Турци въртят съмнителен бизнес със студенти в България

Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net

В Европа няма по-евтино образование от нашето (нали сме в дъното на класацията по бедност, не заради друго), но пък дипломите ни за висше се признават навсякъде в Европейския съюз. Като добавим и занижените критерии за прием и твърде либералния режим в родните вуз-ове, става ясно защо България е любима дестинация за онези чуждестранни студенти, които не могат да се класират в учебните заведения в техните си страни заради слаб успех. Но пък имат пари и си плащат, затова университетите у нас ги предпочитат.

Разбира се, най-харесвани са кандидат-висшистите от Турция, които представляват над 80 на сто от всички чуждестранни студенти в страната. А в битката кой ВУЗ да докопа повече бройки от тях, са позволени всякакви похвати.

С учтивото бездействие на държавата от няколко години в страната ни процъфтява един непознат доскоро бизнес - лов на студенти от Анадола. Печалбите от него са огромни, тъй като основната дейност е скрита в сивата икономика. Схемата е проста. Кухи фирми на турски граждани получават право да извършват посреднически дейности у нас.

Те пък от своя страна сключват договори с българските университети да им водят платежоспособни „бройки“ от южната ни съседка. За услугата „бизнесмените“ прибират между 10 и 15 процента комисионна. Официално. Неофициалната печалба, която не се декларира пред данъчните власти, е от порядъка на 1 000 - 1 500 евро от всеки един вкаран в страната турски студент.

На такива „отстъпки“ работят и братята Баръш, Угур и Йозгур Ягджъ, които имат статут на временно пребиваващи в страната ни граждани. Тримата са регистрирали в Пловдив две търговски дружества - „Проедюкейшън“ ЕООД през 2009 година и „Интернешънълконсултинг сървиз” ЕООД, вписана в търговското отделение на Пловдивски окръжен съд през последните дни на декември 2010 г.

Интересът на „Десант“ към фамилия Ягджъ предизвика проверка на Инспекцията по труда в Бургас, разпоредена на 29 март тази година. Повод за образуваната административна преписка под номер 0032-1840 пък е сигнал от името на три български момичета, примамени от Йозгур да участват в рекламни клипове и фотосеанси за привличане на клиенти на Ягджъ от Турция.

Паолина Господинова, Здравка Бедева и Мария Иванова били подведени от обява, качена в сайта джобс. бг. Според текста й, ставало дума за набиране на офис – сътрудници на добре платена работа и с условия да знаят английски.

В началото на март и трите били повикани за „прослушване“ в офиса на „Интернешънълконсултинг сървиз” ЕООД, който (поне според обявата) се намира в бургаския ж. к. „Славейков“, блок 177, етаж 6. Там вече чакало четвърто момиче на име Вирджиния.
Първото, което ги смутило, била обстановката. В жилището нямало никакви условия за анонсираната дейност. По телефона на девойките било обяснено, че става дума за агенция за легализиране на чуждестранни студенти в България.

„Задълженията ни трябваше да се изразяват в обработка на документи, изваждането на лични карти на временно пребиваващи у нас лица, откриване на банкови сметки на тяхно име, правене на адресни регистрации, записване в университети в страната, плащане на семестриални такси и пр.

Казаха ни, че ще трябва и да организираме „пролетен бал” за учащите вече в Бургас, в хотел „Приморец“. Уви, действителността се оказа твърде ориенталска. Работното ни място се оказа апартамента на г-н Ягджъ и брат му Баръш Ягджъ. Новите задължения включваха миене на тоалетни, почистване след нощни купони и пр., а по време на „бала“ ролята ни беше да се снимаме с турските студенти, да ги придружаваме в две лимузини – една черна и една бяла, с които те бяха извозени от общежитието им (същия блок 177 в „Славейков“) до хотела.

Ягджъ искаше от нас да водим и наши приятелки, караше ни да позираме около лимузините с чаши шампанско“, разказват момичетата.
След приема, на който сред официалните гости присъствал и зам. ректорът на Бургаски свободен университет проф. Васил Янков, „стажантките“ били отпратени като „непригодни за работа“. Без да получат и стотинка за изгубеното време.

Два дни по-късно Паолина видяла свои снимки, качени в профила на Ягджъ в социалната мрежа „Фейсбук“, без тя да е давала съгласие за това. Снимки от купона, но в друга, вече академична режисура, открила и в турския рекламен сайт на братята. Където на потенциалните кандидат-студенти се обяснявало колко хубаво се живее в България за без пари.

Докато бяхме в „офиса“, братята ни забраняваха да говорим с младежите на английски, ние пък турски не знаем. Разбрахме, че разрешение да контактува с тях има само Фериа, която учи в университет „Асен Златаров“.

Всъщност, Фериа им била представена като шеф
на офиса в Бургас. На длъжност като нейната „Проедюкейшън“ си били наели цяла дузина „служители“ във всеки град, в който има висше учебно заведение.

Справка в НОИ обаче показа нещо много любопитно. Във въпросното дружество социално осигурени се водят само трима души за цялата страна, а здравни осигуровки са плащани само на едно лице от началото на тази година.
Аз всъщност само помагам, защото парите не ми стигат за таксите, призна пред „Десант“ Фериа. От нея научихме още, че „децата“ от Турция са тук на едногодишно обучение на български език, чак след това щели да кандидатстват.

Таксата им към БСУ, където се провеждали курсовете, била определена на 2 500 евро за двата семестъра общо.
Фериа призна и това, което споделиха с нас Мария, Здравка и Паолина. Младежите (към момента бройката им е приблизително 40 души, чакат се да пристигнат поне още толкова) давали парите за семестрите на Ягджъ, а той пък ги внасял в касата на БСУ.

Йозгур го прави за тяхно облекчение, защото те още не знаят български език, защитава шефа си Фериа, въпреки че до момента не е видяла от него трудов договор за парите, които получава. Нито пък са й плащани някакви осигуровки.
Истината за голямата далавера лъсна, когато направихме официална справка в частния университет.

На всяка посредническа фирма плащаме регламентиран процент като комисионна от порядъка на 10 -15 процента, но колко точно и дали точно с тази фирма имаме договор, питайте заместник-ректора проф. Янков, каза президентът на БСУ проф. д-р Петко Чобанов.

С „Проедюкейшън“ работим втора година, при това много добре, допълни малко по-късно проф. Янков. И добави – таксите за езиково обучение на чуждестранни студенти били по... 500 евро на семестър!!

Или общо 1000 евро на година постъпват в касите на университета от всеки турски студент, за което те получавали и вносна бележка, фактура и какъвто поискат счетоводен документ.
За тези 1 500, които Ягджа задържал за себе си и за родата от Турция, професорът каза, че не бил чувал нищо.
Разбрахме, че на същия принцип тримата посредници пълнят джобове и от всеки един студент, докаран да учи в Пловдив, Плевен, София, Велико Търново, Варна, Свищов...

Счетоводната справка на „Проедюкейшън“ за 2010 г. обаче показва нещо съвсем различно. Едва ли има друга подобна фирма в България, която за две години дейност не е работила нито веднъж с банка. А фондът за работна заплата е на общата стойност 4000 лева за целия период, което ще рече, че в дружеството на щат е било назначено само едно лице и то на минимална работна заплата.

Има и една сума от 13 000 лева, която е посочена в баланса веднъж като „приходи от услуги“ и втори път се появява със собствена балансова стойност, каквато по принцип се прави на материален стоков продукт.
Каквото и да са „продавали“ братята Ягджъ цяла година, то със сигурност не отговаря на огромните финансови потоци, които са минавали и продължават да минават през ръцете им. Без за бъдат осчетоводени.

Не знаем как ще приключи проверката на Инспекцията по труда в „Проедюкейшън“ и дали ще намери сериозни основания за глоба, но се надяваме властите в страната – данъчни, прокуратура, полиция, да проявят жив интерес към делата на тези две фирми в България. Защото сме убедени, че по същия почин действат и останалите „посредници“ за внасяне на турски студенти.




В категории: Горещи новини