Костов изпрати България на съд в Хага

Автор: Велизар Енчев

Това, за което предупреждаваме от десет месеца и от което се страхувахме, е вече факт. Сезгин Мюмюн – шеф на федерация „Справедливост“, подаде жалба в Международния наказателен съд в Хага, подкрепена от десет изселнически организации в Турция. Жалбоподателите настояват трибуналът да разследва България за извършване на геноцид по време на т.нар. Възродителен процес.

Приложените от Мюмюн и компания документи трябва да докажат, че от половин век тук се провежда „политически и етнически мотивирана систематична геноцидна престъпна държавна стратегия, насочена срещу 1 500 000 български граждани с турско етническо самосъзнание и мюсюлманско вероизповедание".

Колкото и да е парадоксално, изселническите организации и техният софийски емисар твърдят, че геноцидът продължава и днес, тъй като държавните институции отказват да ревизират всички последици от Възродителния процес.
Доказателство за въпросния геноцид е продължаващото присъствие в регистрите на ГРАО на български, руски и други имена, насилствено наложени на българските турци. Този тих терор с имената нанасял не само морални рани, но и водел до материални щети в наследствените права.

Между другото се споменава и за пречки при използването на турския език на общинско ниво, което трябва да убеди Хага, че малцинствените права у нас се погазват.
Но най-силният юридически аргумент на изселниците е парламентарната декларация от 11 януари 2012 г., в която народните представителите осъждат Възродителния процес. Нека видим какво съдържа декларацията, написана от Сезгин Мюмюн и Иван Костов и приета с гласовете на ГЕРБ, СДС, ДСБ, ДПС и БСП:

„Като се позоваваме на най-високите достижения на европейската и световна мисъл, на международното право в областта на правата на човека и малцинствата;
Като се позоваваме на Европейската харта за правата на човека и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи;
Като изразяваме огромното си съжаление за това, че от началото на демократичните промени, в продължение на 20 години, българската правосъдна система не съумя да накаже виновниците за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани, в това число и за така наречения Възродителен процес;

Като изразяваме категоричното си убеждение, че за подобни престъпления не може да има давност, заявяваме:
1. Осъждаме категорично асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в Република България, включително и така наречения Възродителен процес.
2. Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.
3. Призоваваме българското правосъдие и Главния прокурор на Република България да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за така наречения „Възродителен процес”. Опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ.”

Още на 11 януари коментирах в телевизионния ефир, че стореното от Костов ще ни струва скъпо и прескъпо. Не обичам да се цитирам, но сега имам правото да припомня какво написах тогава в „Галерия“:
„Декларацията на Костов е налудничава стъпка, която ще има болезнени последици – международноправни, етнически и финансови. Този документ  съдържа недопустима квалификация, която може да изправи България на подсъдимата скамейка на Международния трибунал в Хага.

Твърдението, че на наша територия е извършено етническо прочистване, ни вменява тежка вина и поставя България в една група с престъпленията в Босна и Херцеговина, Косово, Руанда и Судан, където имаше класическо етническо прочистване по време на кървави граждански войни. Фактът, че няма нито един международен документ, който да сочи, че през 90-те години на миналия век в България е имало етническо прочистване, говори за правната несъстоятелност на декларацията за Възродителния процес. Но какво значение имат за Костов фактите, щом трябва да заслужи трийсетте си сребърника.

Костовата декларация не само ни прави потенциални клиенти на Хагския трибунал за престъпления срещу човечеството, но и усложнява  проблема за обезщетяването на потомците на тракийските бежанци, съгласно клаузите на Ангорския договор от 1925 г. Нещо повече – изселниците в Турция вече могат да предявят претенции за финансови обезщетения...“
След като изселниците се възползваха от подаръка на Костов и депозираха жалбата си в Хага, имаме две новини – една добра
и една много лоша.

Добрата гласи: жалбата не отчита факта, че на подсъдимата скамейка в Хага могат да се изправят само физически лица, а не държави. Освен това делото за Възродителния процес е замразено, при това без да се осъди и едно физическо лице, което значи, че шансовете на Мюмюн в Хага са нулеви. Наскоро той обяви, че срокът за разследване на започналото през 1990 г. дело е удължен с три месеца, но това не бе потвърдено от прокуратурата.

Лошата новина обаче доминира. Офанзивата срещу България е добре премерен ход на ислямистките кръгове в Турция, който цели да ни компрометира пред международната общност. Самият факт, че съдиите в Хага ще се занимават с прашясало българско дело, ни дискредитира като ксенофобска държава.
Успокоителните коментари на експертите по международно право  дават гаранции за отхвърляне на турския иск, но те не могат да предотвратят започналата в Турция кампания по този въпрос, горещо подкрепяна от ДПС.

Къде обаче бяха хората на Ахмед Доган през последните 23 години, 11 от които минаха под сянката на тяхното управление – като мандатоносител или като управляваща коалиция?
Георги Първанов беше два мандата държавен глава, при това с решаващата електорална подкрепа на ДПС през 2001 и 2006 година. Защо Доган не поиска от Първанов да осъди Възродителния процес при властването на депесарския президент?

И защо през тези години ДПС не направи нито един опит за заличаване на насилствено наложените имена от регистрите на ГРАО?
Да говориш за етническо прочистване в България след освобождението ни от турско робство през 1878 година, означава да слагаш знак на равенство между целенасоченото избиване на българите в Източна Тракия в началото на XX век и екскурзията към Къпъ Куле през лятото на 1989-а.

За първото свидетелства комисията „Карнеги“, доказала, че това е класически геноцид над коренното българско население, извършено от турската армия и дивашкия башибозук.
Второто е в телевизионните архиви на България и Турция, запечатали как  десетки оператори на турска територия чакат стотиците лади и москвичи с българска регистрация, натъпкани с покъщнина. И да не забравяме как Анкара официално излезе с този подстрекателски призив: "Идвайте, майката родина ще ви приеме!"

Като знаем всички тези факти, неоспорени от нито един историк, може ли изобщо да се прави сравнение между турските кланета над тракийските българи и организираното от Турция мирно преселение на турскоговорящи българи?
Очевидно Иван Костов, гербери, депесари и бесепари го могат, защото само така се перат червени биографии и кагебистки досиета. И докато заради зависими политици ни съдят в Хага за измислено етническо прочистване, радикалният ислям е вече тук и се готви да изчисти България от българите.

Демонстративните петъчни молитви пред софийската джамия, когато постланият с молитвени килимчета тротоар е окупиран от десетки налягали с вид на талибани, е само началото на тихата ислямизация, преследваща една подмолна цел – радикална ревизия на резултатите от Руско-турската освободителна война и връщане на Дунавския вилает в пределите на новата Османска империя.

Анализирай това
Да говориш за етническо прочистване в България след освобождението ни от турско робство през 1878 година, означава да слагаш знак на равенство между целенасоченото избиване на българите в Източна Тракия в началото на XX век и екскурзията към Къпъ Куле през лятото на 1989-а.



В категории: Анализи , Горещи новини