Ямболският съд в защита на лекарска грешка

Автор: Валентин Вълчев

Истинска битка за доказване на лекарска грешка започна в Ямболския окръжен съд. Диян Димитров – жертва на лекарска грешка, се е заел да търси справедливост и предявява иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.

В началото на юни 2011 г. Димитров получава болки и смразяващо изтръпване  в крака си. Той посещава частния кабинет на д-р Румен Рунков, който след преглед с доплер – дуплекс сканиране – препоръчва операция на десния крак и поставяне на байпас, тъй като установява запушване на артерия. Още същия ден Диян постъпва в отделението по съдова хирургия на МБАЛ „Св. Пантелеймон” – Ямбол, на което завеждащ е не друг, а... самият д-р Рунков. И опериращият лекар пак е той...

При подготовката на пациента за хирургическата интервенция биват направени три опита за анестезия със спинална упойка, но те се оказват неуспешни. Анестезиологът препоръчва и крайната мярка – трахиална, пълна упойка. Операцията започва в предиобедните часове на 3 юни 2011 г. и трае до късния следобед на същия ден.

В деня след операцията Диян започва да изпитва силни болки в крайника си, но „обгрижващите” го сестри му дават само аналгетици. През нощта болният обаче няма как да ги извика, тъй като звънецът за повикването им е изключен с оглед на... тяхната почивка. След три-четири дни оперираният десен крак на Диян започва да изтръпва и да се вледенява, но на молбата му за нещо обезболяващо сестрите възроптават: „Ти да не си наркоман”!

А лекуващият лекар обяснява, че страданията му се дължат на радикулит – заболяване, каквото пациентът не е имал никога преди това. То не е констатирано и от неговия личен лекар. Затова основателно възниква подозрението, че наподобяващото радикулит страдание най-вероятно се дължи на злополучните три неуспешни опита за поставянето на спиналните упойки.

Не особено сполучлива се оказва и операцията. Няколко дни след операцията се оказва, че е необходима друга хирургическа намеса, защото вече има образуван тромб. Вместо това, лекарят предписва физиотерапия за облекчаване на болката от предполагаемия радикулит. А тромбът бива атакуван с медикаменти – съдоразширяващи и предпазващи кръвта от съсирване. Без преглед с дуплекс-сканиране лекарите решават, че това ще е достатъчно...

На 11 юни – осем дни след операцията – са извадени конците. Шевовете са два – един вертикален с дължина от 70 сантиметра, започващ от коремната област и стигащ до коляното на десния крак по протежение на проблемната абдоминална аорта, и един около 30-сантиметров, пресичащ хоризонтално коремната област. Диян пожелава да бъде изписан, на което лекарите не възразяват. Тръгва си от болницата на инвалидна количка, което според медиците означава „в добро състояние”.

Но раната от операцията не само че не заздравява, а започва и да гнои. На 23 юни 2011 г., съсипан от болки и притеснения, Диян отива на преглед в болницата по сърдечно-съдова хирургия „Света Екатерина” в София. Специалистите там констатират, че кракът му не се кръвоснабдява нормално и изказват мнението, че поставеният в ямболската болница байпас е неподходящ за случая. За съжаление обаче д-р Илиян Попов, който извършва прегледа в реномираното столично здравно заведение, заявява, че не може да приеме пациента в състоянието, в което се намира – с гнояща рана.

Докторът дори пише писмо до ямболската болница, в което информира за направените от него констатации и дава препоръки за последващо лечение. А изпращайки пациента по живо и здраво, го предупреждава, че все пак има опасност от ампутация на крака му.

На 24 юни Диян е отново в ямболската болница, при „своите” си лекари. Те го посрещат изключително „сърдечно” с поздрава: Ооо, софиянец! След което преглеждат гноящата му рана и го съветват да я маже с риванол и йодасепт.

Дни след това болките вече стават нетърпими и Диян отново се среща с д-р Рунков. Пред него докторът признава, че „байпасът не беше за теб и не биваше да ти го слагам” и му препоръчва да отиде на преглед в болница „Токуда”. В специализираното лечебно заведение е извършена втора операция, която вече е успешна. Тя продължава само два часа, за разлика от хирургическия епос в Ямбол. След нея състоянието на Диян започва бавно да се подобрява.

Проверка от РЗОК-Ямбол по случая с Диян Димитров констатира редица нередности. Оказва се, че не са спазени и медицинските изисквания за дехоспитализация по клиничната пътека. Върху тези „подробности” обаче съдебният състав на Ямболския окръжен съд така и не счита за необходимо да се съсредоточи.

В съдебното заседание от 27 март т. г. най-важният свидетел е д-р Валентин Василев – началник-отдел по съдова хирургия в МБАЛ – Бургас. Като вещо лице той констатира в експертизата си, че „първичното решение и диагностицираната патология са правилно описани в предоперативната експертиза, т. е. решението за операция е правилно” и че е ясно „последващото следоперативно поведение дали се дължи на неразпознаване на усложнението, или на други причини и защо е предприето консервативно лечение. В такива случаи първата алтернатива е да се мисли и извърши реоперация с последваща допълнителна корекция”.

Показанията на свидетеля в бяла престилка по време на съдебното заседание  изобилстват от терминология като „субкомпенсирана исхемия”, „дефинитивно запушване на тазовата артерия”, „достатъчна реваскуларизация на оперирания сегмент”, „проксимална и дистална стеноза” и т.н., и т.н. Всичко това развързва ръцете  на съдията Ангелина Димитрова да „овладее” положението и да диктува какво да бъде записвано във водения от секретарката протокол. А това оставя у присъстващите в залата потискащото впечатление, че той се съставя избирателно, в полза на ответника. Нещо, което се потвърждава и от подозрителното мълчание и липса на въпроси към свидетелите от страна на адвоката на ответника.

Най-фрапантното в поведението на съдия Димитрова обаче е изгонването от съдебната зала на самия потърпевш Диян Димитров. На желанието му да отговори на някои важни за него въпроси, магистратката му препоръчва да „излезе малко да се поохлади”...

Заради подозренията, че свидетелските показания се отразяват едностранчиво в полза на д-р Рунков, адвокатът на потърпевшия настоява за отвод на съдебния състав и на секретаря. Това негово искане е провокирано и от съмнението, че е възможно допускането на пристрастия в полза на лекарското съсловие, тъй като по неизбежност ямболските магистрати и техните близки ползват неизбежно услугите на ямболските лекари. Това желание на защитника на ищеца не е уважено. Както е отхвърлена и молбата на Диян Димитров да бъде назначена нова тройна медицинска експертиза...

Очевидно е, че и Ямбол не прави изключение от наложилото се у нас правило, че за лекарски грешки възмездие няма. Има само хора, които горчиво ги плащат, понякога и с живота си...




В категории: Разследвания , Горещи новини