На 24 септември завършващи студенти от НАТФИЗ ще представят на сцената на Бургаския театър „Адриана Будевска“
Автор: Диана Славчева
своя дипломен спектакъл „Кавказкият тебеширен кръг“. Бъдещите актьори може и да са грамотни младежи, но потенциалните зрители на постановката с ужас установиха, че нещо дейците на театралния фронт в Бургас не са много наясно с българската граматика, а очевидно и общата им култура се губи някъде под морското равнище. Защото и на афиша с програмата на навършващия 100-годишен юбилей храм на Мелпомена, и в неговия официален сайт малкото име на автора на пиесата Бертолт Брехт е лишено от последната си буква и е отпечатано като Бертол (сн. 1)!
Пълен хаос цари и в изписването на пиесата – веднъж като „Кавказкият тебеширен кръг“ (правилно), веднъж като „Кавказкия тебеширен кръг“ (неправилно). Интересно, ако подрастващи ученици решат да „сверят часовниците“ на правописа си, взимайки за пример театралните афиши, докъде ли ще я докарат?!
Нейсе. Да беше само това, та да го преживееш някак си. Но в навечерието на Европейския ден на езиците – 26 септември, няма как да си затворим очите, че езиковите инвалиди в нашата страна стават все повече и повече. Сякаш някаква епидемия схваща пръстите на учениците, когато трябва да напишат нещо на български език – било то стискайки химикалката, било с клавишите на клавиатурата. Мъка голяма! Все на латиница или на математически символи ги избива.
И как няма да не е тъй, като епидемията на неграмотността е плъзнала не само в школата. Проказата й дълбоко е проникнала в ниските, средните и високите етажи на властта, в местната, общинска и държавна администрация и изобщо е на всеки километър. Ако не вярвате, достатъчно е да се взрете в крайпътните табели, за да си съберете цяла колекция с грешно изписани имена на селца, градове и всякакви други топоними. Щото то и географията не се учи вече както трябва. Иначе нямаше край магистрала „Тракия“ да четем „Сивленград“ (сн. 2). И докато се зверим това пък чудо какво е, да се ориентираме по надписа под него на латиница, от който става видно, че стрелката сочи към Свиленград.
Но не само край аутобаните можем да забием спирачки, потресени от грешките в надписите. Във Варна например може направо да ви откажат краката да се движат, съзирайки обозначението „Пешаходна зона“ (сн. 3). Че пеша се ходи по нея, вярно, ама в граматиката си има други, не толкова пешаходни правила за словообразуване, които, извинявам се, ама се учат още в основното училище.
И за да добием представа какво ни чака, както така бодро крачим по тези пътеки уж към светлото бъдеще, ще припомним какво ни е патило в тъмното минало, за което Неофит Бозвели в своето „Землеописание“ от 1835 г. пише: „Българите са... добросклонни и остроумни, но неученето ги прави съвсем диви, невежи и посмиваеми от другите изкусни и учени европейски народи“!
То всички знаем, че колелото на историята се върти, но някои народи успяват да насочат движението му напред, докато май нашего брата все нещо назад го тегли. Май, а?!
