Официалното откриване става на 25 април 1902 г. Преди 6 години дипломатите ни уж водиха дело за собствеността, но крайният резултат още не е ясен
Автор: Камен Христов
Българската болница „Евлоги Георгиев“ в Истанбул трябваше вече да е наша и в нея да работят български екипи, ако се вярва на турския премиер Реджеп Ердоган. В средата на март 2012 г. той анонсира предстоящото връщане на всички имоти на религиозните общности до една на територията на космополитния град.
Около 19 март 2012 г. българските информационни агенции и няколко вестника избълваха радостни дописки, как ей сега вече ще си влезем във владение на нашата си собственост. Като се предвиждало в сградата, където и в момента има действаща турска болница, да работят 60 лекари от България. Щели бъдат наети и около 60-80 медицински сестри.
Там щели да се лекуват не само представители на българската общност в Истанбул, но и пътуващи за Близкия изток през Турция шофьори, бизнесмени, както и всички останали желаещи, твърдяха някои медии.
В двора на лечебното заведение все още съществува параклисът „Св. Пантелеймон", но сега той е превърнат в джамия. За да не се създава напрежение, се предвижда постройката да бъде превърната в музей.
Но първата стъпка към това е изясняването на собствеността. Още преди 6 години българските дипломати бяха завели дело тя да се върне на нашата религиозна общност в Истанбул. Сградата е в отлично състояние – разположена е на 10 декара в квартал „Шишли“, в съседство с българската духовна семинария. Тя е запазила автентичния си вид, както е изглеждала при изграждането си през 1902 г. – с мраморно мозаечно фоайе с изобразен кръст на пода.
Болницата е построена от Българската екзархия с помощта на дарения, основното от които е на Евлоги Георгиев, затова е кръстена на негово име.
Отнета е от нашата религиозна общност през 1988 г. в полза на турското правителство като реакция на Анкара срещу решението на българската държава да задължи всички свои поданици да носят български имена.
Веднага след конфискацията безценният архив на лечебницата е изваден на двора и разпродаден срещу нищожни суми от порядъка на 10-15 турски гроша. По същото време изчезва и бюстът на Евлоги Георгиев, който се е намирал във фоайето на болницата. Българският персонал е уволнен, а каменният кръст над главния вход е свален.
През 2005 г. един от членовете на църковното настоятелство към българската община в Истанбул – Христо Копанов, случайно вижда архива в антикварен магазин в Истанбул. Комплектът от безценни за нас документи е обявен за продажба срещу 1500 нови турски лири.
Бдителният нашенец обаче не успява да събере пари сред българската общност в турския град за откупуването му и се обажда за находката в Историческия музей в Пловдив. Там бързо намират спонсори, които да помогнат за връщането на архивната документация в България. Сумата е платена от бизнесмена Емил Крайчев, а документацията пристига в два кашона в Пловдив на 3 октомври 2005 г.
„Откупеният архив включва няколко хиляди документа, като сред тях най-ценни са писмата на Иван Вазов от 1908 г. до неговия брат Кирил Вазов – един от управителите на болницата в Истанбул. Запазени са и печатите на лечебницата. Много от архивните единици свидетелстват за възможността, която в миналото е била давана на безимотни българи, живеещи в Цариград, Лозенград, Одрин, Мелник, Скопие и България, да бъдат лекувани безплатно в тази клиника“, разказва Рада Банялиева, бивш уредник в Пловдивския исторически музей.
Съхранена е кореспонденцията между болницата и чужди консулства, които са молели техни граждани да бъдат приети на лечение, защото не им е оказана помощ в Истанбул. Запазени са протоколи за награди на персонала и на нейния управител Петър Лазаров, дадени от Фердинанд при посещението му в болницата през 1910 г.
Едно друго писмо до Лазаров пък разкрива, че шведският консул в Истанбул го е наградил през 1912 г. с почетен орден, защото е излекувал шведския посланик.
Пазят се и документи за времето, когато лекарите и персоналът са мобилизирани в Балканската война. Има нотариални актове за закупуване на земя. Запазени са списъци с данни от какви болести са лекувани хората в рамките на 15 г.
Болницата е имала собствени сгради в София, както и половин магазин в Бургас, откъдето са получавани наеми. Тези имоти са й завещани от благодарни пациенти. Идеята за построяването на лечебницата датира още от 50-те години на ХІХ в., когато д-р Захари Струмски пише в „Цариградски вестник“, че „само българите в турската столица са лишени от медицинска грижа“.
Едва през 1891 г. д-р Георги Вълкович, тогава дипломатически представител в Цариград, в писмо до министъра на външните работи Димитър Греков застава зад идеята да бъде изградена българска лечебница край Босфора.
Нашето правителство отпуска необходимите средства, а 3 г. по-късно, по време на честването на 25-годишнината от създаването на Българската екзархия, идеята се подема от Българското благодетелно братство „Йосиф I“.
Евлоги Георгиев, който по това време е в Букурещ, научава за инициативата на братството и прави дарение от 130 000 златни лева. След неговата смърт Иван Евстратиев Гешов допълва сумата за довършване на зданието и за вътрешното обзавеждане на болницата.
Според изследователя Илия Галчев, с дарения помагат българи от Бесарабия, Одеса, Болград и Виена. Средства изпращат и нашите митрополии в Македония и Тракия, Княжеството, български офицери. По искане на Екзарх Йосиф и с разрешение – султански ферман от 12 юли 1896 г., започва строителството, което продължава 3 години.
Сградата е завършена през 1900 г., а живеещите и практикуващите в Цариград български лекари – д-р Васил Динов и д-р Гарабед Яхуб – се заемат с откриването на здравното заведение с първоначален контингент от 20 легла.
На 10 декември 1901 г. болницата е осветена от Екзарх Йосиф. В началото на следващата година във в. „Вести“ е поместено „Обявление на българската болница „Евлоги Георгиев“ в Шишли“, от което става ясно, че приемането на болните за преглед и лечение се извършва всеки ден от 9 до 11 ч.
Изрично се подчертава, че „бедните българи се лекуват даром“, като те трябва да представят специално свидетелство за бедност.
Официалното откриване става на 25 април 1902 г., като по-нататък болницата се издържа с таксите от болни, от дарения и от заделените постоянни средства на княжеските правителства.
Въпросът с връщането на лечебницата на България е поставян многократно досега, но без резултат. При посещението на турския президент Сюлейман Демирел през пролетта на 1999 г. той и българският държавен глава Петър Стоянов се договориха представителите на българската общност да се лекуват безплатно в истанбулската болница „Евлоги Георгиев“.
За пореден път въпросът бе обсъждан през януари 2004 г. между тогавашните финансови министри на Турция и България Кемал Унакътан и Милен Велчев. Дано поне сега видим полза от близкото другарство между сегашните премиери на двете съседки.
