква лихва са, какви акробатики трябва да правим, за да сме коректни кредитополучатели дори тогава, когато субсидиите закъсняват с месеци... Никой не се интересува и колко пари раздаваме под формата на рента. 


- В бюджета за следващата година няма предвидени средства за държавни доплащания на единица площ. В същото време те се увеличават за другите производители, това дразни ли ви?
- Няма нито един зърнопроизводител, който да е казал нещо негативно за това, че правителството насочва пари към другите сектори в отрасъла. Това е напълно естествено и ние ще сме последните, които биха тръгнали да нагнетяват отрицателно отношение в тази насока. Ценим по достойнство труда на своите колеги, пък и всички сме в един кюп, т. е. работим в един отрасъл, макар и в различни негови разновидности.


- Една от старите ви болки е спряното през 2009 г. възстановяване на акциза върху горивата...
- Никой не можа да разбере защо се постъпва така. Защото не може Европа да отпусне и разреши възстановяването на акциза, да отпусне средствата, а реално вече четвърта стопанска година те да не се разплащат на хората! Ами ако утре се сетят да попитат къде са тези пари, какво обяснение ще даде Министерството на земеделието и храните? Да не говорим, че този факт пряко удря конкурентоспособността ни на европейския, пък и на световния пазар, тъй като в другите страни – членки на ЕС, това е отдавнашна практика, която никога не е прекъсвала.


- Искате да кажете, че тези европейски пари отиват някъде другаде?
- Може би. Факт е, че при нас ги няма. Оттук всеки може да си прави каквито си иска изводи. Ето, тази година имаше нотификация от ЕС за това разплащане, имаше заделени 70 милиона лева в бюджета на министерството, имаше маса изказвания и обещания от страна на министъра. Но в крайна сметка парите ги няма, това е истината. И е логично при това положение да се запитаме къде все пак са отишли те и тази година и защо.


- Какъв процент от разходите ви отива за горива?
- Не по-малко от една трета. А това е много. Като тази част има трайната тенденция да се увеличава – сами виждате, че цените на горивата растат непрекъснато. Но това далеч не е всичко. Неблагоприятните климатични условия и продължаващата суша увеличават изразходваните средства за гориво, тъй като е необходимо механизираните обработки да се извършват неколкократно, за да се достигне нужната ефективност. Това вече предполага, че земеделските производители трябва да направят двойни и тройни разходи за гориво.


- Цената на зърнените култури обаче е доста висока и би следвало да ви компенсира за всичко.
- При слабата реколта на пролетниците през тази година по-високите цени на продукцията категорично не компенсират близо два пъти по-ниските добиви. Себестойността на тон готова продукция си остава изключително висока и заради значителните разходи за гориво, за торове и за различни други дейности, които дори и относително добрите изкупни цени не могат да покрият.


- Според правителството обаче европейските субсидии за догодина са увеличени и дори при липсата на национални доплащания, вие пак ще получите повече пари от тази година. Защо негодувате?
- Догодина ние, земеделските производители, трябва да получим по 25,40 лева на декар. В същото време даваме рента от 35-40 лева на декар.


- Нали не искате да кажете, че ще работите на загуба?
- Не, разбира се. Нашата стока си има цена, която влиза в цялата тази калкулация. Рискът обаче в земеделието е много голям и това трябва да се има предвид. Плюс това при нас няма нормирано работно време, не може трактористът или комбайнерът в 17 ч. да слезе от машината и да запраши към къщи, тъй като е свършило работното време.

По време на кампаниите се работи и нощем, на смени, ако техниката откаже, тя се оправя в движение, защото житото няма да ни чака да се наумуваме. Всичко това води до много голям преразход на средства. И затова е преценено, че в рамките на общата стопанска политика на Европейския съюз трябва да има и съюзно, и национално субсидиране. А нашата държава сега бяга от това свое задължение. Ще дам за пример Румъния –  нашата северна съседка, която беше далеч след нас и съвсем на опашката в ЕС. Румънските колеги получават национални доплащания! Да не говорим за Франция, Германия...


- Какво ще кажете за предвидените изменения на Наредбата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства? Това ще засегне ли земеделските производители?
- Нашата система е проста. Всеки земеделски производител си купува необходимото гориво от съответния дистрибутор на „Лукойл” и го складира в собствени цистерни, от които се пълнят резервоарите на машините му. Изменението и допълнението на въпросната наредба изисква да се поставят фискални устройства тъкмо на тези резервоари. Това е парадокс, който едва ли има аналог в ЕС!


- Тоест, ще се наложи да продавате сами на себе си и това да се отчита от фискално устройство, свързано със съответното поделение на НАП?
- Точно така излиза. Аз трябва да го продавам на тракториста си, на комбайнера си. Само че как ще става това, като той е мой работник по смисъла на Кодекса на труда! Ние не продаваме гориво, а зареждаме собствените си машини. И още – тази продажба ще трябва да се облага с ДДС, при положение че вече сме платили този данък с покупката на горивото, включително и за транспорта до горивния ни склад. Така се получава двойно данъчно облагане за едно и също нещо.

Но парадоксът има и една друга страна – на каква цена ще продавам горивото на тракториста си, ако все пак това се наложи като практика? На по-висока от тази, на която съм го купила, на същата или на по-ниска?! И още – какъв документ ще издам на тракториста си за горивото и по-важното – къде ще го отчете той, за да се затвори кръга и да се оформи картината за разходите на фирмата. И няма ли да стане нужда той пък да ги пише в данъчната си декларация и да плаща данък за нещо, което реално не е получил като финансови средства или стока? Ето с такива книжни премъдрости се опитват да ни губят времето, вместо да ни помогнат да си вършим работата и да си плащаме данъците в пълния им размер!


- Говори се, че Институтът за пазарна икономика е предложил на правителството да обмисли вариант да се въведе данък върху доходите от земеделската рента. Какво знаете за това?
- Предварително се извинявам, ако някой се почувства обиден, но това е поредната абсурдна идея. Това означава да се нанесе сериозен удар върху най-бедните жители на селата, които отдават малки земеделски парцели на арендатори. Така че подобна, меко казано необмислена мярка, би засегнала хиляди собственици в селските райони. Фермерите се питат не е ли по-удачно държавата да събира данък от банките върху лихвите, които те вземат по кредитите на земеделските производители?


- А очаквате ли да бъдете компенсирани за сушата, която ни сполетя през тази година? Наскоро премиерът каза, че държавата не е застрахователно дружество.
- Никой от нас не твърди обратното. Но за никого не е тайна, че земеделието е дейност с много висок риск. И доколкото то е може би единственият работещ отрасъл у нас, би следвало държавата да е по-загрижена за неговото състояние. В същото време в другите държави ситуацията с есенниците е много по-добра сега.

В страните, които са най-големи производители – Русия, Украйна, САЩ – посевите са в добра кондиция, паднаха дъждове и сеитбената кампания там е много напреднала, за разлика от предходните две години. Така че там се очакват много добри резултати. Това веднага ще се отрази и на цените на продукцията – световните анализатори очакват те да са под 300 лева за тон зърно догодина. При нашата висока себестойност на единица продукция тази цена би могла да се окаже убийствена за българското земеделие. Такава е ситуацията. Но у нас се залагат пари за подпомагане за колегите от други сектори.

Така че сме песимисти по отношение на утрешния ден. Иначе точна сметка ще направим за страната, ако завали. Но до седмица, защото в противен случай реколтата е обречена, тъй като  поникналите есенници в сегашното им състояние няма да са способни да преживеят зимата. Растенията не могат да оцелеят без вода – поникването на места беше „подлъгано” от слабите дъждове, които падаха напоследък, но на много места засетите площи остават „плешиви” и загубата на насажденията е вече факт.


- Значи да очакваме лоша селскостопанска година за българското земеделие, така ли?
- На никого от нас, земеделските производители, не ни се иска да е така. Но нещата вървят натам. Смятам, че правителството, в стремежа си да върже бюджета за догодина, започва да променя устойчиви досега условия в стопанския живот на страната, което в бъдеще може да има дълготраен негативен ефект.



В категории: Интервю , Горещи новини