Работя в медия, живо съм заинтересуван от притока на реклами в нея, уважавам труда на колегите в други електронни медии, но психичното ми здраве ми е по-мило. Като един истински алтруист умолявам и вас – по време на телевизионни реклами изключете апарата, излезте на терасата да подишате чист въздух, до тоалетната по две големи нужди отидете, полейте фикуса, но стойте по-далеч от приветливия син екран. За ваше добро е.
Нека не ми се сърдят пълчищата рекламисти, маркетолози, сценаристи, копирайтъри (извинявам се) и клипмейкъри (още повече се извинявам), но след все по-нарастващото, като времетраене, тяхно шествие по телевизията ми иде едновременно да скоча през прозореца, да глътна яка доза цианкалий и след това за по-сигурно да се заколя на банциг.
Забелязали ли сте, че тв рекламите имат чудното свойство да прекъсват филма точно когато Брус Уилис е хванал лошия и тъкмо възнамерява отривисто да го ошамари или баш когато Мария Грация Кучинотта си разкопчава жакетчето и аха-аха да го свали от прелестната си снага?
Не, не е случайност, подлите рекламни паузи са замислени точно в такива любими моменти. Нарича се „праймтайм”.
Измислен е не за да ви даде каквато и да било полезна информация, да ви стимулира да си купите нещо полезно и улесняващо живота, а да ви скъса нервите и след гледането им да се почувствате пълен идиот, смотаняк и некадърник, че не притежавате всичко изброено в тях.
Напоследък фаворит ми е разтапящата сърцето история за една лилава крава. Дебилно захилен стопанин от едни средноевропейски планини й подава ведро с вода, но тя нейната си знае – бута го с муцуната и кретеноидът, вместо да й сложи стиска сено, понеже очевидно добичето е гладно, стига до гениалния извод, че всеки път, когато то го побутва, иска от него да се осмели да покаже малко нежност.
В този момент отчаяно се сещам за цикъла разкази на Йовков „Ако можеха да говорят”. А когато гледам телевизия в по-почерпено състояние, живо си представям как Шутият вол от едноименния разказ показва толкова силна нежност към горепосочената лилава крава, че от нейното мучене се люлеят стълбовете на уличните лампи пред нас.
След толкова дълъг стаж пред екрана, аз вече съм твърдо убеден – телевизионните реклами не просто са придатък към програмата, а изграждат свой собствен свят. Изпълнен с рязко презрение към потребителя, съчетано със снизходително пренебрежение, в зависимост от това какво изделие ще се осмели да хареса и си купи.
От тях човек става изключителен прагматик и вече знае, че дори да отиде с жена си в ресторант за романтична вечеря, трябва да е пълен идиот, ако не носи със себе си поне две кутии прах за пране и средноголяма туба с омекотител.
Всичко се случва, я невнимателен келнер, я временна несръчност, вие не трябва да се излагате пред обществото да ходите окапани с манджа! В този разред ми е най-любима една история с нацупено момиченце, което отчаяно пита майка си каква приятелка й е еди-коя си, щом й е върнала блузката така засрана.
След светкавична и усмихната перателна операция обаче всичко си идва на място, блузката свети от чистота и приятелството между децата е здраво и крепко, като неотдавнашната ни дружба с великия Съветски съюз.
Дълги месеци ми бяха нужни, докато схвана едно послание, изиграно на борда на боен кораб от банда щъркели с пушки. Във военен маниер те подвикваха песничка, от която разбирах само, че някой е невинен, а ако има две черти работата вече ставала опасна.
И понеже в моя роден град вече няколко сезона на мода е спортното облекло с три черти, съвсем недоумявах за какво става дума. Докато добра приятелка, изпаднала в положението от рекламата, ме светна, че щърците представяли тест за бременност.
Като говорим на такива теми обаче, изпадам във възторг от една съвсем прясна история за хептен разгонен младеж, който с вакуум за отпушване на мивки двусмислено приканва към бравурно съешение една срамежлива мома в тиролска носия. Накрая, доколкото усещам, тя му кандисва и цялата магия на любовта се изпарява – ставало въпрос за верига магазини за мобилна комуникация.
Като малък имах ужасен синузит. Честна дума, изчезна ми в казармата от постоянното носене на войнишко кепе. Та, от детските години пазя мил спомен как това заболяване се отразяваше на моя говор. Затова съм особено чувствителен към едно клипче, възхваляващо в специално измислена за случая песничка марка хартия за зачистване на задни части от човешкия организъм. Изпълнява го едно синузитно меченце, с такъв ентусиазъм, че ръката на човек сама се вдига, да го перне отзад, по теменцето. На такъв вид плесване в нашата махала, когато бях малък, му викахме „мастичка”.
Прочее, едни от най-изпълнените със съдържание телевизионни реклами са тези на лекарства. От тях наистина ме побиват тръпки и дори да се чувствам здрав като бик, изпитвам неудържимо желание веднага да сляза до денонощната аптека и да пазарувам, пазарувам, докато ми свършат всичките налични пари.
Сиропи за кашлица, противогрипни хапчета, прахове за гърло...
все нещо ще ми влезе в употреба, не може пък съвсем всичко да ми е наред. Само не разбирам твърде ясно края на медицинските рекламни послания. Казват нещо като „лекарственпродуктзавъзрастнисъдържаибупрофенпредиупотребапрочететеупътването”.
Особен е и говорът в тв рекламите. По правило, всяка от тях, която се отнася за дамски превръзки, парфюми, готварски подправки или модна линия дрехи, се произнася от един и същи дамски глас, изпаднал в сладка нега, сякаш след осемнадесет бурни оргазма. Типично мъжките послания пък реди един и същ мъжки глас, изпаднал в сладка нега, сякаш след току-що свършило обезвъздушаване.
Имам и новина за вас. Ако слушате в рекламата българска реч, а устите на телевизионните герои се мърдат неестествено, не сте зле със зрението, не сте пили лоша ракия.
Така е, защото деветдесет процента от тях са правени извън нашата страна. И според сключените договори, се изнасят за съответната територия, дублирани на езика, който се говори в нея.
Аз изпитвам силно подозрение, че рекламистите играят заедно с правителството. Повод за тези ми съмнения дава няколкогодишното ми наблюдение, че по време на вечерните новини, в които по принцип се говори само за успехите на правителството, има поне три или четири мощни рекламни паузи.
Ако сте по-болни или сте попрекалили с алкохола, може да изпаднете в делириум от интересната смес „лентички - първи копки – прах за пране – шоколадови изделия – парламентарен контрол – заловени престъпници – АЕЦ „Белене” – презервативи – наденица”.
Преди време четох нещо от един злобничък французин, Фредерик Бегбеде, който си вади хляба именно с писане на текстове за всичко, за което ви говорих дотук: „Хората се самоубиват, защото намират в пощенските си кутии само рекламни листовки”.
Така говори, щото не е гледал реклами по някоя българска телевизия.
