Следите остават: Горчива мистерия с архива на захарния завод


Следите остават: Горчива мистерия с архива на захарния завод
Олигархът Ветко Арабаджиев със сина си – автопилотът Владимир, който е в борда на Захарен комбинат „Пловдив“
10 Април 2018, Вторник


Над хиляда работници и служители на пловдивския Захарен комбинат така и не можаха да се пенсионират, защото от управата не им дават удостоверения за трудовия стаж. Фирмата, която ги е осигурявала, е преименувана...

Автор: Камен Христов

Над хиляда работници и служители на пловдивския Захарен комбинат така и не можаха да се пенсионират, защото от управата не им дават удостоверения за трудовия стаж. Фирмата, която ги е осигурявала, е преименувана, а неин собственик от 2011 г. е офшорка от Великобритания. Другата фирма, която също стопанисва предприятието, не се явява юридически приемник на приватизатора, казват от Инспекцията по труда.

„Целият Пловдив знае чие притежание е захарният завод – той беше купен преди 16 г. от хотелиера Ветко Арабаджиев. Защо ни хвърлят прах в очите, толкова ли не могат да го намерят", чудят се ощетените, които от 2012 г. търсят без успех правата си.

Някои от тях са се опитвали повече от една година да си уредят документите за пенсиониране, но отдавна са се отказали и са се примирили. „Ходих в Инспекцията по труда, в НОИ, в Държавния архив... Непрекъснато им пращам писма, но те ги връщат. Дадоха ми адрес на фирмата, но на него се оказа, че няма никой. Излиза, че няма как да се пенсионирам?“ – притеснява се техноложката Еленка Аргирова, която е работила в спиртоварната на комбината в с. Катуница вече 42 г.

Заради стотиците молби за съдействие, които са получили в Районното управление по социално осигуряване в града под тепетата, оттам са подали сигнали до прокуратурата и полицията с искане да се установи къде е безценният архив. Засега издирването на съдбовната на хиляди души документация не дава резултат. А от "издирването" на архива са мивали вече цели 6 години.

Следите на истинските собственици на захарния завод водят към компании, регистрирани в Англия, Кипър, САЩ и Ирландия.

Както се казва обаче, следите винаги остават. 

Когато през 2011 година Еленка Аргирова тръгнала да събира документите си за пенсиониране, от НОИ й казали, че всъщност е работила за фирмата „Проджект мениджмънт“. В  трудовата й книжка обаче няма нито един техен печат. В нея е отбелязано, че от 1997 г. насам жената е била осигурявана от Захарен комбинат „Кристал“. Същата информация е посочена и в регулярните писма, които допреди време НОИ пращаше на осигурените лица.

Но в справката, която Аргирова си извадила от осигурителния институт чрез личния си идентификационен код,  е записано, че от 1997 г. работодателят, който е превеждал парите й за пенсия, е тъкмо „Проджект мениджмънт“. Еленка сама тръгва по дирите на непознатото за нея дружество.

От „Личен състав" в комбината й покочили като адрес пощенска кутия № 313. Първото изпратено от нея писмо се върнало от пощата с бележка, че пратката не е потърсена от получателя. Следващият й опит за кореспонденция бил изпратен обратно с гриф „Няма такава фирма тук“.

На многобройните си запитвания в Инспекцията по труда Аргирова получила пространен отговор: „Уважаема госпожо, въпреки че считано от 1 януари 2007 г. се осъществява същата дейност на същата производствена площадка, Захарен комбинат „Пловдив“ АД не се явява юридически правоприемник на Захарен комбинат „Кристал" АД, съответно на ЗК „Васил Коларов" (името на завода преди приватизацията, б. р.). Тоест документите, удостоверяващи трудов стаж на работилите в ЗК „Кристал“ и ЗК „Васил Коларов“ не се съхраняват от ЗК „Пловдив“.

Трудовите инспектори посъветвали Еленка да подаде писмено искане до Захарен комбинат „Кристал“, който на 21 март 2011 г. бил преименуван на „Проджект мениджмънт“ АД, представляван от някой си Мариос Ленас. „Защо след като фирмата е преименувана едва миналата пролет, в регистрите на НОИ е отбелязано, че тя ме е осигурявала от 1997 г.?“, недоумява кандидат-пенсионерката.

В аналогична ситуация са изпаднали и много други нейни колеги, които също не могат да си осигурят необходимия за пенсионирането си документ. Тодорка Личева например, която някога е  работела в комбината като хигиенистка, също не могла да си извади нужното й удостоверение, но за разлика от Еленка, отказала да прави по-нататъшни опити да се сдобие с него и подписала пред НОИ декларация, че е била осигурявана на минималната работна заплата. Нещо, което й  гарантира получаването поне на минимална пенсия вбъдеще.

Заслужените си пари, с които да прекара старините си, няма да вземе и шлосерът Илия Личев. Той решил по-рано да си извади заветното удостоверение – още преди преименуването на Захарен комбинат „Кристал“ в „Проджект мениджмънт“. Специалистите от РУСО обаче го предупредили, че документът няма да му свърши работа.

Когато се извършва преименуването, като седалище на мистериозната „Проджект мениджмънт“ е посочен търговският център „Гранд“ на ул. „Кап. Райчо“ 56. От управата му уточняват, че действително такава фирма е наемала офис при тях, но само за 10-15 дни, след което се е изпарила без следа. Предполага се, че адресът е бил нужен, колкото да се извърши съдебната  регистрация.

Мистерията се заплита, след като справка в Гугъл показва, че обявеният като представител на издирваната от всички компания Мариос Ленас е... данъчен съветник в Кипър. В Търговския регистър като членове на съвета на директорите фигурират и двама българи, а за представител на борда е посочена офшорката от Сейшелите „Фокс пропъртис лимитед“.

Собственици с малки дялове още са различни физически лица и контролираната от кръга около бизнесмена Ветко Арабаджиев „Вики груп“. Близо 96% от дяловете държи друга офшорка, именувана „Фастуей ентърпрайсиз лимитид“.

Тя е от Великобритания, а на събрание в клона й в кипърския град Никозия за неин български представител е избран Васил Главчев. Той е дългогодишен юрист в захарния завод, където работи и досега. Но така и не открихме за коментар. „Проджект мениджмънт“ държи около 66 % в Захарен комбинат „Пловдив“, но иначе според Инспекцията по труда не е юридически правоприемник на едновремешния комбинат. Малко над 27 % от предприятието притежава американската компания „Лавана“ и ирландската „Комарто лимитед“. Член на борда на директорите е синът на Ветко Арабаджиев – автопилотът Владимир, който от известно време живее в Сен Тропе.

Пловдивската захарна фабрика бе приватизирана от Ветко Арабаджиев и покойния бос на „Мултигруп" Илия Павлов през 1996 г. Говори се, че Арабаджиев не е имал нужните пари и затова е потърсил съдружие с Павлов, който платил почти цялата сума от 2 милиона щатски долара. Двамата бизнесмени учредили специално за приватизацията дружеството Захарен комбинат „Пловдив“, в което всеки от тях имал дял по 49,8 %. Остатъчният дял бил предоставен на дългогодишния директор на комбината Петко Моравенов.

Близо петилетка след тази машинация се оказва, че заводът дължи 5 млн. лв. на доставчици и на държавата, като в същото време има необезпечени вземания за 1,5 млн. лв. До „Мултигруп“ достига информация, че пловдивският им ортак точи пари от завода, за да строи хотелите си по Черноморието и в курорта Пампорово.

За сметка на предприятието били горивото и ремонтите на камионите, които транспортирали материалите. Пари са отклонявани и чрез договори за прескъпи рекламни билбордове с фирмата на съпругата на Арабаджиев – Маринела. Финансови ресурси  са изтичали и в подставени фирми за доставки на меласа към спиртоварната в Катуница.

Вбесен, Павлов свиква спешно заседание на директорския борд. С мотива, че действа като едноличен собственик и във вреда на акционерите, Арабаджиев е отстранен като изпълнителен директор, но без да се освобождава от финансова отговорност. Олигархът обаче твърди, че именно партньорите му от „Мултигруп“ искат да завладеят завода, за да го разпродадат на части. Решението на борда не може да се впише, тъй като книгата на акционерите изчезва, а заедно с нея и самият Ветко.

По-късно то е признато от магистратите, но Арабаджиев го атакува в съда. Така на 6 април 2001 г. той пререгистрира комбината в  Габровсккия съд с друг директорски борд. Така и не е ясно как е станало това, при положение че фирменото дело се намира в Окръжния съд в Пловдив и не е напускало Търговското му отделение.

На 10 април след драматично общо събрание, на което присъстват Павлов и Арабаджиев, се взимат коренно противоположни решения.

Босът на „Мултигруп“ решава да продаде дяловете си на Петко Моравенов. След смъртта на бившия директор на „Кристал“ контрола над предприятието поема Арабаджиев, който към 2012 г. има дялове в 7 компании – „Виктория еър“, „Любимец агро“, „Бул шугър“, „Бул и мет индустриал“, „В и А комерс“, „Сага табако“ и „Бул билд“. Притежател е и на десетки хотели по морето, в София, Пловдив и в Родопите.



Данъчният съветник от Кипър Мариос Ленас, който е сочен от Инспекцията по труда за   представител на „Проджект мениджмънт“ Захарният комбинат в Пловдив бе приватизиран през 1996 г. от „Мултигруп“ и Ветко Арабаджиев

В категории: Новини , Анализи

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки