Нашествието на румънските емисари у нас


Нашествието на румънските емисари у нас
Страница от листовка, която тайно се разпространява сред копанарската общност у нас от румънски емисари
24 Юни 2012, Неделя


Напоследък румънските специални служби определено са засилили вниманието си към копанарите или,


Автор: Стефан Цонев

както те се наричат още, рудари. Представителите на тази етнографска група изповядват източноправославна религия и са приели изцяло българския културен и семеен модел, като активно участват в политическия и икономическия живот на страната ни. Българската общественост по погрешка или неинформираност причислява тази общност към циганския етнос, но това е лишено от всякакво основание.

При копанарите, за разлика от другите етнически групи, криминогенността е на ниско ниво, а нивото на образованост е твърде високо. Те изпитват огромно неудобство, че хората не правят разлика между тях и циганите и това много ги тревожи,  защото те се чувстват българи.

Вече десетина години емисари от съседна Румъния обикалят Северна България и полагат героични усилия да прикоткат живеещите там копанари да се самоопределят като румънци и респективно да бъдат признати като румънско национално малцинство! То не бяха различни инициативи за примамването им със съблазнителни „благинки“, то не бяха милиони евра, които Департаментът на външните румънци изхарчи покрай миналогодишното преброяване у нас. Но въпреки тези усилия едва 917 лица от българските копанари се писаха румънци. 

Нашествието на румънските емисари започна през 90-те години на миналия век, като те умело използваха недопустимата историческа грешка всички по-мургави наши съграждани да бъдат обявени за роми. И когато стана ясно, че копанарите не желаят да бъдат слагани под общ знаменател с циганите от варненския квартал „Максуда” например, любезните представители на северните ни съседи започнаха да ги подучват да казват, че са румънци.

Апетитите на Румъния към Южна Добруджа не са от вчера и връщането на тази част от България официално като наша земя  с Крайовската спогодба от 1940 г. така и не затваря завинаги тази страница от териториалните претенции на северните ни съседи. Помните как  неотдавна румънският министър на външните работи Кристиан Дяконеску направи изявление по въпроса за морския шелф, припознавайки наши територии за техни и споменавайки също за съществуващо румънско малцинство в България.

Пословична е агресивната политика на Румъния срещу страната ни, започнала още след Освобождението ни и продължила след окупирането, а после и след връщането ни на Южна Добруджа.
Службите на сигуранца – тайната полиция на монархическа Румъния, продължиха – вече като „секуритате“ и по времето на диктатора Чаушеску да работят активно срещу България. Като кореспондент на БНТ съм имал възможност да присъствам на срещата между Тодор Живков и Николае Чаушеску, която се проведе по време на един лов в ловния резерват във Воден.

Тогава Живков постави въпроса Румъния да отпусне малко земя на силистренци, за да могат да посещават гробовете на близките си, останали на румънска територия. Отговорът на Чаушеску бе еднозначен – въпросът за Южна Добруджа не е решен окончателно!



В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Борис
03.08.2012 14:26:17
0
0
Не е луд, който яде баницата
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки