Страница от листовка, която тайно се разпространява сред копанарската общност у нас от румънски емисари
24 Юни 2012, Неделя
Напоследък румънските специални служби определено са засилили вниманието си към копанарите или,
Автор: Стефан Цонев
както те се наричат още, рудари. Представителите на тази етнографска група изповядват източноправославна религия и са приели изцяло българския културен и семеен модел, като активно участват в политическия и икономическия живот на страната ни. Българската общественост по погрешка или неинформираност причислява тази общност към циганския етнос, но това е лишено от всякакво основание.
При копанарите, за разлика от другите етнически групи, криминогенността е на ниско ниво, а нивото на образованост е твърде високо. Те изпитват огромно неудобство, че хората не правят разлика между тях и циганите и това много ги тревожи, защото те се чувстват българи.
Вече десетина години емисари от съседна Румъния обикалят Северна България и полагат героични усилия да прикоткат живеещите там копанари да се самоопределят като румънци и респективно да бъдат признати като румънско национално малцинство! То не бяха различни инициативи за примамването им със съблазнителни „благинки“, то не бяха милиони евра, които Департаментът на външните румънци изхарчи покрай миналогодишното преброяване у нас. Но въпреки тези усилия едва 917 лица от българските копанари се писаха румънци.
Нашествието на румънските емисари започна през 90-те години на миналия век, като те умело използваха недопустимата историческа грешка всички по-мургави наши съграждани да бъдат обявени за роми. И когато стана ясно, че копанарите не желаят да бъдат слагани под общ знаменател с циганите от варненския квартал „Максуда” например, любезните представители на северните ни съседи започнаха да ги подучват да казват, че са румънци.
Апетитите на Румъния към Южна Добруджа не са от вчера и връщането на тази част от България официално като наша земя с Крайовската спогодба от 1940 г. така и не затваря завинаги тази страница от териториалните претенции на северните ни съседи. Помните как неотдавна румънският министър на външните работи Кристиан Дяконеску направи изявление по въпроса за морския шелф, припознавайки наши територии за техни и споменавайки също за съществуващо румънско малцинство в България.
Пословична е агресивната политика на Румъния срещу страната ни, започнала още след Освобождението ни и продължила след окупирането, а после и след връщането ни на Южна Добруджа.
Службите на сигуранца – тайната полиция на монархическа Румъния, продължиха – вече като „секуритате“ и по времето на диктатора Чаушеску да работят активно срещу България. Като кореспондент на БНТ съм имал възможност да присъствам на срещата между Тодор Живков и Николае Чаушеску, която се проведе по време на един лов в ловния резерват във Воден.
Тогава Живков постави въпроса Румъния да отпусне малко земя на силистренци, за да могат да посещават гробовете на близките си, останали на румънска територия. Отговорът на Чаушеску бе еднозначен – въпросът за Южна Добруджа не е решен окончателно!
Според данните на преброяването от 2011 г. които са по-правилни от актуалните данни Южна Добруджа (области Силистра и Добрич) е имала около 357 000 жители. От тези около 100 000 са турци и цигани. Вероятно броят на циганите е много по-голям. Към тези небългари се прибавят около 20 000 влашки или румънски цигани които са христяни. Те говорят румънски диалект и имат повече имена: копанари, вретенари, коритари, лингурари, урсари (мечкари). Има ги и в Румъния където се наричат рудари. За щастие те нямат румънско национално самосъзнание а казват за себе си че са по народност "рудари" но те признават че говорят румънски. Тези румънскоезични цигани могат да бъдат подложени на румънизация. Румъния все още има апетит за Южна Добружа и се нуждае от многобройно румънско малцинство там. Циганите (незвисимо дали са христяни или мюсюлмани) правят много деца и е възможно (даже вероятно) да станат мнозинство сред южнодобруджанското население. Турците и циганите са нелоялни към България граждани и могат да станат обект на румънската анти-българска сепаратистическа пропаганда за провъзгласяване на независимостта на Южна Добруджа по образец Косово и, може би, след това за обединение с Румъния.
Никъде в Крайовската спогодба (Крайовски договор) не пише че Румъния няма право да предявява териториални претенции към вече независима държавица Южна Добруджа.
Въпреки русофилията на повече българи, световно-известният румънски анти-семитизъм, традиционно добрите немско-български отношения и лошите немско-румънски такива а и други причини досега са предотвратили нова румънска кражба на българска Добруджа, тоест нейното превръщане в българско Косово.
star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
" Подобен процес е протекъл, само че малко по-рано и затова е вече приключил, в Кайнарджа. Тази община допреди 30 години беше една от най-чисто българските общини в Добруджа. Сега обаче българите вече са малцинство, а общинският център няма и 1000 души. Най-голямата село, надхвърлящо 1500 души, е Голеш. В него има само 19 българи, другите са турски цигани, които се самопределят като турци. Селото е буквално пренаселено, децата извират отвсякъде, училището и детската градина не могат да поемат демографския взрив тук. От 1500 жители повече от 700 са под 18 години. Тук точката на българския упадък е сложена. От общия брой ученици в общината българчетата са 10 процента. Така е и в една друга община - Летница. От 500 деца там 425 не са българчета, а циганчета. Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов "етнос" измислен от румъноезични цигани във Варненско)."
pozvanete.bg/news.php?id=45865
Власите-рудари искат признание на румънско малцинство
