Каква „слънчева, комфортна и смешна” страна е България

Автор: Яна Славянска

От няколко години, след излизането си в пенсия, едно руско семейство живее в Поморие. При това без да е измамено от някой некоректен строителен предприемач. Въпреки това са натрупали достатъчно жизнен опит – толкова сериозен, че дори главата на фамилията Владимир Пантелеев е успял да напише книга.

Озаглавил я „В пенсия в България”, а подзаглавието гласи: „Как за 5 месеца да удължиш живота си със 7 години”. Защото е уверен, че пенсионната възраст е само едно начало на дълъг и интересен път, „особено ако той минава през такава чудесна и комфортна страна, каквато е България”.

По професия Владимир е преподавател и научен сътрудник. Той отбелязва, че всеки, който е решил да посети нашата страна, несъмнено се въоръжава с необходимите знания от интернет или взима със себе си пътеводител. Но при всички случаи забравя за някои елементарни неща, сред които най-вече са... думите. И България – изтъква той – в този план е „страна-загадка”.

Поклащането с глава
Тук ще предадем неговия разказ от първо лице, който е публикувал в сайта си и започва още при пристигането на руския човек на летището, за да разберем най-добре точно за какво става дума. И така:
„Опитвате се да намерите автобус, който е в посока от аеропорта до нужния ви град. Приближавате се до шофьора и питате, пътува ли той до Несебър например. Водачът кимва с глава, но неизвестно защо не ви пуска в този рейс, а посочва другите. „Сигурно няма места” – решавате вие, макар и возилото да изглежда полупразно.

Отивате при друг автобус и историята се повтаря. Така може дълго да обикаляте от рейс на рейс...
В крайна сметка, разбира се, все ще се доберете някак си до Несебър, защото българите са много гостоприемни хора. Поредният шофьор, поклащайки отрицателно глава в отговор на вашия въпрос, изведнъж ви кани в салона си, при което решавате, че човекът ви е съжалил и ще се отклони от пътя си, специално за вас, за да ви закара до Несебър.

Но с това куриозите не свършват.
Добирайки се до там, закъдето сте тръгнали, все ще ви се поиска да похапнете в някое ресторантче. Независимо от това, че подаденото ви меню е написано на кирилица, много от ястията ще си останат непонятни за вас и ще се наложи да прибегнете до помощта на сервитьора.

Имате ли шопска салата
Вероятно ще го запитате: „Имате ли шопска салата”. А келнерът ще поклати глава наляво-надясно. „Тогава пълнени чушки с кайма”? Но той отново ще завърти глава. „А кюфтета”? – в отговор ще видите същия жест. Най-накрая съвсем омърлушени тъжно ще запитате: „Е, поне риба имате ли”? Но резултатът ще е същият. При това сервитьорът непрестанно ще си записва нещо в тефтера.

Загубвайки всякаква надежда, че скоро ще похапнете, вие се опитвате да си поръчате поне десерт: „Грозде, праскови?”... Келнерът отново върти глава и вие в недоумение се взирате в него. А той мило ви се усмихва и се отправя към кухнята.
И докато се опитвате да дойдете на себе си, от кухнята започват да се появяват няколко сервитьори с подноси и започват да отрупват масата ви. Появяват се и шопска салата с кюфтета, и риба с гарнитура, и пълнени пиперки, и грах със задушено месо, домати, краставици, грозде, праскови и всякакви други български вкусотии. Би могло да се нахрани цяла рота с тези блюда...

Впрочем, ако не може да се справите с всичко това, което на практика едва ли е възможно, по ваша молба обслужващият персонал елегантно ще ви опакова остатъците в пластмасова посуда, при което ще си осигурите храна за целия следващ ден.
Но това едва ли ще бъде последната ваша среща със ситуациите, в които българите с лъчезарна усмивка ще ви казват „да”, поклащайки отрицателно глава. Ние със съпругата ми Тамила и до днес не можем да свикнем с това и питаме повторно: „Това „да” ли е, или „не”? И със същата лъчезарна усмивка ни отговарят, кимайки бързо: „да, да, да”.

Думите
Така че, ако искате да избегнете недоразуменията, запомнете, че българите поклащат глава от едната на другата страна, когато казват „да” и кимат, когато отговорът е „не” – обобщава Володя и дава примери с няколко думи пък, които биха могли да подлъжат братушките при общуването си с наши сънародници.
Една от тях е диня, която на руски означава пъпеш. Друго такова слово е тиквичка, което за руснаците е кратуна. „Направо” би могло да ги заблуди, защото на техния език означава – надясно.

Куче пък наподобява думата им за купчина.. Гора на руски е планина,, столът е маса, неделя – означава седмица, а грижа – така болезнената... херния.
В края на тези си обяснения, Владимир обобщава: „Ето такава слънчева, комфортна и смешна страна е България”.


Откъси от книгата „В пенсия в България”

Всеки пети се стреми да напусне днешна Русия. Причините са много – провалът в сферата на здравеопазването и социалната подкрепа на населението; постоянното влошаване качеството на хранителните продукти; лошата екология – замърсяването на въздуха от автомобилите, отравянето на водите, практически невъзможните да се изчистят промишлени отпадъци; нарастването на престъпността при пълно парализиране на съдебната и правоохранителните системи и много други.

До неотдавна знаех за България само това, че я наричаха „шестнадесета република на СССР”. Така и не ми се случи да я посетя. Макар през последните години доста да пътувах из Европа – Чехословакия (тогава все още беше една страна), Унгария, Полша, Германия, Белгия, Холандия, Франция, Испания… Най-много ми се искаше да живея в две страни – във Франция и Белгия. Навярно защото знаех добре френски език още от времето, когато работих като преподавател в Алжир.

И ето че веднъж една наша приятелка се завърна от отпуска и ни разказа в какъв прекрасен европейски град е прекарала цяла седмица. Море, слънце, прекрасни плажове, уютен хотел, вкусна и евтина храна, приветливи хора, с които така лесно се разговаря.
Оказа се, че всички тези прелести се намират в България, в градчето Поморие. Разказът й беше толкова „апетитен”, че у нас отново се пробуди дремещото желание да заминем някъде.

Ровейки се в цяла камара сайтове за България, намерих неща, на които не можех да повярвам: страната даваше постоянно жителство на чужденците – пенсионери без никакви условия. Не беше нужно да се открива фирма, да се получават някакви разрешения, да се показват дипломи и пр. Достатъчно бе да си пенсионер...

Стана ясно, че в България все някъде трябва да се живее, а цените на недвижимостите в сайтовете бяха толкова привлекателни, че от Москва изглеждаха едва ли не като безплатно приложение към жителството...
Да, и в Русия има черноморско крайбрежие. Но знаете ли колко струват сега имотите там? И какви са цените на плодовете и зеленчуците? Да не говорим за медицината за пенсионерите...

В същото време толкова близо до Русия има такива прекрасни места като България, където въздухът и водата са чисти, прекрасните натурални продукти съответстват на европейските стандарти, плодовете и зеленчуците са евтини и положителните емоции изобилстват. А и морето тук е топло...
Тук може да се живее спокойно и от нищо да не се боиш. Аз не съм видял досега по улиците на нашия град (Поморие, б. р.) пияни или младежи с бутилки бира в ръце – а как ми е омръзнала тази картина в Москва! Дори и нощем човек може да се разхожда без страх.

Ще ви разкрия най-голямата тайна –  България е единствената страна в Евросъюза, където за вас всичко е достъпно, съвсем легално и завинаги!





В категории: Горещи новини